Социологическата агенция „Сова харис“ направи последния си сондаж за 2016 година. Ето какви са нагласите на българите според екипа на Васил Тончев.

В българското общество разделението, характерно за периода на прехода, продължава и до днес. Няма политическа сила или държавна институция, която да убеждава обществеността, че решенията, които взима, поставят обществения интерес над партийния. Виждаме от новото проучване на „Сова Харис“, че и в сегашната ситуация отношението към решението на президента да не състави служебен кабинет разделя нагласите на жителите на големите градове на две почти равностойни групи.

Очакванията относно това, кой ще сформира следващо парламентарно мнозинство, показват още по-голям разнобой. Най-голяма е съвкупността на хората, които не могат да преценят. Това показва, че три месеца преди предсрочните парламентарни избори пред общественото мнение  никой не е изградил визия за формáта на бъдещото управление. Левицата е в подем, но засега само до степен да стои паритетно на опонентите си отдясно. Ясно е това, че мнозинството в следващия парламент ще бъде коалиционно и че предстоящата предизборна кампания ще бъде решаваща за това, коя страна на политическия спектър ще надделее.

Двата големи политически субекта (ГЕРБ и БСП) стоят равностойно. От една страна, тенденцията е по-благоприятна за социалистите като фактор на промяната. От друга страна обаче, възможностите на ГЕРБ за коалиране изглеждат много по-перспективни. Общо двете доминиращи партии привличат около половината от гласуващите. Това означава, че съществуват големи възможности за развитие на други политически формации.

Трябва да отбележим, че изследването обхваща населението в големите градове на страната и по тази причина не регистрира подкрепата на Движението за права и свободи, която в основната си маса идва от малките населени места. По същата причина и подкрепата за Обединените патриоти е подценена. Съществената роля на последните два субекта в следващия парламент не подлежи на съмнение.

Резултатите от проучването показват, че съществуват ниши за поне два проекта, които могат да придобият съществено влияние на политическата сцена. Единият е около Слави Трифонов, който, въпреки че не е заявил желание да вземе участие по някакъв начин в предстоящите избори, получава значителна подкрепа. Другият проект с потенциал за привличане на значително количество гласоподаватели е на Веселин Марешки.

Данните показват, че инерцията, която варненският бизнесмен получи на президентските избори, не е изгубена. 20% от жителите на големите градове гледат благосклонно на този проект и евентуално биха гласували за него. Борбата на Веселин Марешки с монополите (както той ги определя) в два значими икономически сектора се оказа политически фактор.

Данните показват, че за градската среда в България няма съмнение, че съществува картел между доставчиците на горива. Ясно е, че успехът на бизнесмена ще зависи от това колко убедителни ще изглеждат аргументите му за ефективно въздействие върху установените правила. Виждаме, че и в това отношение гражданските нагласи се разделят на две големи групи. Дори и взета сама по себе си обаче, съвкупността на хората, които подкрепят неговата позиция, изглежда внушителна.