Очакваното с нетърпение от всички българи проучване, на тема „Има ли двоен стандарт при храните, продавани в Западна Европа и у нас“, донесе и очаквани, и неочаквани резултати. Тестовете са показали, че има разминаване и в етикетите, и в състава, и в цените на уж еднакви стоки, обяви вчера на нарочна пресконференция ресорният министър Румен Порожанов. И докато разликите в съдържанието не изглеждат фрапантни, излязоха някои ценови „бомби“ – оказва се например, че детски пюрета, включени в изследването, в България се продават двойно по-скъпо, отколкото в Германия.

България реши да провери храните, след като Унгария и Словакия повдигнаха темата, че някои западни компании третират потребителите от Източна Европа като „втора класа“ и им продават храни с различно качество. За целта Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) подбра 31 артикула – салами, шунка, шоколад, газирани и енергийни напитки, десерти, сирене моцарела и др., взе „мостри“ от магазини у нас и в Австрия и Германия и ги даде за изследване в акредитирани лаборатории. При 1/5 от тестваните стоки има разлики в съставките – например в българската шунка има повечко вода, а в шоколадов десерт – по-малко какао, е показал сравнителният анализ. Има и разминавания между етикет и съдържание. А над половината от продуктите се продават в България на по-високи цени, отколкото в Германия и Австрия.

Най-фрапантни разминавания са установени при две марки детски пюрета. В продуктите на българския пазар съдържанието на рапично олио е по-високо – 1.3% при 0.9% за чуждия пазар. Протеинът в немското пюре е 1.5 грама на 100 грама, а в българското – 1 грам. Разминаване има и в съдържанието на белтък и влакнини. У нас обаче тези пюрета се продават на двойно по-висока цена, съобщи министър Порожанов. При млечните продукти и шоколадовите изделия разликите в цените за едни и същи марки и грамаж са между 20 и 70%. Краве масло, продавано в Германия за 4 лв., у нас струва 5.86 лв.

„Отклоненията в съдържанието са минимални и са в рамките на допустимото по регламент“, обясни Порожанов. Все пак изводът на работната група по темата е, че има „доказателства за разминаване на качеството на храните на българския и европейския пазар“. Резултатите ще бъдат докладвани на 18 юли в Брюксел пред еврокомисаря за защита на потребителите заедно с докладите и на останалите държави от Централна и Източна Европа, в които са правени подобни проучвания. „Ако установим разлики, ще се обединим с останалите страни членки в Източна Европа и ще сезираме европейския комисар по защита на потребителите да се въведе ред и равнопоставеност. Ще искаме да се влагат единно съставките на едни и същи продукти за целия европейски пазар“, посочи Порожанов.

Вчера министърът на земеделието и представителите на БАБХ не успяха да обяснят имат ли някакви конкретни предложения пред Брюксел за промяна и как си представят налагането на „единни“ стандарти. „Предстоят срещи с Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за защита на потребителите, с които да обсъдим по какъв начин да протече оттук нататък комуникацията с производителите на тези стоки“, посочи още министър Порожанов. Той не поясни какви ще са целите на комуникацията. Не стана ясно и защо сравнителното изследване не се публикува, а се правят преразкази за публиката без никаква конкретика – без да се посочват марки и фирми производителки. Бе съобщено само, че на този етап агроминистерството и БАБХ не смятат да обявят кои са конкретните стоки – обект на изследването.

Докладът за разминаванията в качеството на някои храни трябва да бъде публикуван, коментира в предаването „Нещо повече“ Богомил Николов от Асоциация „Активни потребители“. Според експерта всеки потребител трябва да знае кои са марките и кои са фирмите, които произвеждат с двоен стандарт. „Далеч съм от мисълта, че всички компании го правят, в крайна сметка става въпрос за малка извадка и е важно да знаем кои са те, за да можем ние с портфейлите си впоследствие да изразим своето мнение спрямо тези компании. Надявам се министър Порожанов да не остане единственият и най-­информиран потребител в страната“, коментира Николов. Той каза, че не е изненадан от резултатите. „Не се учудвам, че има разминавания. Даже ми направи впечатление, че в Словакия бяха хванали и по-­значими разминавания. Ясно е, че проблемът с двойните стандарти съществува. Въпросът е какво да правим оттук нататък“, каза Николов.

От Комисията за защита на потребителите (КЗП) съобщиха, че все още се запознават с резултатите. „Ще видим налага ли се намесата на КЗП. Възможно е да направим проверка за информацията на етикета и реалното съдържание на част от продуктите“, съобщи пред в. „Сега“ председателят на КЗП Димитър Маргаритов. Такива проверки се правят и в момента, но най-често проблемите са ценови. „В повечето случаи има етикет с една цена, а на касата тя се оказва друга. Чести са и заблуждаващите практики за т.нар. „детски храни“, които по нищо не се отличават от храните за възрастни“, обясни Маргаритов.

„Констатираните различия в месните продукти са несъществени и няма как да е иначе – това е най-контролираната храна“, коментираха от Асоциацията на месопреработвателите. Една от констатациите е, че водното съдържание на „българската“ шунка е с 3.2% по-високо от „европейската“, но според Светла Чамова, изп. директор на асоциацията, тази разлика е нищожна. Има и положителни новини – анализът е показал, че съдържанието на сол в колбасите за българския пазар е с 3.18% по-ниско, докато в друг колбас, също за българския пазар, съдържанието на мазнини е по-ниско – с 1.72%. В „българската“ консерва обаче има повече сол – с 0.12%, отколкото в европейската.

Анализът е установил още различно съдържание на мазнини в кравето мляко за българския пазар – 82%, а за германския – 80%, докато при маргарина – българският е със 70% мазнини, а немският – с 80%. Детският шоколадов десерт от Германия не съдържа захар, декстроза и яйчен прах, а продуктът от България – захар, глюкоза, глюкозо-фруктозен сироп и яйца. Освен това в германския има повече мляко и тъмен шоколад.

Газираната напитка, която е една и съща марка, за немския пазар съдържа захар и въглеродна киселина, а у нас – фруктозо-глюкозен сироп и въглероден диокис. Плодовият сок у нас се продава с 97% концентрат и 3% портокалов пулп, докато на западноевропейския пазар – 100% плодов.

При шоколадовите изделия разминаванията в съдържанието на мазнини, захари и белтък са от порядъка на 1% и по-малко. В някои от изследваните „български“ шоколадови продукти е установено по-голямо количество какао от германиските им аналози. Подсладители и консерванти не са установени.