ГЕРБ води с 2.6% преднина на БСП, три дни преди извънредните парламентарни избори на 26 март. Това сочат данните на социологическата агенция „Алфа Рисърч Груп“, публикувани в четвъртък. В навечерието на вота проучването отчита, че ГЕРБ ще получи 31.7% от гласовете на твърдо решилите да участват в изборите. За БСП биха гласували 29.1%.

Агенцията отчита също изключително близки позиции между „Обединените патриоти“ – 8.9%, и ДПС – 8.4 на сто. Разликата между тях е, че ДПС рязко мобилизира вота си през последните дни, докато при националистите се наблюдава лек отлив в рамките на кампанията, отбелязват от агенцията.

Партия „Воля“ на Веселин Марешки е петият сигурен участник в следващия парламент с 6.8% подкрепа. Поради неясния политически профил на тази нововъзникнала партия обаче, са възможни по-широки амплитуди, смятат социолозите. Точно на 4-процентната бариера е коалицията „Реформаторски блок – Глас народен“. За нея мобилизацията на колебаещите се все още десни избиратели ще бъде решаваща за присъствието в следващото Народно събрание.

Според изследването подкрепата за коалициите „АБВ – Движение 21“, Движение „Да, България“ и „Нова република“ е около и над 2%. Те имат твърди избиратели, но малка периферия и са неравномерно представени в различните региони и типове населени места, аргументират данните си социолозите.

ДОСТ на Лютви Местан събира около 1% от гласовете в страната. Според данните на агенцията намерение за участие в изборите изразяват 62% от живеещите в страната (близо 6 млн. пълнолетни граждани). Очакванията са за около 3.6 млн. – 3.7 млн. души да упражнят правото си на глас.

В последната седмица преди вота рязко нараства делът на хората, които вече са направили избор кого да подкрепят. Избирателите, които все още не са решили кого да подкрепят, намаляват до 12%, или малко над 360 хил. души. „При запазващите се къси дистанции между партиите, тези избиратели могат да се окажат решаващи за различните следизборни сценарии“, се казва в изследването.

От „Алфа рисърч“ изчисляват как би изглеждало 44-то Народно събрание на база данните от проучването. При това разпределение на силите в края на кампанията 5-партиен парламент би изглеждал приблизително по следния начин: ГЕРБ – 89-91 мандата, БСП – 81-83, „Обединените патриоти“ и ДПС – по 24-25, ВОЛЯ – 18-19 мандата, се казва в тълкуванието на данните.

При 6-партиен парламент ГЕРБ би взел 85-87, БСП – 77-79, ОП и ДПС – по 22-24, Воля – 17-18, и РБ – 10. „Въз основа на така регистрираните електорални нагласи може да се каже, че бъдещата управленска формула със сигурност ще трябва да включва поне трима участници. Което освен въпроса за победителя, прави ключови още два въпроса – за електоралната подкрепа на другите политически сили и за обществената приемливост на възможните коалиции“, твърдят социолозите.

Картината, която регистрира проучването на Алфа Рисърч в края на кампанията, е резултат от промените в обществените нагласи през два условно разделени периода на кампанията: първият, започващ още от края на януари, се характеризира със силен старт на БСП – конгреса на левицата, новите лица в листите, ранно представяне на програма с акцент върху социалните послания, действия на служебното правителство, съвпадащи с нейни позиции.

„Активното медийно присъствие на БСП и инерцията от президентските избори, на фона на защитната позиция на ГЕРБ й създадоха увереност и самочувствие на победител. Точно тази увереност вероятно я накара в хода на същинската кампания недвусмислено да артикулира тези, които до този момент само бегло маркираше – промени в данъчната политика, в лихвите на банките, анти-СЕТА, вето на санкциите срещу Русия за нарушения на международното право, демокрацията, като „отнемаща и ощетяваща“ живота на българските граждани“, казват още социолозите.

Според тях това отключва и един своеобразен втори период в кампанията – усилване на съмненията и страховете на българските граждани от евентуална ревизия на основни вътрешно и външно-политически принципи, които гарантират европейското членство и липсата на непредвидими промени. Така, разгръщайки своята позиция, БСП в известен смисъл сама я отслаби. Неопределилите се избиратели се отдръпнаха от нея. В резултат, промени се не толкова дистанцията между двете водещи партии, оставаща все така малка и преодолима, но посоката на промяната.