Бях се отказал да пиша вече за видния свинепас от село Нивянин Георги Гергов/Гочиту/ след като писах десетки години за тази персона и никой нищо никога не направи. Самият Гергов на едно събиране на подопечните му журналисти от бившата „Евроком”-Пловдив в „Слънчев ден” край морето бе казал: „Остана един луд ваш колега и бивш депутат Христо Марков, който лае срещу мен, но и той ще разбере, че е безсмислено.

”Не спрях, но нищо не се промени и вече наистина се бях отказал след като само преди седмица Общинския съвет в Пловдив и лично кмета на града застанаха плътно зад Гергов и му подариха окончателно панаира в Пловдив. На 100%. Викам си – това е положението: Гочиту е винаги на талвега на властта.

Сега обаче няма да премълча, може би за последен път. Срещата Гергов-Цацаров-Дончев поставя фундаментален въпрос за властта в страната, поставя и още куп въпроси: за прокуратурата, за субординацията между олигархията и властта, за потайните договорки, за самочувствието на новобогаташите, за усещането за липса на адекватна държавност, за скрития път на влиянието, за „чадърите”, за предупрежденията на изкушенията и още, и още… Един добър, успял бизнесмен е привикан „на килимчето в ЦУМ” от Гергов и той отива! В отдавна изпразнения от съдържание магазин на социалистическата търговия, Социалистът и другар на шефката  червена вдига телефона и почти ултимативно спряга рандеву на Главния прокурор на Републиката с бизнесмена и Цацаров идва на сгледата, която той е поискал. През цялото време на срещата присъства като „гарант” същия Гергов, може би да има възможност след време да покаже, че контролира дори телефонните разговори на участниците. Както и става.

Всичко това, което се случи е толкова унизително за нас, българите, толкова безнадеждно, че всеки мислещ сънародник би трябвало, ако още е останал тук да се запъти към Терминал – 2. След като ние не ги изгонихме, те ще ни изгонят от държавата!

Корнелия Нинова  щяла да свиква ЦК-то  им да обсъждат поведението на Гергов, можело дори да го изгонят от ръководството. Боже Господи! Дреме му на Гергов за това. Вече го е играл. През 1999 год. обяви от страниците на в. „Марица”: „БСП е вече мъртва партия. За мен цял Пловдив знае, че съм седесар и подкрепям Иван Костов!”. И получи от правителството на СДС х-л „Санкт Петербург”, Пълдин, х-л „Слънчев ден” на Златните, че и ЦУМ като бонус. Още стоят касовите книги на СДС от онова време, когато дори той и Вълчо Арабаджиев се явяваха спонсори на сините в Пловдив. Не мина много време и кмета на Пловдив Иван Чомаков му се отблагодари с подаряване на целия панаир. Влязоха в такова съдружие с Гергов, че в резултат града загуби безвъзвратно половината  Стар град и още 400 дка от най-хубавите земи.

Само преди седмица новите общинари повториха същото упражнение и окончателно сложиха кръст на панаира – харизаха всичко на Гергов. Той си беше намерил и нови покровители от  ЗС „Ал. Стамболийски”, чийто лидер Георги Колев с пяна на уста защитаваше „съдружието” и благодатта, която щяла да се изсипе от свинепаса върху Пловдив. Ще се изсипе, разбира се… Забележително бе и изказването на кмета на Пловдив, който каза: „На старите седесари от 90-те години трябва да кажа, че сега е 2017 год., сега идват инвестиции и съдружието с Гергов ще е добро за Пловдив, ще спечелим.” Колко Пловдив спечели от съдружието вече видяхме през изминалите 10 год. – загубихме всичко, а сега ще поемем и част от 60-те милиона, които Гергов дължи на банките за панаира.

Все по-често и се сещам за определението за Гергов, което му даде бившия депутат Асен Мичковски, когато пред 1992 или 1993 год. го попитах какъв е този човек, който тогава не познавах. Получих следния отговор: „Много прост човек, но има уникалния талант да знае колко, на кого и кога да даде!”.

