Соросоидни медии и протестъри се втурнаха да защитават Трайчо Трайков от „необоснованите“ и „политически-мотивирани“ атаки на прокуратурата. От 9 кладенеца вода ще носят, за да изкарат новата звезда на Радан и Ицето с нулевия юридически стаж, чист като сълза.

Всъщност обаче, най-голямия чистач на имиджа Трайчов, е самата прокуратура. Която му е повдигнала обвинения за смешни неща, при това, там където са налице „бушони“, които ще спасят безценния реформатор. А по същественото престъпление, обвинение няма.

Голямото престъпление, свързано с политиката му към ЕРП-тата, е друго. Първо, да припомним, че Трайчо е бивш шеф на такова дружество, и самото му назначение за министър е огромен конфликт на интереси. Но голямото престъпление при ЕРП-тата е самото политическо решение да се разпродадат миноритарните дялове. Там е голямата плячка, а точната цена на продажбата е по-малкият проблем.

Както е известно, държавата имаше по 33% в трите ЕРП-та, дето доят народа, както и турчин не го е правил. Т.е. поне част от доенето следваше да се върне в държавата, под формата на дивидент. Вместо да заставят да плащат дивиденти обаче, шайката около Трайчо реши… да ползва това като аргумент за приватизация. „Те не плащат никакви дивиденти, за какво са ни тези дялове“ – това бяха аргументите тогава. След което Агенцията за приватизация измисли някаква бутафорна цена, която купувачите не само платиха с удоволствие, но дори дадоха 20% „повече“. Грандиозен успех на правителството в доразпродажбата на държавата.

Само че, правителството трябваше да направи обратното. То можеше да застави ЕРП-тата да регистрират истинската си печалба и да разпределят дивидент. Криенето на печалба е престъпление – към останалите акционери, и към данъчните. Държавата има достатъчно органи, за да установи истинската печалба, и да изиска и дивидента, а и данъците си.

Вместо това просто стана ясно, че ЕРП-тата източват печалбата чрез фиктивни сделки с компанията-майка, или със сделки с офшорки. Държавата установи това, но не направи нищо. Вместо това, Трайчо измисли да продаде дяловете. Естествено при един наличен купувач, няма как да се търси висока цена.

Ето това е голямото престъпление на Трайчо – не защити държавния интерес като акционер, нито пък министертвото на финансите (Дянков) защити хазната. Загубите са гигантски, а държавата изобщо загуби възможност да търси някакви пари обратно, както и да участва в управлението.

Да, макар и с 33%, държавата имаше представител в управлението. Сега няма. Да не говорим за далеч по-разумните идеи, вместо да се приватизира миноритарният дял, да се промени законът за енергетиката, така че да се въведе квалифицирано мнозинство от 75% за вземане на решения. Така 33%-я дял би бил достатъчен, за да стане управлението по равно. Да се намери истинската печалба, и да не се източва народът. Подобна схема, да припомним, беше въвел Христо Ковачки в Общинска банка. Той имаше 25,1%, а Общината – 74,9%. И с устав, който иска мнозинство от 75%, Ковачки управляваше банката. Същото можеше да стане не чрез устав, а чрез закон.

Но вместо да стане това, Трайчо и правителството решиха да доприватизират. Взеха едни пари еднократно, изпапкаха ги, а колонизацията в енергетиката получи поредна голяма победа.

Трайчо ще го покрият. Най-малкото нагласили са нещата така, че чисто формално, подписът е положен от друг. Делото е абсолютно бутафорно, и цели лъскане на имиджа на Трайчо като го оправдаят. И Трайчо, Ицето и Радан, отлично се възползват от подадената топка…

Добри Божилов