България стана първата страна в историята на ЕС, която няма свой представител в Европейската комисия и не се знае кога ще има. От 1 януари досегашната вицепрезидентка на ЕК Кристалина Георгиева вече е на работа в Световната банка.

Досега от 1958 г. насам при смяна на еврокомисар винаги е изчаквано номинирането на следващ от съответната страна, за да се оттегли предшественикът. Така стана и при последния случай през 2016 г., когато Джулиан Кинг от Великобритания смени подалия оставка след Брекзит Джонатан Хил. Българският прецедент може да се окаже повод за възраждане на дебата дали е нужна толкова голяма комисия и дали всяка страна членка трябва да има еврокомисар, опасяват се в Брюксел.

До историческия прецедент се стигна, след като премиерът в оставка Бойко Борисов отказа да излъчи кандидат на мястото на Георгиева. Той поиска това да направи служебният кабинет, който трябваше да го замени в началото на декември 2016 г., когато оставката на кабинета вече бе приета от Народното събрание. След решението на Росен Плевнелиев да не излъчва такъв стана ясно, че служебно правителство ще има чак след встъпването в длъжност на новоизбрания президент Румен Радев. Тоест поне до края на януари България няма да номинира еврокомисар.

Самото назначение пък ще бъде след това, защото на всеки кандидат трябва да му бъде намерен ресор и след това да мине на изслушване и одобрение пред Европарламента. Виж графиката голяма тук Забавянето на българската номинация вероятно означава, че ще се наложи създаване на нов ресор за третия ни еврокомисар, коментираха източници от ЕК. Причината е, че Жан-Клод Юнкер вече разпредели освобождаващия се ресор за дигитален пазар на естонския зам.-председател на комисията Андрус Ансип.

До края на декември Юнкер бавеше обявяването на кого дава ресора, за да има възможност да бъде за българския комисар. Освен за дигиталния пазар България настояваше и за ресорите регионално развитие или околна среда. Те обаче в момента са заети от комисарите на Румъния Корина Крецу и на Малта Кармену Вела. За да бъде постигнато разместване, Борисов още през ноември бе натоварил Кристалина Георгиева да преговаря с Юнкер. Плановете му бяха след това според ресора да посочи и кандидат за комисар. Тези разговори обаче бяха прекратени след подаването на оставката от правителството заради загубата на ГЕРБ на президентските избори.

Георгиева е имала за задача и да проведе разговори за избирането на Росен Плевнелиев за председател на Европейския съвет, след като изтече мандатът на Доналд Туск през 2017 г. Процедурно няма срокове за българската номинация. Председателят на ЕК пък обяви, че ресорът ще бъде обявен, след като види кой ще е българският кандидат. Според информация от ЕК не е невъзможно все пак да получим частичен достъп до околната среда, като този ресор бъде разделен на две.

По-вероятно е обаче да бъде създаден нов ресор, както Юнкер направи с новия британски комисар. За Кинг бе създаден ресор сигурност и му бе възложено да работи върху киберсигурността на ЕС и донякъде в координирането на работата на службите срещу тероризма, въпреки че това е работа на националните правителства. Юнкер ще предложи на българския кандидат ресор съобразно неговата квалификация, коментира в края на декември на брифинг и говорителката на ЕК Мина Андреева.

Към политическите централи в България обаче били подадени сигнали, че е хубаво да бъдат номинирани познати и добре приети в Брюксел кандидати, ако искаме да разчитаме на сносен ресор в ЕК. На левите бил даден за пример бившият евродепутат и министър в две правителства Ивайло Калфин, а на десните – първият български еврокомисар Меглена Кунева. Нито единият от двамата обаче няма реален шанс да е третият български еврокомисар. Калфин няма политическа подкрепа у нас, а и от левицата в Европа, докато Сергей Станишев е начело на ПЕС. Името на Кунева не се обсъжда на този етап.

Сега топката е в ръцете на новия президент и служебното правителство, което Румен Радев ще назначи. Първият вариант е той да предпочете да остави “горещия картоф” за след изборите напролет и за следващия редовен кабинет. България обаче не може да чака до май-юни без еврокомисар, затова е по-вероятно Радев да се нагърби със задачата. Нали и Кристалина Георгиева бе посочена от служебен кабинет на Плевнелиев, напомнят запознати. Със сигурност в избора си Радев ще трябва да отчете мнението на БСП, защото партията няма да приеме добре, ако първото му назначение е на човек извън левицата. А новият президент не може да не си дава сметка, че не трябва да губи подкрепата ѝ още с встъпването си в длъжност.

Фаворит на “Позитано” 20 е ексвъншният министър Кристиан Вигенин. Той бе номиниран вече веднъж за еврокомисар от кабинета “Орешарски”, познат е в Европарламента и лесно ще мине през изслушванията, но Радев най-вероятно ще се пази от посочването на ярко червено име. За да не си навлече гнева на БСП, той едва ли ще се спре и на име от средите на ГЕРБ.

За поста бяха коментирани вече правосъдният министър в оставка Екатерина Захариева, шефът на агенция “Електронно управление” Росен Желязков, бившият служебен министър Илияна Цанова и евродепутатката Мария Габриел. Последната е добре позната в Европарламента и има подкрепа от много политически сили, но това пак не я прави предпочитана от Радев.

Най-добрият вариант е новият президент да постигне съгласие между ГЕРБ и БСП и да намери компромисна и за двете партии фигура, тъй като не се знае все пак кой ще е победител на следващите избори. Друг обсъждан вариант за български еврокомисар е Гергана Паси. Тя бе министър по европейските въпроси в кабинета “Станишев” и заедно със съпруга си Соломон Паси работи много по различни теми около членството ни в ЕС. Подходящ вариант за комисар е и президентът на ПЕС Сергей Станишев. Той обаче няма как да бъде номиниран от служебен кабинет, затова в левицата разглеждат кандидатурата му като по-реална, ако БСП спечели изборите и определянето на името на комисаря остане за новото редовно правителство.