Няма друг бизнесмен в кратката ни демократична история, на който абсолютно всички сделки да са излизали по схемата на Лъвското дружество – „Печалбите само за мен, загубите само за партньорите”. Още беше директор на Свинекомплекса в Маноле, когато от Агенцията за чуждестранна помощ му дадохме пари за храна на животните – нито върна парите, нито нахрани свинете. После успя да получи повече от 20 млн. лв. от Селскостопанската кредитна централа/образувана с парите на АЧП от американската царевица/ и парите потънаха като вода в пясък. Направиха се ревизии от ДФК, писаха се доклади, ривизионни актове, давахме показания, имаше някакво движение, до момента, когато дойде Филчев и всичко бе изтрито като с гумичка. Гергов с тези пари бе станал вече фуражен бос, но бързо продаде силозите и се зае с туризма./Всичко това е подробно описано в Досие № 00071 на Центъра за стратегически анализи, което предоставих на медиите по време на протестите през 2013 год., но отново настана вселенско затишие./.

Напазарува си хотели ударно все по схемата РМД. По времето на НДСВ дори Милен Велчев го хвана за ръка и го предложи на партията си за кмет на Пловдив. Царистите се хванаха за главата и оредяха за отрицателно време наполовина в Пловдив. И изведнъж след това Гергов се сети, че е бил „социалист трето поколение” и се върна при партията-майка и веднага приюти Корнелия Нинова като председател на Борда на директорите на Пловдивския панаир, разбира се „облажи се” и семейството на премиера Станишев – любимата му Елена Йончева получи няколко милиона от панаира за репортажите си в Близкия изток. Неясно как по това време Гергов взе и „Пътища” АД, които по-късно продаде на Методи Бачев от „Агромах”. Рухна един от хотелите му на морето и погреба няколко работници, изпратени да го рушат без нужните документи и разрешителни, в жестока катастрофа загина журналистката Мария Троева от „Евроком” – Пловдив, изпратена от Гергов да отразява предизборната кампания на БСП в пловдивско село. И там също без разрешителни, командировъчни, извън нормалното работно време. И пак имаше някакви подобия на разследване, които завършиха благоприятно за владетеля на прокуратурата.

С червеното знаме в ръка стана лидер на всички социалисти в Пловдив и областта и ги доведе до пълен разпад. Като кмет се класира на почетното пето място, личния му депутат Георги Търновалийски загуби всички възможни избори, включително и в родния си гр. Раковски. В същото време Гергов употреби огромни усилия и пари, за да наложи др. Нинова за шеф на БСП и тя му се отблагодари като го направи втория човек след самата нея в партията. В навечерието на новите избори успя да влезе под кожата на икономическия министър и лидер на СДС Божидар Лукарски и спазари „Дупката” в центъра на Варна за 30% от панаира и 20% за Пловдив срещу неясни обещания в необозримо бъдеще, но направи подобна среща като тази сега между Вежди Рашидов и Иван Тотев, на която обеща благосклонно да даде 4 дка за строеж на Опера в Пловдив, която щяла да стане след 5-6 год. и общинарите в града под тепетата клекнаха.

От 1999 год. се говори упорито, че над Георги Гергов има опънат здрав прокурорски чадър – абсолютно всички сделки на видния социалист многократно са проверявани от прокуратурата и завършваха неизменно с прекратяване все поради липса на данни за нередности. Не случайно един пловдивски общински съветник каза преди няколко години, че в Пловдив съда и прокуратурата са на личното разпореждане на Георги Гергов. От много, много години това е обществена тайна в Пловдив, но днес имаме вече и директното доказателство, че пипалата на Гергов се разпростират нагоре чак до главния прокурор, който между другото е бивш пловдивски съдия. Това е България в началото на 2017 год., драги другари и другарки, иска ли ви се или не, но това е!

