Барак Обама влезе в Белия дом като нещо ново в американската история. Той не беше избран заради своя опит, нито пък заради това, че е лидер на партия или движение. Не беше губернатор, генерал или дългогодишен сенатор. Той не стана президент и случайно заради смъртта по време на мандата на своя предшественик. Обама беше избран само заради самия себе си – заради посланията, личността и това, което символизираше. За 48 кратки месеца той успя да се издигне от мъглявината на законодателната власт и да стане първият демократ за повече от три десетилетия, спечелил над половината от гласовете на избирателите. Вестоносецът и посланието бяха неразделни; той предложи себе си като пример за надежда и промяна. Обама беше огледало, в което милиони хора виждаха отразени своите идеали: толерантност, сътрудничество, равенство, справедливост.

След два много трудни и бурни мандата – период на икономическа криза и геополитически катаклизми – не е лесно да си спомним как младият кандидат прикова вниманието на света просто защото е Обама. Все още само кандидат за Белия дом, той събра тълпа от около 200 000 души в Германия. Напълни футболен стадион за речта си, с която прие номинацията на Демократическата партия, градски парк – за изказването си след изборната победа, и разбира се, националния парк във Вашингтон за церемонията по встъпването си в длъжност. През октомври 2009 г. Нобеловият комитет го обяви за носител на най-престижния приз – Нобелова награда за мир – преди да е имал достатъчно време да постигне големи успехи. „Изключително рядко един човек успява да привлече световното внимание до степента, която постигна Обама, и да даде на народа си надежда за по-добро бъдеще“, се казваше в съобщението по повод наградата.

Нобелова награда за мир просто за това, че си Обама. В известна степен няма накъде човек повече да се изкачва. Най-висшата позиция в американския живот смирява по някакъв начин тези, които са я заели. Обама напуска Белия дом като обикновен простосмъртен, с постижения и побеляла коса. Постиженията му са доста повече от тези, които враговете му са готови да признаят.

Поемайки президентския пост в разгара на икономическия срив, Обама мобилизира огромни федерални ресурси, за да направи рекордни инвестиции в образователни инициативи, изследвания на околната среда, индустриална модернизация и придобилата най-голяма популярност здравна реформа. Той наля пари във важни медицински и научни проучвания, както и за алтернативна енергия, на която се възлагат големи надежди. Промени американската външна политика, което обезпокои много експерти, но пък резултатите предстои да бъдат оценявани в следващите години.

Дори самият Обама изглеждаше запленен от собствената си магия и започна да говори не за реални победи на политическата сцена, а за ефимерни цели във възвишените си речи. „Това е нашият момент“, каза той в нощта, в която спечели изборите. „Това е нашето време – да се хванем на работа и да създадем възможности за нашите деца; да възстановим просперитета и да насърчаваме мира; да си върнем американската мечта и отново да затвърдим фундаменталната истина, че сме единни.“ В определени моменти от двата си мандата Обама
не можеше да скрие разочарованието си, че не всяка негова мечта се е сбъднала.
През 8-те години в Белия дом той използва всички инструменти, с които разполага държавният глава, за да направи промени в закони, правила, укази и др. Обама обаче не можа да промени същността на политиката.

Световната икономика се сриваше, докато Обама полагаше президентската клетва за втория си мандат през януари 2009 г. Страната бе обхваната от смятаната за най-дълбока рецесия в САЩ от 30-те години на ХХ век. Икономиката се сви с над 8%. Безработицата се удвои – от 5% на 10% – нетна загуба на около 8 млн. работни места. Средната стойност на жилищата падна с до 30%. Натрупаното богатство на американците намаля почти с една четвърт; загубите в резултат на срива на стойността на ценните книжа възлизат на около 15 трилиона долара.
По време на кампанията си Обама говореше за „смелостта на надеждата“, но постепенно речите му започнаха да акцентират върху страха. Страх, че кредитирането ще доведе до замразяване на капиталовите пазари; страх, че заради инвестициите поточните линии ще работят на празен ход. Страхът, че дори нещо по-лошо може да се спотайва, тъй като потребителите може да се откажат да харчат парите си.

