Дори бегъл поглед върху 27-годишната политическа биография на Красимир Каракачанов ни разкрива партиен хамелеон, способен на всякакви коалиции и последвали ги разводи, ако това е изгодно за войводата от „Пиротска“. Прословутото му войводство обаче е само под покрива на ВМРО-Съюз на македонските дружества. Така се сдобихме с първия военен министър, който е без нито един ден трудов стаж извън партийната централа и парламента.
Как ще командва генерали с по две академии, като е без военно образование и не е командвал и разсилен, е доста тежък въпрос. Който е неприлично да се поставя, а и нито един парламентарен репортер не смее да му го зададе. Защото Каракачанов е защитен политически вид, старателно обгрижван от медии и социолози.
С учредяването на ВМРО-СМД през 1990 година той е избран за секретар на формацията, от 1995 до 1997 г. е неин съпредседател, а след това и председател. От 19 април 1997 г. е депутат в 38-мото Народно събрание в коалиция ОДС. След четири години се разделя със синята партия и на парламентарни избори през 2001 г. ВМРО се коалира с „Герьовден“, но не влиза в НС. През 2005 отново е депутат, след като ВМРО се обединява с БЗНС-НС на Анастасия Мозер и ССД на Стефан Софиянски. Следват мимолетни съюзи с „РЗС“ на Яне Янев и „Лидер“ на Христо Ковачки, които паркетният войвода напуска толкова бързо, колкото и изненадващо влиза в тях.
Не търсете хигиена в тези бракосъчетания, те са отвратителен прагматизъм, граничещ с предателството. Това ярко пролича през май 2014 г., когато на изборите за Европейски парламент ВМРО набързо се бракосъчета с „България без цензура“ и спечели евродепутатско място за Ангел Джамбазки.
Дали без двете телевизии на Николай Бареков и без финансовото рамо на банкера Цветан Василев Джамбазки щеше да помирише Брюксел? Дали, ако калкулираме фалита на КТБ, вемереовецът не ни струва 4 милиарда лева? И дали това не го прави най-скъпоструващият на избирателите депутат в Европарламента?
КТБ е тема-табу за Каракачанов, но в приемната книга името му лъсва сред най-честите посетители в кабинета на банкера-беглец. Защо ли? Отговорът е нахално наивен: „Ами пиехме кафе и ходатайствах за други хора, не за себе си…“
Само месец след брака с Бареков, Каракачанов извърши нов лупинг и пристана на шефа на ТВ СКАТ. На предсрочния парламентарен вот на 5 октомври 2014 г. ВМРО бе в коалиция „Патриотичен фронт“, заедно с НФСБ на Валери Симеонов.
Като депутат от ПФ съм пряк свидетел на воеводската измяна. Бях потресен, когато на 6 октомври Караканов и Симеонов уведомиха депутатската група, че съюзът ни с ГЕРБ е неизбежен, защото не можем да търкаме опозиционните банки заедно с ДПС. Веднага реагирах с гневната реплика, че подло мамим хората, гласували против Борисов, а получаващи коалиция с него. Каракачанов допря глава до тази на Симеонов, измънка нещо на авера си и ме изгледа с лицемерна почуда, забравил как преди месец заедно громяхме олигарсите на ГЕРБ. В този миг осъзнах, че съм имал работа с професионален лъжец, с брокер на идеи всякакви, готов и дявола да прегърне заради властта.
Споменах дявола и трябва да призная дяволското му умение да се коалира със заклети врагове. Циниците наричат това дипломация, аз пък смятам, че е доходна проституция. Затова и напуснах коалицията на магистралните патриоти, където чалгата е забранена, но политическото чалгарство е на почит.
Помните ли първата парламентарна реч на Сидеров през 2005-а, когато нарече политическата класа „грухтящи прасета“? 12 години по-късно той вече е в тази кочина. Но за Новия Левски, отново пристанал на „Буда“ – друг път.
