Провежда се изследване за нагласите на обществото към съвременния книжовен език. В изследването участват няколко институции, координирани от Института по български език към БАН. На база резултатите от изследването ще се вземат мерки и теглилки за езика, има вероятност да се ампутира пълният член от книжовната норма, както и да се опрости като цяло правописанието, защото народът се измъчва.

Препечатваме извадки от интервю на в-к „Телеграф“ с доц. д-р Руска Станчева от Института за български език. Особено ни трогна една от целите на мероприятието – да се разтоварят държавните служители от тегобата непрекъснато да проверяват как се пише една или друга дума, както и констатациите от типа „през нощта става тъмно“. В случая – „езикът е система от правила, чрез които се извършва комуникацията“.

***

Руска Станчева:

Искаме да видим дали не е настъпило време за промяна в някои пунктове от граматичните норми и това да бъде отразено своевременно в правописния речник.

Необходимо е да се предприемат действия, така че българите да получат идентификация за грамотност, което би довело до положителна нагласа към езика. Ние самите да имаме такава нагласа, че езикът ни във вида, в който е, да нее само удобен и бърз за употреба, а да ни дава представа за това кои сме били, какви сме в момента и какви ще бъдем. Очакваме а установим, че в момента има два кода. Единият е устният код, която служи за бърза ежедневна комуникация, а другият е официалният, писменият. Целта е да намерим доказателства дали е нужно двете форми да се доближат. Като пример може да се даде учтивата форма. Много хора се придържат към това правило и ако се докаже, че е приемливо (кое??? – б.р.), то може да бъде граматически изменено. Това не е опростяване, защото би облекчило комуникацията. Хората няма да си мислят непрекъснато дали се изказват правилно или не. Във фокус групите, особено при служителите на държавната администрация, много често им се налага да правят проверки, което представлява затруднение. Идеята е да видим дали има места, които трябва да се облекчат, за да се подобри качеството на комуникация.

До момента сме направили изследване на фокус групи с различен социален статус – между учещи, специалисти, които работят ежедневно с езика, служители на държавната администрация, както и всякакви хора, които професионално не са обвързани с езика. Въз основа на това имаме въпроси относно членуването, учтивата форма, ходимЕ, четемЕ, кой-кого формите, свой-негов и други. Няма човек, който да не прави грешки с пълен и кратък член, включително и професионалистите. Между нас, езиковедите, има спорове дали трябва да остане това правило, или пък да се предприемат някакви промени. Набелязали сме си 9 правила, които устната реч е изоставила или ги изоставя. Езикът се движи, той се развива. Ако ние предприемем промени, защото те са само по отношение на граматиката или системния характер на езика, това не означава, че ще настъпи опростяване. Езикът си е една доста стройна система от правила, чрез които се извършва комуникацията. Той трябва да е ефективен, така че общуването да протича гладко и безпроблемно. Давам пример с правилото за кой-кого формите. Съгласно нормите трябва да казваме „тук има някого“. Но никой не се придържа към това правило. То изглежда толкова маниерно и изкуствено, че по-скоро би предизвикала отричателна оценка към този, който стриктно се придържа към нормата.

В изследването, което предстои, също ще има въпроси, които са свързани с чата. Това е неизбежно. Ще се прави въпросник и после вече като мине проучването, ще правим анализ. Това, което за мен също беше интересно, е, че има един преход от латиница към кирилица в неофициалната комуникация. Ние искаме да изследваме смесването на двата кода.