В интонационната среда на Висшия съдебен съвет съществува вече особен сленг, формиран от различните проводници на влияние в този загадъчен орган на правосъдието. В него членуват както морални икони, така и сатанински изчадия – долу-горе в тия регистри върви обговарянето на Съвета в определени медии.

В същата интонационна среда популярно стана и названието Черен лебед – така наричат съпругата на Лозан Панов. Последният е председател на ВКС и член на ВСС. Тук нямаме амбицията да преразказваме всички джуфки и Гордиеви възли на свинските черва във ВСС – по-лесно е да се обесим на някое тънко черво. Черният лебед е символ – неподозирана неприятност, нещо, което може внезапно и изцяло да промени хода на събитията.

Препечатваме част от интервю с Ясен Тодоров – друг член на Съвета, опонент на Панов и морален сподвижник на Цацаров.

***

Вестник „Политика“: Вие вече публично поискахте оставката на Лозан Панов, ще повторите ли това действие и на заседанието на пленума?

Ясен Тодоров: Аз поисках оставката на председателя на ВКС като негов морален жест. Призовах го, ако има капчица достойнство, да напусне този пост, за който е избран с гласовете на членовете на настоящия съдебен съвет. Същият ВСС, който той си позволява да нарича блато. Ние не можем да го принудим да си подаде оставката, но когато един човек с достойнство, когато заяви, че се разграничава от хора, които са лоши и са блато, единственият начин, по който трябва да го направи, е да скъса всякакви отношения с тях и да не ползва привилегии, които те са му дали. Те са му гласували привилегията да бъде председател на ВКС – позиция, която той използва явно за политически цели. Като иска да напусне тресавището – става, отърсва се от блатните води и като един хубав бял лебед отива при черния лебед и си плуват в лебедово езеро. Това е разграничаването от лошите. (…)

П: Споменахте съвместните акции на Христо Иванов и Лозан Панов. Преди две години двамата взеха дейно участие в първата атака срещу главния прокурор с изфабрикуваното писмо от ЕК. В момента същият тандем поде втора атака. Защо?

ЯТ: …Някакъв скандал се инспирира изкуствено – т.нар. Среща в ЦУМ. Ако Сашо Дончев е бил недоволен от нещо и счита, че главният прокурор е извършил нещо нередно, има законов ред. Има достатъчно кадърни юристи около него, които знаят законите и идва и ни сигнализира. ВСС е органът, който може да обсъди това поведение и да вземе евентуално някакво решение. Той бил написал писмо до президента, само че президентът казва, че този случай въобще не е описан в това писмо. След това в някакъв бизнес клуб почва да се оплаква пред едни дами. И след няколко седмици клипче от тази среща се появява във фейсбук профила на конкретен журналист и изведнъж това става скандалът на деня. Вижте – и главният прокурор, и председателят на ВКС, и членовете на ВСС са нормални хора. Те имат някакви лични контакти. Въпросът е тези контакти да не влияят върху техния интегритет.

П: Скандална ли е срещата в ЦУМ според вас?

ЯТ: Аз мисля, че по никакъв начин тази среща не е повлияла върху интегритета на главния прокурор и по никакъв начин тя не е мотивирала в друга посока неговата работа.

П: От какво става ясно, че работата на главния прокурор не е повлияна?

ЯТ: Дори самият Сашо Дончев не твърди такова нещо. (…)

П: Всъщност каква е целта на всички тези скандали?

ЯТ: Целта е атака срещу главния прокурор, инсталиране на удобни членове в новия ВСС и разклащане на политическата обстановка в страната с цел да няма стабилност в полза на тези, които в момента нямат достъп до властта. (…)

П: Как очаквате да се развият нещата?

ЯТ: За мен вече това е битка на държавата, в частност на прокуратурата като стожер на държавата, срещу олигархията. И сме изправени до Сталинград, зад нас е Волга! Затова сме лошите, защото не се даваме на олигархията. Надявам се да устоим!