В последните дни чета в „24 часа“ смешки от сорта:

„Обявиха ни за най-авторитетната марка сред всекидневниците“.

„Регистрирахме не знам колко си посещения в сайта“

„24 часа“ търси отличниците в бизнеса“

„ 24 часа“ готви поредна среща на властта и бизнеса“

„24 часа“ инициира закон за височината на небостъргачите в София“

И т.н., и т.н.

Днес пък срещнах следния потрес: „Искате платено съдържание от „24 часа“? Пускайте активен линк към нас! Ние сме създатели на новини, всички ни цитират, постъпваме по европейски, бля, бля…“

За рождения ден на издателката Венелина Гочева подмазвачите от редакцията я поздравиха със следната честитка: „Ако четете този вестник или този сайт, то е заради нея. Тя успя. Пребори се в най-голямата криза и ги запази живи. Да, тя успя…“

Вярно ли успя? И как успя?

По въпроса мога да напиша трактат. Трактат за медийната мерзост.

Всички сме в кюпа, разбира се. Всички издатели, имам предвид. Всеки от нас в определен момент се е огъвал, подхлъзвал се е по лесното, изкушавал се е, влизал е в абсурдни съюзи, превивал е гръбнак пред властта или силните на деня, налагал си е автоцензура… Всички сме грешни, няма невинни, вината ни за обуначването на българските медии е колективна и персонална едновременно.

Мога да седна да се оправдавам с финансова целесъобразност, със загриженост за колектива и насъщния, но няма смисъл.

Случаят „Венелина Гочева“ и „24 часа“ все пак е специален. Това е черешката на тортата. Или крушението на илюзията, че в България изобщо е възможно да съществуват свободни медии.

Истината е, че тя овладя някогашната славна Пресгрупа на ВАЦ след рекет над съсобствениците Любо Павлов и Огнян Донев. Казвам го, защото съм свидетел – по онова време бях техен съдружник в „България днес“.

Павлов директно бе заплашен, че ще бъде арестуван, ако не продаде Часовете и „Труд“ на специално създадената за случая фирма на Гочева.

Говорим за лятото на 2012 г. Любо и Огнян все някога ще разкажат.

А зад фирмата на Гочева стоеше и още стои сложен конгломерат от бизнес и политически фигури и зависимости.

Може да се каже, че „24 часа“ е орташка съсобственост на държавата и монополите, еманация на срастването между власт и олигархия. Такова чудо не знам дали има в друга държава от Европейския съюз. (Поне да го бяха одържавили официално – да е ясно)

Който не вярва на мен, да препрочете класическите скайп-разговори между Светлана Джамджиева и Огнян Донев. Това е стъписващ документ, пълен с факти, данни, цифри, дати, свидетелства и самопризнания за събитията около продажбата на Пресгрупата.

И Донев, и Джамджиева няколко пъти са потвърждавали автентичността на разговорите. Това обаче не стимулира прокуратурата да ги повика на разпит и да провери (но пък как ли да провери, след като ще трябва да проверява и себе си?). 

Цинично е все пак да се фукаш, че си „успяла“ с цената на необслужен кредит от 6,5 милиона към КТБ – колкото са задълженията на фирмата на Гочева „Про нюз“.

Цинично е да се фукаш, че си „успяла“, след като само допреди година данъчните задължения на фирмата ти надхвърляха 14 милиона лева. После изведнъж намаляха наполовина, след като друг хубавец – Петьо Блъсков, формално купи „Труд“ от Гочева. Парите по сделката отидоха директно в НАП за погасяване на задълженията.

Въпросът е кой даде тези пари, кой премята едни милиони от джоб в джоб, за да могат такива като Блъсков и Гочева да се правят на велики издатели.

Журналистите от „24 часа“ често демонстрират високо самочувствие – като преуспялата си шефка. Те са любимци на всяка власт, винаги верни на „правата линия“. Обичат да се отъркват в президенти, премиери, министри, прокурори, кметове, да организират дискусии с тях, да се снимат заедно, покрай това да усвояват пари. (Радев още не бе встъпил в мандат, когато пуснаха книга за живота и делото му)

Щастливи ли са обаче, че печелят на гърба на измамените вложители в пирамидата „КТБ“?

Нормално ли е да се тупат в гърдите колко са велики, как всички трябвало да ги цитират, щом са заграбили чужда собственост чрез държавно регулиран натиск над предишните издатели?

„24 часа“ било медийна марка №1 според някаква измислена класация от тези дни.

„24 часа“ е фалирала марка, доскоро заложена в НАП.

Знаем за какво става дума, но мълчим от страх. Системата не прощава. Нямаме оправдание и публиката съвсем скоро ще спре да ни чете и гледа.

И все пак няма да се откажа да питам:

Как Венелина Гочева купи „24 часа“ и „Труд“?

Не днес, но утре ще се разбере. Всичко скрито става явно.

Недялко Недялков