Ако погледнем финансовите резултати на многобройните дружества на Георги Гергов и семейството му ще открием, че нито едно не е на някаква сериозна печалба, нито едно. В същото време всички са изключително богати на кредити – схемата е  – взима се кредит и се погасява друг, след което се чака пореден подарък от държавата, за да се обезпечи следващия финансов трансфер в посока Герговата империя. Опита му да се превърне в медиен владетел се увенча с грандиозен неуспех, може би защото за тази дейност трябва и малко интелект – фалираха всички телевизии, вестници и сайтове, които олигарха придоби, но пък бяха накичени и те с кредити, които няма да бъдат върнати никога. „Перлата” в герговата корона – най-големият панаир на Балканите – се води на името на шофьора на семейството и съпругата на Гергов Вили.

Финансовите му отчети са отчайващи, но панаирът си е имидж и то сериозен. Бившият хотел на ЦК на БКП на морето, частният плаж и „Дупката” във Варна също са бизнес-авторитет, а пък пътно-строителните фирми на Гергов са добра платформа за обществени поръчки и точене на държавни средства. Единствено напълно опразнения ЦУМ стои като неприлична кръпка в империята и винаги съм се чудел за какво му е на олигарха помпозната сграда. Дори по едно време беше сложил жив тигър в него дано привлече клиенти с екзотичното животно. Загубите на представителната сграда са отчайващи за всеки сериозен бизнесмен. Чудех се до оня ден, когато гръмна скандала Цацаров – Дончев.

Само собственик на сградата между „Дондуков” 1 и 2 може да урежда среща на главния прокурор и мастит бизнесмен. Ние сме нация на парвенюта и Знакът на домакина, мястото и компанията имат огромно значение, колкото и странно да звучи но Знакът е на властта, той създава обоснованото предположение у двамата „Къде е властта?!”.  Какво конкретно са си говорили Цацаров и Дончев, кой кого е заплашвал, кой е  опитвал да инспирира натиск и шантажира – това знае единствено Гергов и бръмбарите по стените на кабинета му. Сякаш олигарха от село Нивянин е искал да им каже: „Мястото на срещата не се променя. При мен!”. Т.е. – „Тук  е властта бе, кьорпета и трябва да го знаете, включително и това, че ще ви запиша!”.

Между другото, Георги Гергов не за пръв път показва, че като домакин владее лостовете на властта. Остава паметен неговият рожден ден през декември 2006 год. По случай своята 50 – годишнина той покани цялата власт в държавата – предишна, настояща и бъдеща. Повече от два часа събираше поздравления и подаръци от Дража Вълчева, Георги Първанов, Корнелия Нинова, Румен Овчаров, Сергей Станишев с Елена Йончева,  Румен Петков,  Сотир Цацаров/тогава председател на Окръжен съд-Пловдив/, Росен Димов/апелативен прокурор в Пловдив/, Иван Чомаков/кмет на града/, Славчо Атанасов,  всички окръжни, градски и районни магистрати и полицейски началници, цялата масонска ложа „Слънце-Ориент”, въобще – който се сетите. Току-що бе получил за подарък панаира, бе станал руски гражданин и почетен консул на Русия в Пловдив. И тогава наченаха големите домакинства на Гергов, при които се решаваха преди всичко бизнес-влияния, властови позиции и обществени ангажименти. Той ги използваше през годините твърде умело, както и сега. Преди домакинството на Цацаров и Дончев пак под покровителството му се състояла и още една важна среща в ЦУМ, пак между трима – Гергов, Вежди Рашидов и кмета на Пловдив. От нея се роди сделката с Операта, панаира и държавните акции, от която се срамуваха дори съветниците на БСП в ОбС-Пловдив. Седмица-две след нея вече на спявка при руския гражданин са Цацаров и Дончев.

Велик домакин! Освен, че осигурява щедро приятни места за прекарване/”Слънчев ден”, „Санкт Петербург”, „Пълдин”, ЦУМ/ недвусмислено показва властовия си потенциал, който не иска да пести само за себе си, но не е лошо участниците да си припомнят често за Лъвското дружество: „Печалбата само за едната страна, загубите – само за другите!”.

Анализът на Христо Марков е писан преди оставката на Георги Гергов от Изпълнителното бюро на БСП.