Водещ: Какви цели преследва руският президент с унизителната за България реплика, че славянската писменост идва от македонската земя? Това ще разнищваме през този час. Обърнах се за анализ към политолога проф. Александър Маринов. Провокация ли са думите на руския президент, изречени в деня на най-българския празник на светите братя Кирил и Методий и какви цели преследва тази провокация?
Александър Маринов: Аз мисля, че е знак.
Водещ: Знак за какво?
Александър Маринов: Интерпретацията на знака е друг въпрос. Знак за отношението към България. Между другото българската държава в лицето на свои представители също е давала немалко такива знаци към Русия и лично към президента Путин. Общо-взето в международните отношения, в голямата политика действа принципът на така наречената реципрочност. Така че това е знак, че Русия, търси свои по-надеждни партньори и съюзници на Балканите. В момента се вижда, че вниманието на Русия е насочено към Македония. Това е знакът. Разбира се, искам да добавя нещо друго – че освен Русия и Путин, най-различни външни фактори са давали знаци, в т.ч. и унизителни, засягащи българската история и днешната ситуация на Балканите, например. Така че би било добре, както се получи една общо-взето консолидирана реакция на българските политически и обществени фактори, така да се реагира към всички подобни случаи.
Водещ: Какви са били другите случаи, кои са били те?
Александър Маринов: Като започнем от Турция, разбира се, и самата политика и самото отношение на Македония към България, минем към някои от нашите съюзници и партньори, които са коментирали събитията в и около България, въобще смятам, че редното е българските институции и техните представители да отстояват последователно линията България да бъде уважавана, независимо че е малка и може би не в цветущо състояние държава. Това важи и за партньорите и съюзниците ни, важи и за други държави, с които в момента не сме в много близки отношения.
Водещ: Но пак не мога да не ви попитам, професор Маринов, с каква цел руският президент легитимира мегаломанските претенции на Скопие за собственост върху делото на братята Кирил и Методий и техните ученици?
Александър Маринов: Аз не бих казал, че с едно такова изречение, което по-скоро има географски, а не държавно-исторически смисъл, той легитимира. Но той дава знак, че може към Македония Русия да се отнася по-приятелски в израз на тази реципрочност, за която говорим. Аз не смятам, че целта на Русия е да определи кой е прав в старите спорове между България и Македония. Просто изразява, според мен, аз не съм талмудист, не съм тълкувател, според мен това е израз на едно отношение, което в момента към България не е най-доброто. И Русия има основание за това, естествено, няма защо да се заблуждаваме.
Водещ: Какво можем да очакваме при това положение след този знак? В какво ще се изрази отношението на Русия към България в близките месеци, в близко време?
Александър Маринов: То е ясно, че България и Русия имат няколко допирни точки от взаимен интерес, като бих казал, че в момента България е по-заинтересована от Русия да постигне някаква нормализация на отношенията. Това, което според мен Русия ще прави, е, че няма да предприема някаква активна позиция спрямо България, няма да настоява за едно или друго конкретно развитие на отношенията, а ще изчаква. Но смятам, че Русия започва видимо да активизира своята политика на Балканите, особено в Западните Балкани и очевидно търси за това свои съюзници на запад от нас. Така че последиците за България ще бъдат косвени. Защото трябва да сме наясно, че това, което се случва в Западните Балкани, без съмнение ни засяга много сериозно и за съжаление форматите, в които участваме, имам предвид най-вече ЕС и НАТО, засега нямат нито ясна позиция, нито практически последователна политика към проблемите на Балканите.
Водещ: Намесвайки се обаче в Западните Балкани, Русия не ги ли откъсва от техния път на евроатлантическа интеграция?
