Плановете за мост над Месинския проток се възраждат през годините след дискусии, препланиране и несъгласие. Проливът отделя остров Сицилия от Апенинския полуостров и съединява Йонийско с Тиренско море. В най-тясната част (на север) е широк около 3.2 километра.

Изграждането на моста би дал силен тласък и на развитието на туризма в региона и в Сицилия. Но и проблемите са много – високата цена на проекта, силноземетръсната зона в региона, климатичните промени също са доста крайни. На бреговете температурата е 10 градуса през зимата и достига до 40 °C през лятото…. Въпреки това от много години в Италия се проектира мост (още от 1866 г.), който да съедини Калабрия и Сицилия през Месинския пролив. Това обаче е един изключително амбициозен проект, тъй като трябва да се построи най-дългият мост в света. В момента връзката между континента и острова се осъществява чрез фериботи, които прекарват освен коли и пътници и вагоните на пристигащите от север влакове.

Последното „говорене“ около идеята е от 2006 г., когато при министър-председателя Романо Проди, проектът е спрян. Въпреки това на 6 март 2009 г., като част от нова голяма програма, правителството на Силиво Берлускони отново възбуни духовете като обяви, че Месинският мост трябва да върви напред. Сметките тогава определят цена от 1.3 млрд. евро като добавка към цялата цена от 6.1 млрд. евро. Мостът ще бъде с най-дългата централна отсечка в света – дължината ѝ ще бъде 3000 метра.

Ако бъде завършен, мостът ще бъде сред най-дългите висящи мостове в света, почти два пъти по-дълъг от моста Акаши Кайкио. В момента той е най-големият висящ мост (измерен по дължината на отсечката между вертикалните кули – 1991 метра). Намира се в Япония и е завършен през 1998 година. Той свързва град Кобе с остров Аваджи, като преминава над натоварения пролив Акаши.

Мостът над Месинския проток би бил част от Оста Берлин – Палермо(Линия 1) на Европейските транспортни коридори.

Идеята за мост, пресичащ протока, датира още от римски времена. В по-ново време, дизайн за плаващ подводен тунел от тръби, закотвен към дъното, е създаден от британския инженер Алан Грант в международно състезание, обявено от италианското правителство през 1970 г., като проектът е награден с една от шестте награди за първо място.

Мостът над Месинския проток е планиран висящ мост през най-тясното място между Месина (в Източна Сицилия) и Реджо ди Калабрия (в Южна Италия).

Месѝна (на италиански Messina) е пристанищен град в Северна Сицилия. Той е важен жп и шосеен възел с ферибот до континента. Корабостроителната и винарската промишленост са емблемата на града. Месина обаче попада в една силно сеизмична зона, има чести земетресения.

Реджо Калабрия (на италиански: Provincia di Reggio Calabria) е провинция в Южна Италия, в региона Калабрия, който заема острието на Ботуша, т.е. южен край на италианския полуостров. Най-малкото разстояние между нос Пелоро (в Сицилия) и нос Пецо (в Калабрия) е 3.2 км, защото сицилианските планини имат геоложка връзка с калабрийските планини (Апенините). Земеделието тук е силно развито, особено отглеждането на маслини (вторият регион в Италия по производство на маслини след Пулия), на лози и на цитрусови плодове. Отглеждат се и овце и кози в планиниските райони и риболовът е много развит. Летният туризъм е много важен, особено на йонийския бряг в привинция Катандзаро, в провинция Вибо Валентия и на тиренския бряг в провинция Реджо Калабрия и провинция Козенца. Зимският туризъм е развит на платото Сила.

Рѐджо ди Кала̀брия (на италиански Reggio di Calabria, на калабрийски диалект Rìggiu и Righi) е най-големият и същевременно най-старият град в Калабрия. Пристанищният град се намира точно на върха на пръста на Италианския ботуш. Градът се явява и център на провинцията със същото име. Градът е бил разрушаван от множество земетресения и последвалите ги цунами.

Най-сериозните са земетресенията в региона на месинския проток са от 1783 и 1908 година. Последното е едно от най-страшните в историята на Западна Европа. На 28 декември 1908 г. град Реджо Калабрия и град Месина са унищожени от   земетресение , което взема хиляди жертви и унищожава над 80% от сградите.

В митологията проливът е пазен от две морски чудовища Сцила и Харибда, само аргонавтите и Одисей успяват да преминат успешно, вероятно става дума за водовъртежи, които се създават от подводните течения.

По-късно, по римско време, за охрана на пролива е сформиран прословутия Х Бурен легион (на латински: Legio X Fretensis), чието първо предназначение било да противостои на Секст Помпей, римски политик и военачалник, и войската му в Сицилия.