Остатъчният ни президент Росен Плевнелиев е изнервен. Обикаля трескаво телевизионни и радио студиа, за да артикулира русофобия. Толкова е усърден в риториката си, че чак съмнява. Вероятно и сам не си вярва. Да не би пък просто да иска да се докара пред някого? Кому трябва да се хареса в последните дни от мандата си, за какъв пост се стяга?

Днес избълвал от ефира на „Неделя 150“ поредната порция антируска жлъч. Този път скочил на приемника си Румен Радев: скандално било, че Радев обявил Крим „де факто“ за руски. Скандално било, че според Радев санкциите срещу Русия трябвало скоро да отпаднат. Скандално било, че според Радев трябва да се зачита мнението на населението в Крим, което вече посочи с референдум принадлежността си.

Ако не иска да се провали и на следващите избори, Бойко Борисов трябва светкавично да озапти безумеца. Да го залости в кухнята си в Банкя да играе сантасе с охраната, докато Радев не встъпи в длъжност.

Всяка публична изява на Плевнелиев отнема поне 1000 гласа от урните на ГЕРБ. И съсипва доброто впечатление от достойното поведение на премиера в оставка от последните месеци: удържаната дума, че ще си тръгне, ако Цачева изгуби, мъжкарската битка в Хитрино рамо до рамо с пожарникарите, хеликоптера за малкия Сашко…

Всъщност ГЕРБ загуби президентството не само заради неадекватната кандидатура на Цачева. ГЕРБ изгуби и заради горчилката от петгодишния провален мандат на Росен Плевнелиев, това не може да не е ясно на „стратезите“ около Борисов.

„Русия“ е тема гранична и раздорна в историята и психологията на българската нация. Не е нужно обаче да си статистик, за да проумееш, че мнозинството от българите изповядват сакрално-светлото чувство на любов и признателност към „Дядо Иван“ и „братята освободители“ (колкото и да звучи умилително по вазовски). Това е заложено в генотипа – въпрос на вяра, религия и духовна потребност, няма как да го промениш или разкодираш.

Радев спечели, защото успя да персонифицира надеждата, че топлите връзки с Москва ще бъдат реанимирани. Изявленията му напоследък са в тази посока, окуражават. Естествено, че санкциите срещу Русия трябва светкавично да бъдат отменени. Естествено, че не е работа на българския президент да „кове“ съдбата на Крим и да коментира „морала на Кремъл“. Естествено, че трябва да съдим Путин според собствените си интереси, а не според кефа на Меркел, Барак Обама или Хилъри Клинтън.

Ако някой случайно не е разбрал – Русия победи в идеологическата война срещу соросоидите, а охранената чиновническа номенклатура от Брюксел се стяга за бягство. Резултатите от „брекзита“ и изборите в Щатите го доказват. Тепърва се задава промяна и във Франция и Германия. В Унгария пък Орбан вече погна отровните фондации на Сорос, следват и други държави…

Колко ли бутафорен ще изглежда президентът ни само след месец-два, когато Тръмп и Путин се срещнат лице в лице, за да погребат „обама стайл“ и риториката на конфронтацията, инспирирана от псевдолибералите? И когато Тръмп сам заговори за отмяна на санкциите и руския статут на Крим? И когато резне бюджетите на „Америка за България“?

Ето защо Росен Плевнелиев е нервен и бърза. Той трябва да изтъргува бъдещето си преди това.

Недялко Недялков, Пик