Нота бене. Разговорът е автентичен!

***

Иво Никодимов, БНТ: Добро утро на Вежди Рашидов, бивш министър на културата, сега депутат от ГЕРБ и председател на парламентарната комисия по култура и медии… Докато бяхте министър, съпреживявахте участията ни в „Евровизия“, организирането на детската „Евровизия в София“, тъй като имахте отношение към целия тоз процес…

Вежди Рашидов, неминистър: Е. То не е въпрос на отношение, то по-скоро въпрос на национална гордост, самочувствие. Така всеки нормален човек е щастлив от едно такова събитие и от един такъв успех.

ИН: Случайност или закономерност е това, което се случи в Киев според вас?

ВР: Вижте, за два мандата така с поглед по-отгоре установих, че българинът е индивидуалист, но и много талантлив народ. Тъй че – абсолютна закономерност, мисля, е да се раждат талантливи млади деца. На глава от населението при българина има много повече талантливи хора, отколкото при некои други държави. Явно генетично сме устроени добре. Второ, като малък народ и изстрадал народ може би силни комплекси сме придобили, защото комплексът също е двигател. Той е силен двигател за изява. И… Много е приятно.

ИН: …Сега обаче вие поемате законодателната дейност в областта на културата и медиите. В кой от тези два сектора ще имате повече работа?

ВР: Вижте, много често хората смятат, че като поеме човек да оглави една комисия или едно министерство, всичко му е позволено – това не е точно така… Тя основната работа на тая комисия е да се занимава със законодателната дейност. Разбира се, в областта и на медиите, и на културата има много неща за правене. И то винаги ще има, докато човек съществува. Докато има хора, ще има хлебарници. Нали, няма да свърши хлябът с едно ядене – така е и с живота. Така че – ще се приемат закони, ще има поправки на закони. Е, в културата примерно предстои да се завърши стратегията за дългосрочно развитие на културата. Това требва да се приеме, надявам се, че скоро ще свърши – работено е върху него почти два мандата. (…) Виждате, човек като седне, все излиза нещо, което трябва да бъде направено. Така че – той е колективен орган и ще се занимава наистина с чисто законодателната дейност. И където можеме да бъдеме полезни и да подкрепяме сферите, ще подкрепяме, защото комисията е направена да помага на културата и на медиите, а не да пречи на културата и на медиите. Основната цел на тая комисия е да помага. Да свърши нещо полезно.

ИН: Защо спорим свободни ли са, или не са свободни медиите? Защо така се получава?

ВР: Ами аз смятам, че откакто собствеността стана активна и премина в частни ръце и станаха медиите частни, разбира се, че много е важно позицията, волята и на собственика. Те не са съвсем свободни все пак. Има един собственик, нали. В мойто ателие решавам какво да се направи аз. Не мойте помощници. Така че е възможно в медиите да съществува една такава форма.

…Животът също е едно ателие. Приемете живота като едно студио, където ние всички правиме нещо.

…Разбира се, трябва да се събере и да се направи обществено обсъждане, когато се предприемат – дали българските закони са съобразени с европейските стандарти. Нали, никой няма да открива топлата вода. Светът съществува по някакъв правилен или добре работещ, или неработещ начин, трябва да вземеме добрите примери.