Думата ми е за Каракачанов и някогашните му пледоарии срещу свинщините на днешния му партньор. След като атакисти провокираха метежа пред софийската джамия, лидерът на ВМРО изригна: „Волене, спри да мърсиш каузата на национализма“.
В интервю за БГНЕС (26 май 2011 г.) Каракачанов доразви мисълта си: “Това, което направи Сидеров, не е национализъм, а кретенизъм. Истинският националист обединява нацията, а не я разделя на религиозни групички. Случилото се пред джамията е тотална глупост и провокация. Жалко е, когато политик прави подобно нещо, само и само да си вдигне рейтинга с 1-2 процента. Това просто е престъпление“.
На 29 юни 2011 г. председателят на ВМРО даде интервю за сайта „Новини“ и пак отправи обидно послание:„На атакисткия вожд му трябва психиатър“…
Отвратително е да коментираш грухтящото прасе на национализма, окаляло не само партията си, но и патриотичната идея. Но защо ВМРО влезе в кочината на менте-патриота?
Ами защото са си лика-прилика. Защото Каракачанов и Сидеров са еднояйчни политически близнаци. И защото благодарение на такива порочни съюзи изживяващият се като войвода докопа мечтания министерски пост. И даже преглътна да е подчинен на премиер, когото със Сидеров обиждаха с най-грозни епитети. За да се прегърнат днес заради Майка България, която ще спасяват от орди бежанци от Юг и хибридни заплахи от Изток.
Каракачанов е символ на новото време, в което коварството и лъжата се котират най-високо. Девизът на такива политици е в духа на пазарното стопанство: Колкото си по-продажен, толкова е по-висока продажната ти цена на политическия пазар.
Не изминаха и 24 часа от министерския му избор и патриотарът хвърли бомба: Трябва да се върне наборната служба!
Само че точно преди седмица ГЕРБ и ПФ подписаха Управленска програма и в нея няма и една дума за наборната служба. В раздел VII, т.5 е записано само, че ще се работи за въвеждане на училищно военно обучение и разширяване на възможностите за доброволна военна служба…
Как да не промълвиш Евангелието от Матея: „Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овчи дрехи, а отвътре са грабливи вълци“…
Бригаден генерал Явор Матеев-командир на 68-ма бригада „Специални сили“, реагира час след изхвърлянето на министъра си: „За връщането на задължителната казарма ще трябват доста сериозни финансови средства. Това е решение на парламента. То може да има и своите плюсове, и своите минуси…“
Генерал Матеев елегантно напомни на ефрейтор Каракачанов, че не той, а Народното събрание ще решава за налудничавата му идея за наборна служба. А ГЕРБ още в 43-то Народно събрание каза НЕ на казармените мераци на коалиционната си патерица.
Слушам ефрейторските изцепки и ред въпроси ме измъчват: Тоя в кой век живее? Знае ли, че възстановяване на казармата ще струва колкото външния ни дълг? Че само за стартиране на наборната служба трябва 1 милиард. Че връщане на казармата ще произведе нова вълна от младежка емиграция на Запад. Че съвременната армия не изисква количество, а качество. А качествена армия се създава от професионалисти, не от аматьори (донаборници).
Впрочем, приемам наборната служба с две ръце, но при две условия: Ако военният министър поне 6 месеца се храни само в казарма и само с боб чорба. И ако неслужилият в армията ВМРО-вски евродепутат напусне Брюксел и две години трамбова плаца в бойно поделение.
Понеже зависимостта и глупостта вървят ръка за ръка, новоизлюпеният министър твърде рано откри картите си по най-щекотливия армейски въпрос – за покупката на нов изтребител. Козирувайки на командата от ГЕРБ дa отмени изборът на шведския „Грипен“ от служебния кабинет и вземе щатските „Ф-16“, Каракачанов изръси, че „България не може да си позволи скъпи самолети“.
Сиреч, новите шведски машини не са ни по джоба, но 32-годишните португалски „Фантоми“ втора ръка са ни точно по мярка…
Какъв чист и неподкупен патриот! Каква бащинска грижа за военните ни пилоти!
Велизар Енчев
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране