Депутатът от ДПС Делян Пеевски и главният прокурор Сотир Цацаров ще бъдат посочени като хората, нарушили правата на банкера Цветан Василев в бъдещия иск по специалния щатски закон „Магнитски“. Това заяви пред BiT американският адвокат Джоузеф Огъстин. Собственикът на фалиралата КТБ се е свързал с кантората на Огъстин JWI и я е наел в своя защита в опит да превърне случая си в първото дело по закона. Документите по иска се събират от фондацията на бившия губернатор на Ню Мексико Бил Ричардсън. „Двамата, които ще бъдат посочени в иска, което ще стане чрез фондацията „Ричардсън“, ще бъдат Делян Пеевски и специалният (очевидно „главният“ – б.р.) прокурор Цацаров. Това са конкретните личности, които ще бъдат определени като тези, които са нарушили човешките права на Цветан Василев в много отношения“, заяви Огъстин.

До момента са събрани 12 хил. страници документи. „Първо проверихме репутацията на България и дали е била способна на такова деяние. Проверихме разкритията на американския отдел за годишни проверки, който подготвя годишен доклад за Държавния департамент по човешки права и финансови престъпления и открихме, че България според доклада на Държавния департамент не е успяла да се справи с репресиите и корупцията в обществото“, заяви той. Според Огъстин през 2014 г. КТБ е била платежоспособна. „Знаем, че през 2014 година Василев е започнал да изразява своето мнение главно чрез партията „България без цензура“ и да се противопоставя на корупцията, изнудването и подобни неща. Проучихме, че банката му е била платежоспособна, тя е била в добро състояние. А също така разгледахме заеми, които Пеевски е взел от КТБ на стойност 200 млн. евро, които е отказал да върне. Също започнахме да проучваме как отряд за бързо реагиране е нахлул в банката през юни 2014 г.“, заяви той.

Към момента няма даден ход на дело по закона „Магнитски“, заяви Огъстин. Разпоредбите му позволяват на американските власти да налагат запор на имущество на санкционираните, което се намира в САЩ, и да им отказват визи. Процедурата обаче е сложна и тежка. Тя минава през няколко институции. „Министър Тилърсън (държавният секретар на САЩ Рекс Тилърсън – б.р.) каза, че ще търсят случаи, които попадат под този закон, а президентът Тръмп също иска да придвижи такива случаи, за да изкорени корупцията. Така че ние заедно с фондацията „Ричардсън“ ще подготвим иска за Държавния департамент, който ще го разгледа. Той трябва да получи одобрение от членовете на Конгреса, от двете партийни принадлежности и да бъде върнат на Държавния департамент за проучване. После департаментът трябва да го предаде на Министерството на финансите, специално отдела за контрол на чуждестранни авоари, който внимателно ще провери случая. Ако бъде одобрен от министерството, искът може да стигне до бюрото на президента, който има 120 дни да реши дали е правдоподобен“, обясни Огъстин.

В сегашния си вариант законът „Магнитски“ бе подписан през 2016 г. от тогавашния президент на САЩ Барак Обама. Разпоредбите позволяват налагането на санкции спрямо граждани от други страни, замесени, според Вашингтон, в корупция или нарушаване на човешки права. Законът „Магнитски“ бе гласуван от Конгреса на САЩ и одобрен от Обама през декември 2012 г. Тогава обаче се предвиждаше налагането на едностранни санкции спрямо длъжностни лица от Русия, виновни, според правителството на САЩ, за нарушаване на човешките права в родината си.

В началото на 2015 г. обаче сенатор Бен Кардин внесе за разглеждане от Конгреса законопроект, който предвиждаше да се даде на администрацията на САЩ правомощието да включва в черния списък и граждани на други държави. Законът носи името на руския адвокат Сергей Магнитски, който умря в затвора.