Какво е общото между покойния Стефан Савов и Цецка Цачева? На пръв поглед нищо, въпросът даже звучи абсурдно. Но такова нещо все пак има. И потомъкът на виден богат род, и госпожата от село Драгана са заемали поста председател на Народното събрание.

Десет човека са ръководили парламента след 1990 г. и колкото и да са различни, всеки от тях е отговарял на поне едно от две условия – да има юридическо образование или политическа физиономия.

Юристите начело на Народното събрание досега са Йордан Соколов (38 НС), Огнян Герджиков (39 НС), Михаил Миков (42 НС) и Цецка Цачева (41 и 43 НС).

Най-високата позиция без диплома по право са заемали повечето досегашни председатели на парламента: Николай Тодоров (ВНС), Стефан Савов и Александър Йорданов (36 НС), Благовест Сендов (37 НС), Борислав Великов (39 НС) и Георги Пирински (40 НС).

Колкото и да са противоречиви, политическите биографии на всеки един от тях не могат да се определят като незначителни. Може би с едно изключение – химикът бизнесмен Борислав Великов. Той не беше от ярките лица на НДСВ, но впоследствие доказа, че е влиятелна фигура, отцепвайки цяла парламентарна група в края на 2007 г., основавайки нова партия и влизайки още веднъж в парламента от Реформаторския блок.

Представяте ли си подобни резки политически ходове да предприеме Димитър Главчев от ГЕРБ? Лично моето въображение не е чак дотам развинтено.

Новият шеф на парламента, избран със 157 гласа, по днешните критерии е направо ветеран – четвърти поред мандат депутат с осем години стаж в пленарната зала. Обаче визитката му се побира на визитна картичка.

Роден през 1963 г. в София. Завършил 35-о училище (там трябва да се е засякъл с 3 години по-малкия Сергей Станишев), после УНСС. Дипломиран експерт-счетоводител и регистриран одитор. Преди ГЕРБ 10 години е имал собствена финансово-счетоводна къща – „Адлон плюс”.

С изключение на собственото ЕООД Главчев никога досега нищо не е оглавявал. Бил е заместник на Цветан Цветанов в ПГ на ГЕРБ и на Цецка Цачева в ръководството на НС. Не е ръководил даже постоянна парламентарна комисия, ако не броим фамозната групичка за „наблюдение дейността на ДКЕВР” в края на „Борисов 1”.

Иначе Димитър Главчев (пак до днешните стандарти) е безкрайно рутиниран политик – винаги в час с партийните опорки, винаги готов да говори, колкото трябва, без да каже нищо, което не трябва. Надали някой може да цитира по памет и едно негово изказване или да посочи, без да се замисли и една негова инициатива. Което си е колкото минус, толкова и плюс. Друг е въпросът, че резултатът от събиране на еднакви числа с обратен знак е известен не само на възпитаниците на УНСС…

Затова пък счетоводителят Главчев може да се окаже твърде полезен на парламента. Ако мандатът се проточи достатъчно, на него ще се падне да администрира прословутото преместване на пленарната зала в сградата на бившия Партиен дом. Дано използва и одиторските си познания.

А „пръв сред равни” в парламента придобива все по-многозначителен смисъл…

Главчевизми

„Освен всички друго мога да нарека бюджета и честен, тъй като той дава ясна представа не само за средствата, събрани от националните данъкоплатци, а за средствата, събрани от европейските данъкоплатци.“ (2009 г.)

„До неотдавна се водеше публична дискусия, че банките са вдигнали много таксите си. Мисля, че сега тази дискусия ще се засили още повече.“ (2010 г.)

„Ние също се стремим към повишаването на заплатите, пенсиите и социалните плащания, но пътят към това е финансовата стабилност, която ще доведе до икономически растеж и увеличаване на заетостта.“ (2011 г.)

„Историческият опит на партията, която оглавява г-н Станишев, има повече успехи в революционното развитие, отколкото в еволюционното.“ (2012 г.)

„ГЕРБ няма против личността на Делян Пеевски. Проблемът е политиката, която се води от парламента, която открадна волята от гражданите. Те избраха ГЕРБ.“ (2013 г.)

„Няма как, гледайки как работи този парламент, човек да не изпита неудобство, пък и изведнъж да му се увеличи заплатата.“ (2014 г.)

„Отказ от реформи в МВР няма, но те трябва да се случат в рамките на диалог. Неизбежни са реформите, но поправките са възможни между първо и второ четене.“ (2015 г.)

„Ако питате за личното ми мнение, аз смятам, че е добре да бъде намален броят на депутатите.“ (2016 г.)

„Колебливите сигнали, които изпраща Корнелия Нинова, стигат до партньорите ни в Европа и в момент, когато се обсъжда дали Европа да е на една или две скорости. Такива сигнали поставят крака на европейския механизъм на съединителя, за да включат България не на втора, а на задна. Ако Нинова стане премиер, ще се счупи направо скоростната кутия.“ (2017 г.)

Аспекто