Просвета и физкултура – две сестри на корта.
Коя от двете е за Бойчето по-ценна?
Казваме просвета и се сещаме за спорта
Казваме физкултура, подразбираме учение.
(По Маяковски)
***
В Министерския съвет се проведе пресконференция с участието на кметове и министри. Темата беше от най-любавите: вземаме пари от Европа и от националния бюджет, за да ДАВАМЕ средства за приоритета на приоритетите – народната просвета.
Да цитираме кратък откъс.
Бойко Борисов:
Разбира се, и с всички останали пари, които събираме повече в бюджета, целево ще продължаваме да подкрепяме – и ОСОБЕНО ПО ЛИНИЯТА НА ФИЗКУЛТУРНИТЕ САЛОНИ. Сега много се ремонтира, но това трябва да продължи като тенденция, защото освен умна нацията трябва да бъде и здрава, и силна. Мисля, че нямаме съмнения в това като програма.
Вярно е, че много сектори настояват за повече пари – ние ще го решиме и тоя въпрос. Но към образователната инфраструктура и учителите изпълняваме всяко, не само свое обещание, но и стриктно програмата, която сме заложили с вас. А то ще даде резултат. Догодина или до края на годината ще направим пътя Асеновград – Пловдив. Хората ще му се радват, ще стане веднага. Това, което правиме днеска, ще му се радват след 10-12 години.
***
Тук искаме да коригираме министър-председателя. Той като цяло е прав, но изпуска нюанс – и то баш на върха на приоритета – спорта.
За просветата – ясно е, че инвестицията гони резултати за след много години и не може да се чака мигновен ефект.
Но във физкултурата не е така – там се постигат резултати много по-бързо, особено в ученическа и младежка възраст.
Който блъска упорито в спортната зала, постига видими резултати за месец, а за една година всеки сравнително здрав човек може да стане великолепна батка.
Образована батка се става с много повече труд и съвсем не е сигурно, че усилията ще бъдат възнаградени. Няма никаква гаранция също, че образованият човек ще благоденства.
Може да благоденства, а може да са горчиви и печални дните му. Защото, прочее, в любимата Книга на Бойчето (която той не е чел внимателно, но много обича) е записано така: Който трупа познание, трупа тъга.
***
Ние с тая печал няма да се занимаваме – който е трупал знания вместо пари – той да му мисли!
По-хубаво ни става, като си спомним как запустели и забравени от Началника села се сдобиха с огромни стадиони и други спортни съоръжения по линия на евросредствата. Това, разбира се, не бяха схеми за източване на еврофондовете, а начин да се реализират средства. Ако някой е пооткраднал нещичко, в края на краищата печалбата му е нищожна в сравнение с ефекта от милионите, заровени под тревата на призрачните стадиони.
Да очакваме ли сега с новите просветно-физкултурни приоритети в села с 15 баби и 10 дядовци да изникнат физкултурни салони с големината на „Арена Армеец“ и плувни басейни с олимпийски размери?
Оптимисти сме, така че – очакваме!