Новата администрация на Обама незабавно се зае да изготвя най-мащабния законопроект за стимулиране на икономиката, приеман някога от Конгреса, на стойност 800 трилиона долара. Голяма част от парите отидоха за данъчни облекчения, застраховки за безработица и за други дейности, чрез които пряко бяха налети свежи пари в джобовете на американците. Вашингтон се надяваше, че тези средства ще бъдат похарчени или пък инвестирани. Новият президент се възползва от шанса да налее милиарди в приоритетни дейности, които при нормални условия биха получили доста по-малки суми. Законът за стимулирането на икономиката беше пълен с рекордно високи суми за възобновяема енергия, съвременна електропреносна мрежа, компютризиране на здравните картони, високоскоростни железници, нови мостове и пътища. Обама също така насочи милиарди към основни научни изследвания с надеждата да посее семената за открития, които ще доведат до следваща вълна американски иновации.

Извънредната ситуация в икономиката позволи на Обама да изпълни доста от обещанията, дадени по време на кампанията, при това още в първите седмици от мандата си. Според отдела, отговарящ за бюджета в Конгреса, икономиката на страната е отчела ръст в САЩ между 1% и 4% през 2010 г., но в следващите години ефектът не е бил толкова силен. Това не е лошо постижение от историческа гледна точка, но Обама не искаше да се хвали;
възстановяването на икономиката не стана толкова бързо, колкото той си представяше,
но мерките помогнаха за трудното излизане от дълбоката рецесия.

Автомобилната индустрия също беше изправена пред бедствие. В началото на кризата през октомври 2007 г. продажбите на коли и на леки камиони се колебаеха около 16 млн. годишно. В края на мандата на Буш обаче производството се срина. Двама от тримата най-големи автомобилостроители в САЩ – „Дженерал мотърс“ и „Крайслер“ – бяха на ръба на фалита, а „Форд“ се оказа изправен пред риска да бъде повлечен от тях. Обама действа категорично, за да подкрепи индустрията. Той одобри отпускането на спасителните фондове, за да се засили растежът и да се предприемат реформи.

В първите си месеци в Белия дом Обама продължи и непопулярен пакет за банковата индустрия, чието изготвяне течеше още по време на мандата на Буш. Повечето мерки проработиха: вместо множество фалити американците се сдобиха с по-добра и силна финансова система. Милиони американци обаче смятат, че безразсъдните брокери от „Уолстрийт“ са причинили финансовата криза, както и че се измъкнаха от тежките последствия благодарение на политическите си връзки.

Идва ред и на „Обамакеър“ – изключително амбициозната, но все още проблемна здравна реформа на президента. Законът за достъпно здравеопазване премина през Конгреса без одобрението на нито един републиканец. С него Обама се опита да спази обещанието си, че демократите ще направят нещо за бъдещите поколения: медицински застраховки за всички.

Бъдещето на „Обамакеър“ е неясно, а и избраният за президент Доналд Тръмп изрази неодобрението си към реформата. По отношение на външната политика само времето ще покаже ефекта от решенията на Обама. Отварянето на САЩ към Куба изглеждаше закъсняло заради рухването на комунистическия режим в закъсалите икономики на Хавана и Каракас. Внимателният му подход към Китай запази отношенията със страната стабилни. С някои свои действия Обама оставя САЩ в по-силни позиции в Азия и Тихия океан, отколкото, когато встъпи в длъжност.

Какво е положението с Близкия изток? Обама изпълни обещанието си да изтегли американските войски от Ирак и в голяма степен ограничи участието на САЩ в Афганистан. Историята обаче ще покаже дали са били основателни високите залози по отношение на Иран. В най-добрия случай в следващите 5, 10 или 20 години прагматични лидери ще трябва да вземат властта от Техеран до Анкара, от Кайро до Риад, като уталожат сунитско-шиитския конфликт в полза на регионалния мир. Обама тръгна по този път, тъй като много силно вярва в прагматизма – може би прекалено силно. Най-лошият възможен сценарий е регионална конфигурация, в която иранските шиитски моли и сунитските шейхове в Саудитска Арабия трупат ядрени оръжия заради продължаващото векове наред религиозно съперничество.

Осем години след като Обама пое управлението на САЩ, хората все още не са единодушни за постиженията му. Подобни дебати са полезни. Те са част от историята и двигател на свободното общество, а влиянието на Обама ще бъде осъждано и преразглеждано в продължение на години.