Александър Маринов: Аз смятам, че самият този път е твърде сложен и проблематичен. Не бих казал, че причината за трудностите и неясната перспектива на тази интеграция е в Русия. Проблемите, които съществуват в Западните Балкани, не са създадени от Русия. Те са създадени по силата на определена поредица от намеси, външни намеси, определена политика на инженерство, които доведоха до това, което виждаме. И в Босна и Херцеговина, и в Косово. Русия не е отговорна за разрасналите се, бих казал, мегаломански амбиции за Велика Албания. Така че други са отговорните за това, което се случва на Балканите. Не говоря вече за проблема с Турция, който, обаче, е свързан със Западните Балкани, тъй като Турция също активизира политиката си над този район. Така че евроатлантическата интеграция е открит въпрос. В някои отношения някои негови аспекти са дори по-проблематични. Ето, да кажем Албания е член на НАТО, обаче НАТО не взима никакво отношение към тази експанзионистична, да не кажа агресивна, политика на Албания. Все пак висши албански държавници говорят за Велика Албания. В Косово, ръководителите на Косово, които са под пряката закрила на САЩ, говорят за същото. Следователно това, което се случва в Западните Балкани, което ни засяга, изисква по-цялостен и по-обективен анализ.
Водещ: Да, но това което се случва сега, то не е ли в резултат на ефектът на доминото, на политиката именно на Съветския съюз и Коминтерна през 40-те години със създаването на изкуствената формация Югославия, със създаването на изкуствената държава Македония, което залага бомбите, които гърмят от 15 г. насам в Западните Балкани до днес?
Александър Маринов: Вижте, аз не съм историк и не мога да претендирам, че познавам много добре точната фактологическа картина, но все пак, доколкото ми е известно след 1948 г. Югославия скъсва с Коминтерна и води една своя собствена линия на развитие. Между другото в тази своя линия на развитие тя беше доста активно подпомагана от Запада. Югославия работеше еднакво добре и с двата лагера. Нещо повече, ще ви върна, когато започна процесът на разпадане на Югославия, тогава имаше много гласове, че подкрепата за този вид дезинтеграция на Югославия ще доведе до големи беди. Но тогава всяка от големите западни държави, Русия тогава не беше в състояние да се меси, всяка от големите западни държави преследваше своя интерес и това е основната причина за кървавия начин, по който се разпадна Югославия. А що се отнася до Македония, да разбира се, че това е проблем за България, но и в миналото определени фактори в България са предприемали неправилни политики към Македония. Но все пак имаме 30 г. почти след началото на прехода и би трябвало да си зададем въпроса, в какво се е изразявала, дали е била обмислена и ефективна българската политика спрямо Македония през всичките тези години. Това също е въпрос. Това, което искам да кажа, е, че Русия, преди това Съветският съюз, несъмнено е преследвала своите интереси. Между другото същото са правили САЩ, Германия, Великобритания и т.н. Въпросът е ние как дефинираме нашите интереси и как се опитваме да ги преследваме.
Водещ: Как ги дефинираме нашите интереси и по какъв начин реагираме спрямо случилото се?
Александър Маринов: Това е големият проблем, че не ги дефинираме. Има общи, така да се каже, бланкетни фрази, не е много ясно какво възнамерява да прави България спрямо Македония, освен тези общи благи думи, например, че проблемът ще се реши с евроатлантическата интеграция на Западните Балкани. Това е въпрос на двустранни отношения, според мен. България е била недостатъчно активна и бих казал не е предложила, първо, за обсъждане в нашето общество, решение за усъвършенстване на нашите двустранни отношения с нашите съседи. А те са важни не само в рамките на съюзите, в които членуваме. Така че аз се опасявам, че ние нямаме отговор на въпроси, преди всичко нашите институции нямат отговори, а поради това и обществото ни се колебае. Виждате, че има крайности в едната и другата посока: от един наивен национализъм до пълен отказ да се занимаваме с тези въпроси. Все пак това е нашата западна граница. Аз си задавам въпроса: „Как бихме могли да се абстрахираме от този факт?“
Водещ: Много по-странно е защо се абстрахираме?
Александър Маринов: Аз ще ви кажа какво мисля, може би не съм прав. България въобще се отказа в много отношения да има своя собствена политика. Като разчита на това някой друг да й подсказва какво да прави. А също така голяма част от българските политици много се плашат да не сбъркат като неподготвен ученик и да не разсърдят някой важен фактор. Аз не смятам, че една част от така начертаваните смели, патриотарски идеи, са осъществими. Напротив, те могат да донесат големи беди на България. Така или иначе България трябва да има и някаква собствена политика, извън това, което правят или не правят организациите, в които членуваме. В това съм абсолютно убеден.
