Владимир Путин има нов човек на Балканите, пише Politico. Николай Патрушев, ястребът на Кремъл, офицер по разузнаването и близък сътрудник на руския президент, е шеф на руския Съвет за сигурност и е известен със своя огнен национализъм, конспиративен светоглед и широк опит в шпионажа.

Неофициалното портфолио на Балканите за Патрушев ще се превърне в нововъзникващ модел. Докато руската външна политика официално се пада на външния министър Сергей Лавров, действителното взимане на решения все повече се ръководи от малка група служители на разузнаването и отбраната, които имат близък достъп до Путин. „Русия все повече се превръща в адхокрация, където лицата получават отговорности, които могат или не могат да се впишат в официалната им мисия“, казва Марк Галеоти, експерт по руските служби за сигурност и старши изследовател в Института за международни отношения в Прага.

„Патрушев определено е един от хората, които смятат, че Русия е в екзистенциална борба за оцеляването си“, допълва той. „Това е Студената война, манихейската визия за света. Свят, в който всякакво обръщане от Запада е имплицитно добро за Москва“. Участието на бившия шпионин показва по-твърд руски подход към Балканите. Патрушев се присъединява към КГБ на Съветския съюз през 1974 г. Смята се, че за първи път се е срещнал с Путин – бивш служител на разузнаването – още в началото на 90-те години. След 10 години като ръководител на ФСБ, вътрешната служба на КГБ, той се премества през 2008 г. в Съвета за сигурност – влиятелен орган от висши чиновници, създаден от Путин. С голяма част от кариерата си, прекарана в сенките, Патрушев има малко обществено досие за участие във външната политика. Но той е известен като един от малкото съветници, близки до държавния глава, които са тясно ангажирани с плана за анексиране на Крим през 2014 г. Руските служби за сигурност упражняват все по-голямо влияние върху външната политика, смята Андрей Кортунов, директор на Съвета за международни отношения на Русия, съветник по въпросите на Кремъл.

В публични изявления Патрушев каза, че САЩ се опитват да разградят руската държава, за да „разкрият достъп до богати ресурси, за които смятат, че Русия несправедливо контролира“. Той критикува и това, което смята за все по-агресивно поведение от страна на НАТО. Неофициалната нова позиция на Патрушев, идва във време на лоши отношения със Запада. Русия е особено ядосана за присъединяването към НАТО по-рано този месец на Черна гора, малката адриатическа страна, която обвини руските служители в разузнаването, че са ръководили опита за преврат в страната миналата година, очевидно предназначен да застраши кандидатурата за членство. След обвиненията, че руският президент е замесен в заговора за преврат, Патрушев се втурна към Сърбия, за да се срещне с висши държавни служители и служители по сигурността. Според съобщенията в медиите, Белград е екстрадирал няколко руски граждани, обвинени в ръководене на заговора. Длъжностни лица в Москва настояха, че няма нищо необичайно в пътуването, но ролята на Патрушев нарасна оттогава. Миналия месец той се срещна с министъра на вътрешните работи на Сърбия Небойша Стефанович по време на посещението му в Москва.

„През последната година стана ясно, че Патрушев е даден на Балканите“, твърди Галеоти. „Това казва нещо за важността на региона“. Патрушев няма известни професионални връзки с Балканите, но назначи Леонид Решетников, експерт на Балканите и бивш разузнавач, в Съвета за сигурност. Миналия октомври, в навечерието на опита за преврат в Подгорица, Решетников заяви, че е „време за Русия да се върне на Балканите“. Издигащият се профил на Патрушев на полуострова съвпадна с повишаване на руската дейност в региона.

Двама руски граждани – Едуард Сисмаков и Владимир Попов – бяха обвинени от черногорския съд в опит за подкопаване на конституцията на страната по време на предполагаемия опит за преврат миналата година. Черногорските прокурори смятат, че двамата са руски разузнавачи. Сисмаков, както бе съобщено от руските медии, е работил като военно аташе в руското посолство в Полша, преди да бъде експулсиран през 2014 г. по обвинения в шпионаж. Документи, разкрити през тази година, показват и съгласувани усилия на руските шпиони и дипломати в Македония за увеличаване на подкрепата за проруски групи. Русия може да предприеме „много сериозни“ мерки в отговор на всяко по-нататъшно разширяване на НАТО на Балканския полуостров според проф. Елена Гускова от Института по славянски изследвания в Москва.

„Съдейки по Черна гора, могат да се предприемат много различни стъпки“, посочва Гускова, като се позовава на решението на Кремъл да съкрати икономическите връзки и призова руските туристи да не посещават страната, която зависи от туристическите приходи. Патрушев предупреди по-рано тази година, че НАТО се стреми да убеди Босна и Херцеговина, както и Македония да се присъедини към блока за сигурност. Страната вероятно ще концентрира усилията си върху поддържането на съществуващите съюзи на Балканите, според експерти. Това означава, по-специално, Сърбия. Двете имат общ славянски произход и са с предимно православни християни. „Русия ще се придържа към страните на Балканския полуостров, които потвърждават ангажимента си да не се присъединят към НАТО“, смята Кортунов.