Президентът Румен Радев трябва да покаже и двете стенограми за КТБ заради обществения интерес, значимостта, заради всякакви възможни политически спекулации. Това каза в предаването „Лице в лице” Михаил Миков,  който по времето на кризата с банката беше председател на НС.

По думите му Радев трябва да прецени каква заплаха има от едно декласифициране. „Грифът е доста нисък и след няколко години, искат не искат, ще се стигне до отварянето на тези архиви. Има обществен интерес, на който трябва да се даде отговор”, допълни Миков.

В свое писмо бившият шеф на БНБ Иван Искров твърди, че Миков е един от виновниците за неслучилото се спасяване на КТБ, като пише, че той е имал особено неконструктивно поведение, с което се опитал да прехвърли отговорността на БНБ. Кой да е отговорен за контрола върху банките и банковата система в цялост, освен Централната банка, отговори Миков.

Банките отчисляват резерви за такива ситуации и доколкото си спомням, нека излезат стенограмите, аз настоявам от две години, знаете, че имах две писма до президента Плевнелиев със желание да се разсекретят.

Ставаше въпрос за това, че в БНБ имаше един сериозен резерв, той и сега съществува, отчисляван именно за такива ситуации. Въпросът беше дали да се използват тези средства, става въпрос за 4 – 5 млрд. или да се отиде към решение, което да натовари данъкоплатеца. Едните пари са събрани от банките, това е фонд и няма нищо общо със средствата, които осигуряват покритието на Валутния борд, защото имаше и такъв тип спекулрации, че ще падне бордът”, допълни Миков.

Нека да се разсекретят архивите и да стане ясно кой каква позиция е имал и какво е отстоявал, каза още бившият председател на парламента, каза той и припомни, че първи е пуснал две писма до президента Плевнелиев, и тогава пак имало спекулации.

„Цялата тази разпра, проточена във времето, сваля доверието и в институциите и в президента, и в политиците, които в онези времена са заемали ясни позиции. Колкото повече се затиска темата, толкова повече спекулациите и преразказите по спомени изместват истината“, допълни Миков.

Той обясни, че по времето на кризата с КТБ е имало идеи за банкова ваканция поради оценка за определен системен риск за банковата система.

„Асоциацията на търговските банки за срещата, за която говори Гечев в БНБ и други експерти, специалисти, ясно оценяваха, че това не може да бъде мотив за прилагане на решение от типа на кипърското. И второ – стабилността на нашата система, резервът в банката и всички тези аргументи обосноваваше да не се пристъпва към банкова ваканция. Това означава да се затворят всички банки за определен период и да се ограничат лимити върху тегленията, за да не се получи някаква хистерия и ликвидна криза на касите на банките”, обясни политикът.

Миков разясни, че не е намерил основание да свика парламента през уикенда по време на кризата с КТБ, за да се приеме спешно закон, с който да се обяви банковата ваканция.

Той обаче отказа да уточни кой е искал банкова ваканция преди да се отворят стенограмите. Обясни, че с БСП са били единни по въпроса, че не трябва да има такава ваканция.

По думите на Миков една по-експедитивна намеса, реакция от Централната банка, не само по отношение на контролните й функции, може би е щяла да предотврати тази ситуация. „Не случайно в момента вървят разследвания, ако не е било така, то нямаше да има наказателни производства“, каза още Миков.