Водещ: Много често казваме, че България би трябвало да има по-категорична, по-остра позиция по всичко, което се случва на Балканите. Обаче, такава позиция няма. Защо?
Александър Маринов: Няма, съгласен съм. Това вече е въпрос на липса на качества и липса на кураж от страна на българския политически елит, най-вече. Това е причината, според мен. Страх да не сбъркат и неспособност да кажат какво всъщност трябва да се направи. И комплекс вероятно от това, че държавата ни в момента наистина е с много скромни възможности.
Водещ: Формирането на такава позиция, формирането на гражданско отношение към нашите съседи може ли да започне отдолу, да бъде подтикнато от българския елит, от политолози като вас, от интелектуалци, от граждани, които да поставят на обсъждане тези въпроси?
Александър Маринов: Да, според мен би могло, стига да се постави по правилния начин. А правилният начин е, че изходната ни точка са нашите национални интереси. Следователно първо те трябва да бъдат дефинирани, а не да поставяме като изходна точка някакви въображаеми общи интереси, които не е ясно, как ни засягат. Аз не твърдя, че нашите национални интереси непременно трябва да са различни изцяло и напълно противоположни на организациите, в които членуваме. Но ние не можем да работим по метода „copy-paste“. Има просто въпроси, на които трябва ние да намерим отговор, а нямаме го наготово. И затова бедата, трудността е, че една част от тези хора и общности, които би трябвало, ако щете дори да положат началото на дискусията, са прекалено обвързани с определени политически, идеологически, външни факти, да не кажа зависимости. И това пречи, защото това разделя обществото. Нали, предварително като кажем това може, онова не може, това решение е добро, онова е лошо, каква дискусия може да има? Трябва да има една по-свободна, наистина загрижена изцяло и само за България дискусия, а след това да видим нашите изработени позиции евентуално, ако се разминават с тези на ЕС или на някои държави от ЕС и НАТО, как да изглаждаме тези различия. Това е, според мен, пътят. Но не може всичко да минава и да започва само от евроатлантизма. Да, ние сме членове на тези общности, организации, но те няма да ни пазят както орлите пазят орленцата.
Водещ: Ние имаме собствен път и никой няма да ни води за ръка.
Александър Маринов: Да, то е, вижте, то естествено е в някаква степен, важна степен и общ път. Но в рамките на общото има особености и вие виждате, че всяка една от държавите, членки на ЕС по един или друг начин, се стреми първо да идентифицира и после да преследва тези специфични, да търси тези свои специфични пътища и интереси, да търси партньори, вътрешни коалиции в ЕС. Аз бих ви насочил, скоро, преди няколко дни беше публикувано много интересно изследване на ЕС за външна политика и там се оказа, че с нас никой не иска да си партнира, просто защото не ни смятат за държава, която знае какво иска, не за друго, не защото сме малки, а просто защото не знаем какво искаме, не го показваме. И това, според мен, от това нещо България няма как да спечели. А ние бихме могли с други, сравнително малки и по-слаби страни в ЕС заедно да постигнем добри решения.
Водещ: Ако подходим прагматично и потърсим полезните изводи, дори от един такъв негативен знак като репликата на руския президент, можем да стигнем до полезната начална точка – България трябва да знае какво точно иска.
Александър Маринов: Напълно съм съгласен с вас, напълно.
Водещ: Това беше смисълът и на нашия разговор, за който ви благодаря, защото направихте този анализ, обиколихме и стигнахме дотам, откъдето всъщност би трябвало да тръгнем: ние знаем ли какво искаме; и ако го знаем, как да го постигнем; и ако знаем как да го постигнем, да намерим с кого да постигнем?
Александър Маринов: Съгласен съм, не бих могъл нищо да добавя.
Водещ: Много ви благодаря за времето, което ни отделихте и за това, че анализирахте ситуация, която може да изглежда и скандална, може да изглежда и нелепа, но при всички случаи не е случайна в нашия живот.
Александър Маринов: Да, да, съгласен съм.