Тази кампания куца откъм интересни послания и участници. Говорят едни и същи омръзнали ни да ги гледаме и слушаме. Колкото повече се показват по телевизията, толкова по-настойчиво е желанието да оглушеем временно. Само един играч в битката на 26 март прави кампания, от която на мнозинството от българите им иде да хванат Балкана, да развеят байряка, да запеят „Вятър ечи, Балкан стене“.

Нищо национално не може да има в организация, която е поставила наколенките пред Турция, и се движи, пълзейки след мантията на падишаха от Анкара с идеята да се настани в българския парламент с гласовете на изселниците. ДОСТ на Лютви Местан е запазена марка на Турция у нас. На Местан му идва отръки да се докарва пред Анкара, поради която причина бе натирен от ДПС. Съвсем отделен е въпросът какъв беше мотивът на Доган да намрази настоящите управляващи в Турция. Сваленият руски самолет беше само повод. Беше стреснат, че Местан с помощта на Турция може да го отстрани от лидерството в движението. А турският интерес беше движен от едни истории, свързани с контрабанда на български цигари, ръководени от кюрди. Ако си спомняте, главният прокурор Цацаров бе приет от Ердоган през септември 2015 г. През ноември Турция свали руския самолет. В средата на декември в България пристигна тогавашният премиер Ахмед Давутоглу и в резиденция „Бояна“ разказа на Борисов и Местан колко хубаво ще бъде да управляват заедно и как Турция е готова да инвестира у нас много пари при такава управленска комбинация. В края на декември Доган изгони Местан.

Но какъв е случаят „Местан“? За толкова години никой не си е позволявал така явно да се предлага на чужда страна. Имаше точно обратното движение – псевдопатриоти, заметнали чаршафа на заблудата, за да прикрият миналото си на тайни издайници, проглушиха ушите на всички с призива „Турция ни превзема, Кърджали вече не е български“. Дори си направиха една измислена република в Разград. Спомням си, че тогава трябваше да водя там един холандец, колега журналист, специално пристигнал да види това чудо невиждано. Човекът беше изумен, че няма барикади, оръжие също липсва, дори хора по площада нямаше. Удивен, холандецът ме попита: „Защо лъжете“. Ами, така е в България. Люшкаме се от една идея, подхвърлена от едно побългарено „тайно общество“, за да настройва хората, на друга. А докато гражданите ахкат и охкат, въпросното общество на спокойствие си върши далаверите, разбира се, на ползу роду.

Агент Павел е преживял това време и знае, че на думата Турция приятелите му от ДС веднага клъвват. Дали ще клъвнат и българските турци? Някои вероятно, особено изселниците. Те вече получиха сигнал от Анкара за кого да пуснат бюлетината, за да получат редица социални придобивки, най-важната от които е да устроят семействата си. Въпреки че който искаше да тръгне за южната ни съседка, отдавна го направи. Да не говорим, че сънародниците ни там вече са хванати в мрежата на ДПС. Тайната мисъл на Местан е да ги разцепи, за да навакса откъм електорат, тъй като в България не му се получава много. При първия изборен сблъсък между ДПС и ДОСТ на президентските избори двете партии взеха почти равен брой гласове в Турция. Т.е. през ноември изселниците са били разделени в избора си. Очевидно това е причината за съвсем явното и директно влияние на турското правителство върху избора на изселниците. В България Доган е по-силен все още. Ръководи политическия си бизнес у нас, дава хляб на хора, чиято фамилия завършва на -ов, -ев и -ски, а те му вършат черната работа. Т.е. прави една силна политически и икономически клика, която дотуря към нарастването на влиянието му.

А бившата му дясна ръка в ДПС се опитва да съблазни, предлагайки финансовата помощ и влияние на Анкара. Такава е логиката да привлече канарчето Евгений Михайлов, да изрови от прашните архиви на прехода и човек като Константин Мишев. Тези персони, отдавна излезли от политиката, се връщат на крилете на кауза с неизяснена идентичност. Какво ще му донесат Михайлов и Мишев е загадка, защото представляват само себе си – отдавна скачаха по сините митинги, днес ще скачат под палката на Местан. Твърдят, че основанието им е искреният и чист евроатлантизъм на Местан и ДОСТ. Само дето още не са повторили онази знаменита реплика на Доган от 1990 г. – „Пътят на България за Европа минава през Босфора“. А трябва да го сторят. Ако ще е фарс, да е такъв докрай.

Интересно е и присъствието на партията на Касим Дал в това т.нар. обединение. Дал се опитваше да бъде топлата връзка на ДПС с Анкара, нещо, което Доган не харесваше, но и не прекъсваше. Дойде моментът обаче, в който двамата трябваше да се разделят. За разлика от Местан Дал не беше отстранен по толкова унизителен начин. Някогашният заместник на движението Дал пое по собствен път, който го закара при реформаторите, тъй като силите не му достигнаха, за да осъществи политическия си проект, какъвто и да беше той. Ако трябва да бъдем честни, мястото на Дал е при другия бивш заместник на ДПС – Местан. Само че досега двамата не бяха в цветущи отношения и една от причините е, че Касим Дал има особено отношение към ДС. Той бе от малкото хора в ръководството на ДПС с чисто минало и бе шокиран от отварянето на архивите, когато разбра, че во главе с Доган всички са били доносници под прикритие. Въпреки че агентурното им минало бе публично известно от зората на прехода. Но Дал е предпочел да си затваря очите до официалното отваряне на архивите. Разбира се, интересът винаги е водещ при политическите сделки – ляво, дясно, център, няма значение. За да си спести по-нататъшни главоболия, Лютви Местан нарече партията си либерална по подобие на движението, т.е. либерално ще се мести според конюнктурата. А партията на Касим Дал НПСД ще е брошката на ревера му. Единствена, но скъпа.

Всички тия сметки без кръчмаря се водят съвсем открито. На 26 март ще видим дали Местан&ко ще наберат сила, напомпани от Турция, или ще запеем „Вятър ечи, Местан стене“.