В интернет вече циркулира пълният разказ на Мария Шарапова за връзката й с Григор Димитров. В своята автобиография, бившата номер 1 в света разкрива как българинът е успял да спечели любовта й и какво е довело до тяхната раздяла.

Шарапова споделя, че Гришо е поискал телефонния й номер от нейния агент. А няколко седмици по-късно се появил на вратата й с червени рози и огромен плюшен мечок.

Също така рускинята добавя, че не е могла да се отдаде напълно на връзката си с Димитров, защото била изцяло посветена на своята кариера.

Ето и целия откъс от книгата:

През октомври 2012, когато напуснах корта след четвъртфинала ми в Пекин, проверих телефона си и имаше съобщение от Макс (Макс Айзенбърг е агентът на Мария Шарапова, бел.ред.). „Благодаря“, написах обратно както всеки път.

10 минути по-късно получих второ съобщение, което ме изненада. Макс бе в Маями и там бе 4 часа сутринта. Не трябва ли да спи? „Григор Димитров иска твоя телефонен номер.“

Погледнах телефона изненадана, а и мога ли да кажа развълнувана? Телефонът бе прибран в джоба ми и преминах прз 10-минутно възстановяване на колелото, последвано от 15-минутен стречинг, докато моят треньор ми говореше за мача. Но умът ми не бе с него, защото Томас Хьогщед, треньорът ми по това време, говори прекалено много след мач, повече отколкото някой има нужда. Извадих отново телефона – имаше ново съобщение от Макс. Беше същото: „Григор Димитров иска твоя телефонен номер.“

Защо две съобщения? Да не би Макс да мисли, че обхватът в Пекин е лош?

Отговорих: „За какво?“

Макс: „За какво? Ти глупава ли си?“

Проверих името на Григор в Гугъл, за да видя на колко години е. Беше ли изобщо пълнолетен? 21. Едва.
„Дай му имейла ми.“

След няколко разменени имейла, Григор ми поиска номера. Правих се на недостъпна и му дадох кода за месинджъра на моя телефон. След това и номера ми. Съобщенията се превърнаха в телефонни разговори, а те – във видео разговори. Беше простичко и истинско. Не се замислях твърде много, докато след един от нашите разговори той ми звънна отново след 30 секунди и ми каза:“Съжалявам, но ми липсва гласът ти. Може ли да поговорим още няколко минути?“

Не знаех какъв е ранкингът му към този момент. Нашите скайп разговори продължиха. Майка ми започна да ги нарича терапевтични сесии, защото в края на всеки един от тях винаги бях усмихната.

Нещо в програмата на Григор ме озадачи – той отиваше в Париж прекалено рано за турнир в зала. Нямаше смисъл. Защо ще играе, преди да започне основната схема?

Проверих основната схема. Името на Григор не беше там. Преминах на квалификациите. Там беше. Под №60 в света. Следващото нещо, което си спомням, беше, че следях резултатите от квалификациите.

Всичко беше от разстояние, докато една вечер той не се появи на вратата ми с червени рози и огромен плюшен мечок.

Прекарахме много време заедно в следващите няколко седмици.

След дни той ме попита дали бих била негова приятелка. Хвана ме неподготвена. Не бях готова за нищо такова. Той каза, че ще чака, докато съм готова. 

Шарапова споделя и истинската причина за раздялата им. Тя обяснява, че просто не е могла да му се отдаде напълно, а е отделяла повече време за собствените си кариера и бизнес проекти.

Спомням си една вечер, която прекарахме заедно преди „Уимбълдън“ през 2015. Той бе достигнал полуфиналите през предишната година, побеждавайки Анди Мъри и губейки в четири сега от Новак Джокович в този кръг. Той извади книга, която „Уимбълдън“ подготвя за предишните турнири. Тихо разлисти страниците на книгата, докато намери моя снимка, в неговата ложа, гледайки неговия мач.

Той ме погледна, тъжен, мисля, че имаше сълзи в очите му. „Видя ли това? Това значи всичко за мен. Да те видя в моята ложа до майка ми.“

Тогава, в този момент, емоционалното привличане, с което се борих, стигна до своя край. Знаех, както и той, че не мога да бъда този човек в този момент от моя живот. Трябваше да се фокусирам, да се подготвям за моите собствени мачове, моите собствени триумфи и загуби, на най-голямата сцена в кариерата ми. Гледах мача му този ден само защото бях загубила рано в тези турнири. Така че неговият хубав спомен бе лош мой. Това, което значеше всичко за мен, се бе случило само защото бях загубила.