Купувачите от страните в Източна Европа отдавна са забелязали, че западноевропейските производители им изпращат продукти със същите названия, но с по-ниско качество и със съвсем друг вкус. Според европейското законодателство производителите имат право да сменят състава на продукта, но да оставят опаковката. Обяснението е, че купувачите в различните страни имат различни вкусове. Само че купувачите от страните в Централна и Източна Европа не са съгласни с тези обяснения. Те се възмущават, защото смятат, че производителите им предлагат продукти с много по-ниско качество, при при това на по-високи цени, пише Би Би Си.

Опаковката е същата, а какво има вътре?

Когато комунистите сдават властта в Централна и Източна Европа, пазарът в тези страни е залят с недостъпни дотогава стоки. Днес, освен че предлагат непознато по времето на комунизма изобилие, местните супермаркети продават в общи линии почти същите храни и напитки, както и в цяла Европа – това е видимият и широко приветстван резултат от глобалния капитализъм. Но жителите на Чехия, Словакия, Полша и България започнаха да осъзнават: опаковка може и да е същата, но съдържанието – не.

Британската медия описва с какво се сблъсква Петър Зединек и семейството му, чехи от село близо до Теплице, в супермаркет в германския град Алтенбург, на 20 минути път от другата страна на границата: бурканче с риба тон за 1 евро – с хубави големи парчета риба. В Чехия цената му е 1,50 евро и рибата е на пюре. От хладилника с пушено месо Петър вади пакет кренвирши – на етикета пише „съдържание на месо 87%“. „Опитайте да намерите в Чехия кренвирши с 87% месо“, казва Петър и слага няколко пакета в количката сред бурканите с риба тон.

Семейството пътува до Германия три пъти месечно. И всеки път на връщане багажникът на тяхната шкода Октавия е плътно натъпкан с хранителни продукти. Зединек е възмутен и смята, че западните производители използват чешкия пазар като сметище за отпадъците си. Не само Петър и семейството му правят такива пътувания. Приблизително половината от колите на паркинга пред супермаркета са с чешки номера. В магазина се чува предимно чешка реч, на немски говори само касиерът.„Не е ли откачено – да ходим да пазаруваме хранителни продукти в съседна държава – чуди се жена му Сарка. – Но така се получава. Ако сравните продуктите, ще видите, че опаковките са еднакви, а съдържанието – съвършено различно. И това е печално“, продължава тя.

Според европейското законодателство компаниите имат право да приспособяват продуктите си към местните вкусове, като оставят същите опаковки. Но във всички случаи съдържанието трябва да бъде ясно описано. Само че семейство Зединек и стотици, може би хиляди други семейства, са открили това сами и вярват, че то представлява заговор на европейските производители. Не става дума просто за подозрение, че вкусът на западната храна е по-добър. Те смятат, че идентични продукти се продават в еднакви опаковки и етикети на една и съща марка, но в Централна и Източна Европа тяхното качество е много по-лошо.

Преработено пилешко

Министърът на селското стопанство на Чехия Мариан Юречка добавя още примери в подкрепа на по-лошото качество: в популярна марка студен чай, продавана в Чехия, натуралният чаен екстракт е с 40% по-малко, но същата бутилка се продава по-скъпо, отколкото в Германия. Или марка месни консерви със съвсем еднакъв вид – само че ако са купени в Германия те съдържат свинско месо, а продаваните в Чехия съдържат преработено пилешко.

Тези данни са от изследване, проведено от Химико-технологическия университет Прага. Тридесет студенти оглеждали, вкусвали и опитвали 24 продукта: кафе, сирене, маргарин, шоколад и други, които се продават в идентични опаковки в Германия и Чехия. После продуктите били сравнени в лаборатория. Осем от тях (1/3 от всички) имали значителни разлики в състава и качеството. Министърът на селското стопанство на Чехия е скептичен към твърдението на производителите, че се настройват към местните вкусове.

Колективен натиск

Възможно е различните продукти да се продават в еднакви опаковки, в това няма нищо незаконно, но чешкият министър смята, че е неетично. Затова той и колегите му от Словакия и Унгария събират данни, които ще предадат в Европейската комисия. Те искат да бъде приет закон, който ще задължи производителите и продавачите да спрат тази практика. Този въпрос се превърна в приоритет за Вишеградската група, която включва Чешката република, Словакия, Унгария и Полша.

Но не всички са убедени, че този въпрос заслужава такова внимание. Чешки коментатор наскоро заяви в този дух, че докато Западна Европа е заета с търсене на решение на конфликта в Сирия и кризата на мигрантите, източноевропейските правителства са загрижени за съдържанието на ядки в заместителите на маслото. Дали политиците трябва да игнорират проблема и позволят на пазара да решава сам?

„Пазарът вече е решил, щом като такива като мен всяка седмица ходят на пазар през границата – отговаря Петър Зединек. – Но мисля, че държавата трябва да се намеси по някакъв начин, за да престанат производителите да обират клиентите.“