Твърде опростяващо е, разбира се, но няма как да избяга човек от усещането, че наистина Съдбата ли, Ориста ли, Участта ли, а може би най-обикновеният, реален и неподлежащ на обжалване живот ни дават всекидневни знаци:
– чрез липсата на парно и топла вода;
– чрез замърсяването на въздуха,
– чрез падащите тавани, мазилки и корнизи в обществени сгради и културни институции,
– чрез дефектите на магистралите,
– чрез смъртоносността и затварянето на тунелите,
– чрез зачестилите квартирни кражби,
– чрез цинично приетия закон за концесиите,
– чрез озъбването на корупцията,
– чрез въпиющата некомпетентост и арогантност на назначените „отгоре“ полуграмотни калинки, партийни протежета, връзкарски парашутисти и политкомисари,
– чрез далаверите при санирането,
– чрез „усвояването“ на парите за обществените поръчки,
– че един модел на управление на държавата, чиито мини със закъснител гърмяха, гърмят и ще гърмят всекидневно, фалира, провали се, изчерпа се и трябва да бъде завинаги изоставен като начин на злоупотреба с властта.
Защото той породи безпътица, рушене, разпад и заплахи за живота на обикновените граждани, защото издигна лъжата в основна форма на правителствения пиар, самохвалството – в главно средство за общуване с обществото, нарцисизма – във водещ начин за оценка на направеното, арогантността – в безалтернативен подход спрямо всички, които се отнасят критично към Властта на Партията и Партията на Властта.
Този архаичен, некомпетентен, вгледан в пъпа на огромното си Его, ориенталски, хвалипръцков модел на управление първия път бе търпян 3 години, втория път – 2 години; третия път обществото ни няма да го издържи и 1 година. Това трябва да бъде обица на ухото на всеки, който ще се наеме да управлява страната след изборите!
А столетницата (която, без още да е взела властта в държавата, вече взема властта на по-ниските нива чрез услужливите назначения на служебното правителство) трябва да знае, че ако се покаже отново като безхарактерна и безпътна алтернатива на въпросния модел, няма да се задържи по-дълго от предния си провал. Т.е. също така не би била търпяна и 1 година.
Или ще има радикална промяна в управлението на държавата, или след 1 година пак ще има избори, но тежко и горко на партиите на статуквото – и на двете, които докараха нашия народ до тъпата и гадна дилема:
Ако махнем Тоя, ще дойдат Ония, ако махнем Ония, ще дойде Тоя…
Коментарът е от личния профил на Николай Слатински във фейсбук.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране