Анна Цолова, НТВ: Мотото на Обединени патриоти вече се превърна и в мото на ГЕРБ: „България над всичко“ – често цитирано и от Цветан Цветанов.

Слави Бинев, недепутат от ДПС: Може. То, дет се вика – нещата, които човек понякога не може да разбере, може да ги превърне във фраза, след която да върви и да се опита да я подразбере. В момента според мен е модерен повече култивираният патриотизъм. Обединителният. Този, който кара хората да не залагат на това, че единствената политика, която имат, е да мразят някой или да воюват срещу някой. А действително да демонстрираш качества, да демонстрираш капацитет; да намираш начини да елиминираш проблемите и да се справиш с проблемите, които са пред обществото.

Виктор Николаев, НТВ: Дайте пример – за едното и за другото.

СБ: Ами смятам, че когато цялата ти политическа конструкция на политическата ти теза е върху това да мразиш няква друга политическа партия и да залагаш на първичните чувства на хората, тя не сработва. В момента каквото и да си говорим, има нужда от рационална политика. От политика, която да може да бъде по… По в името на това да се решат проблемите, които предстоят. Не можеш да кажеш – дай, заплатите ще бъдат, или пенсиите ще бъдат 500 лв. Трябва да направиш всичко възможно те наистина да бъдат такива. Да има такава възможност.

АЦ: Г-н Бинев, понеже казахте „обединителен патриотизъм“, мисля, че обединяващ беше формулировката или обединителен – точно в писмо на Ахмед Доган. Виждали ли сте се с него?

СБ: Виждали сме се, разбира се. Ние, дет се вика, контактуваме по един напълно човешки и нормален начин.

АЦ: И преди да станете част от ДПС официално.

СБ: Аз още тогава го обявих, когато се видяхме – че сме се виждали. Видяхме се и след това. Разбира се, на кафе. Знаете, че все пак има, така, подготовка на политически конструкции в момента, които отнемат доста от времето.

АЦ: Какво имате предвид?

СБ: Е! Все пак има попълване на комисии, групи за приятелство…

АЦ: А, имате предвид парламентарната дейност.

СБ: Разбира се.

ВН: Понеже неговата фигура все по-митична става с все по-дългото си във времето отсъствие публично, затова винаги има любопитство към всеки, който каже, че се е срещал. Все едно е отишъл и се е върнал от някакво място, недостижимо за жив организъм.

СБ: …Истината е, че контактът с него носи удовлетворение. Когато контактуваш с един човек, който има някакво чувство за мисия; когато то е подплатено със знания и с действия, които могат да допринесат за решението на определени въпроси, разбира се, че е напълно нормално чувството на удовлетворение.

АЦ: Каква е мисията на Ахмед Доган?

СБ: Ами вижте, в момента като че ли има нужда от точно този вид патриотизъм. Онзи, другият, ще бъде осъден от… така или иначе, нали, в момента сме пред председателството на ЕС.

АЦ: А какво ще кажете на тези, според които мисията е захранването на обръчите от фирми със средства на държавата и публични средства?

СБ: Всеки трябва да има някаква теза, нали, за да може да предостави (sic) своята политика за по-вярна и по-правилна. (…)

АЦ: Бизнесмени ли трябва да управляват държавата?

СБ: Хора с икономически опит. Или хора поне успели. Щото има хора между другото, които са артисти или хора от изкуството и т.н., които също могат да се справят, независимо че тяхната работа не е да работят изключително и само с пари. Те са успешни като търговци на своя собствен продукт. Тоест хора, които наистина виждат, че ние живеем в един материален свят, защото това е, което се изисква от тях в момента. Тоест не можеме да пратиме педесе нещастника и да очакваме от тях, че ще ни направят щастливи. Няма как… Опитваме се да пратим някой, който не може да свърже двата края – и да се опитваме да свърже нашите – изключено! Това е абсолютно невъзможно.