Да отпадне клас прослужено време и да се изработи механизъм за определяне на минималната работна заплата. Тази отдавнашна идея на бизнеса срещна подкрепата на вицепремиера Валери Симеонов. Вчера с вицепремиера по икономическата и демографската политика се срещнаха изпълнителният директор на КРИБ Евгений Иванов, председателят на АИКБ Васил Велев, изпълнителният председател на БСК Божидар Данев и главният секретар на БТПП Васил Тодоров. Освен за отпадане на класа, работодателските организации настояха и за изработване на механизъм за определяне на минималната заплата. ДУМА припомня, че преди дни министърът на труда и социалната политика Бисер Петков изпрати до социалните партньори проект за рамково споразумение за изработване на механизъм за определяне на минималната заплата.

Симеонов, под чието председателство се провеждат и заседанията на Тристранката, заяви, че е склонен да приеме отпадането на класа. Разбира се, въпросът следва да се реши на Тристранка. Той определи като атавизъм съществуването на клас прослужено време. Работодателските организации настояват и за обвързване на минималната заплата със средната за страната и с производителността на труда. Припомняме, че преди време от КНСБ представиха данни, според които производителността на труда и рентабилността в много сектори у нас са на европейско ниво и значително изпреварват доходите.

Васил Велев посочи, че с отпадането на класа целта не e намаление на възнагражденията на работници и служители, а включването на класовете в заплатите. По думите му класовете са отживелица и стимулират мързел, а не трудолюбие. Според него клас прослужено време дискриминира младите служители.
Вицепремиерът Симеонов посочи, че конкретен механизъм не е обсъждан, тъй като това били разговори от експертно естество. „Ще се опитаме да приложим това, което са постигнали други европейски страни“, коментира той.

Темата за отпадането на парите за прослужено време не е нова за работодателите. В годините те често поставят въпроса за отпадането му или намаляването му в годините.

Близо 1 милион българи напуснали страната за 17 години

Лидерът на КНСБ Пламен Димитров обяви в Русе, че 906 000 българи в трудоспособна възраст са напуснали страната през последните 17 години. Той е категоричен, че  катастрофата може да бъде овладяна само със спешни мерки за увеличение на доходите.

Димитров даде пример и с Румъния, където през първото тримесечие на т.г. средната заплата била 703 евро, а у нас – 514 евро, в производството на текстил и изделия от текстил в България средното възнаграждение е 380 евро, а в Румъния е 557 евро. Подобна е ситуацията в образованието – у нас заплатата е 471 евро, а от другата страна на Дунав е 714 евро, в здравеопазването у нас е 522 евро, а в Румъния 822 евро.