Държавата вече съвсем открито влезе в схватката за контрола над русенския военен завод „Дунарит“, като заигра мощно и с всичките си институции на страната на ДПС депутата Делян Пеевски.

Държавната консолидационна компания (ДКК) е направила опит да се впише като кредитор на русенски военен завод. ДКК е контролирана от министъра на икономиката Емил Караниколов, който е официална номинация на „Атака“, но приеман за директно назначение на Пеевски в кабинета„Борисов“ 3.  В схемата освен ДКК е влязла и обявената в несъстоятелност Корпоративна търговка банка (КТБ), считаната за контролирана от Пеевски компания „Виафот Инвестмънт България“, номиналният й собственик – офшорката “Виафот лимитед” от Британските Вирджински острови и неизвстната българска фирмичка „Дипи“.

Всичко по реда си

Близо 2 години Пеевски се опитваше да се впише като кредитор на военния завод чрез считаната за контролирана от него компания „Виафот Инвестмънт България“ и да придобие „Дунарит“ през изпълнение на особен залог. Военният завод е заложен пред фирма на италианския инвеститор Едоардо Миролио. Причината е серия цесии между фирми на Миролио и „Дунарит“ от 2014 г.

Кризата с КТБ заварва военния завод като един от големите кредитополучатели от банката. По време на квестурата в КТБ „Дунарит“ и фирми на Миролио склюват серия от цесии. Миролио продава свои вземания от КТБ – депозити и пари по разплащателни сметки, а военният завод покрива с тях част от кредитите си. Общата сума е малко над 22 млн. евро и около 2 млн. долара. Срещу тези вземания на Миролио от „Дунарит“ военният завод е вписан като залог.

През 2015 г. обаче Миролио направи пакетна сделка с Делян Пеевски. С нея чрез различни фирми – пряко притежавани и контролирани непряко, Пеевски изкупи дела от 7% на Миролио в „Булгартабак“ и неговото 50% участие в „Техномаркет“. По същото време Миролио продаде и вземането си от „Дунарит“.  Купувач по тази сделка е „Виафот Инвестмънт България“. Компанията няма пряка връзка с Пеевски, но множество косвени белези сочат, че именно ДПС депутатът е крайният ползвател на правата над нея, скрит за офшорка от Британските Вирджински острови.

Близо 2 години „Виафот Инвестмънт България“ се опитваше да се впише като кредитор на „Дунарит“. Това би означавало особеният залог на военния завод да бъде прехвърлен в полза на офшорката. Опитите на „Виафот Инвестмънт България“ обаче се провалиха след няколко съдебни битки. Докато се опитваше да се впише като кредитор обаче офшорката успешно блокира през съда опит за увеличение на капитала на „Дунарит“.

Конкурентът на „Дунарит“ „ЕМКО“ поиска през 2016 г. да придобие русенския завод. Ръководената от Петко Николов, близък до Пеевски и председател по онова време Комисия за защита на конкуренцията (КЗК), първоначално отказа да разреши сделката. Впоследствие Народното събрание смени състава на КЗК и след като Върховният админстративен съд (ВАС) отмени отказа на Комисията, антимонополният орган разреши придобиването.

Но то беше блокирано от контролираната от Пеевски офшорка чрез съдебно-регистърни схеми.

След серия решения, които подкопаха шансовете за успех на Пеевски в битката за контрола над „Дуанрит“ се включи и държавата.  В поредица интервюта в последния месец в притежавани и контролирани от Делян Пеевски медии председателят на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) Пламен Георгиев пламенно обясняваше как държавата е запорирала акциите на основния собственик в „Дунарит“ – фирмата „Кемира“. Според Георгиев, ако се позволи увеличение на капитала на „Дунарит“, КОНПИ ще претърпи щети, защото запорът вече няма да е върху 71% от русенския военен завод, а върху значително по-малко. На теория Георгиев в е прав, но ще е интересно дали КОНПИ ще се противопостави така активно на новата схема в „Дунарит“.

Новата акция

Така неизбежно стигаме до забележителна рейдърска акция, организирана от държавата. В Търговския регистър е заявен за вписване нов заложен кредитор на „Дунарит“. Това е ДКК. Забележителнто е как вземането на ДКК от „Дунарит“ е стигнало до държавната компания. Зашеметяваща обиколка, която включва контролирана от Пеевски компания „Виафот Инвестмънт България“, номиналния й собственик – офшорката “Виафот лимитед” от Британските Вирджински острови, неизвестната българска фирмичка „Дипи“, синдиците на КТБ и накрая ДКК. От документите в ТР се вижда, че всички тези фирми по веригата са си препродали цесията между Миролио и Пеевски. Забележителното е, че според договора между Миролио и Пеевски ДПС депутатът е купил вземането с отстъпка – за 19 срещу 22 млн. евро номинал. Всички плащания между описаната вече верига обаче са по номинал. Което значи, че синдиците на КТБ са решили да използват над 22 млн. евро и над 2 млн. долара от масата на несъстоятелност на банката (но под формата на активи, а не на кеш), за да купят доста спорно и критично като стойност вземане от никому неизвестната българска фирма „Дипи“. Нейната роля пък е очевидно само на посредник, защото в противен случай щеше да се наложи синдиците на КТБ да платят директно на Пеевската офшорка от Британските вирджински острови. А знаем колко държи Пеевски името му да не може да бъде директно документално линквано с КТБ.

Синдиците на КТБ пък са получили експресно одобрение от Фонда за гарантиране на влоговете в банки да продадат придобитото от „Дипи“ на ДКК. Така от една страна държавата изкупува по номинал доста спорно от гледна точко на стойността му, предвид няклко висящи дела, вземане на контролирана от Пеевски компания. И по този начин гарантира нелоша доходност на ДПС депутата.

От друга страна, държавата активно се намесва в спора за контрола над завода като буквално изхвърля актуалния собственик „ЕМКО“. В подобна посока е тълкуванието на ситуацията и от министъра на икономиката Емил Караиванов. На брифинг, посветен на ситуацията, Караниколов обясни как държавата щяла да изкупи „Дунарит“ срещу задълженията му. Не е ясно как Караниколов точно си представя да се затвори схемата. Най-вероятно, ако стане заложен кредитор, ДКК ще поиска изпълнение на обезпечението – цялото предприятие „Дунарит“.

На брифинга в понеделник Караниколов набързо очерта, че това е единственият възможен вариант заводът да продължи да функционира, тъй като директорите му наскоро подадоха оставка заради повдигнатите им обвинения от прокуратурата. Заради тези обвинения те не можеха да останат начело на завода или ако бяха останали, „Дунарит“ щеше да остане без лиценз.

Без лиценз по предложение на Караниколов пък остана собственикът на „Дуанрит“ – „Емко“.

Схемата, която държавата забърква сега в „Дуанрит“, е подобна на това, което ДКК и Караниколов изиграха вече с друг военен завод, кредитиран от КТБ и притежаван от компании, на свой ред кредитирани от банката. Пловдивският „Авионамс“ стана собственост на ДКК в доста спорна процедура по продажба на акциите в него през частен съдебен изпълнител.