Лора Крумова, НТВ: В студиото е президентът Росен Плевнелиев, здравейте.

Росен Плевнелиев, лъчезарен човек: Добро утро и с удоволствие влизам в ролята на специален коментатор на Нова за немските избори. В крайна сметка.

ЛК: Вие всъщност сте живели в Германия и то колко години?

РП: Живях в Германия дълго време, над 8 години, и винаги съм казвал, че това е моята втора родина. Научих много, разбрах много, станах друг човек там..

ЛК: Какво мислите за Ангела Меркел?

РП: Исторически мандат тепърва предстои за нея. Няма никакво съмнение, че тя ще бъде преизбрана. Изключително важно е обаче не дали, а с кого тя ще управлява. Има три варианта, всеки един от тях е съществено важен и за бъдещето на Европейския съюз и България.

ЛК: Крайнодесните, които набират скорост, националистическите формации, една от тях със сигурност ще е в парламента.

РП: За съжаление. Ако има нация на планетата, която може да бъде показана като тази, която извади своите изводи от национални катастрофи, от престъпления срещу човечеството, това са германците. И никога не са били по-мирни, по-разумни, по-богати, по-, ако щете, и симпатични на света. За съжаление те си имат своите крайни националисти, които са на път да влязат в парламента. Много жалко, но съм сигурен, че всички останали, които ще бъдат в парламента, ще ги блокират и изолират.

ЛК: Това време, в което вие живяхте там, осигури ли ви възможности да правите бизнес в оня момент? (Това е въпросът. А също: как постигате успехите си? – бел. „После“.)

РП: Категорично да! Аз отидох в Германия сам, с едни скъсани дънки, с една счупена лада, която още в първата вечер, в която аз бях на магистралата Нюрнберг – Фрамбург** се счупи. Няколко години по-късно аз имах офиси в три немски града, имах стотици работници. Германия ми подаде ръка като никой друг. Аз отидох там, без да знам как се прави бизнес, без да бъда бизнесмен. Аз бях един компютърен специалист – без да говоря езика. В Германия видях как работят институциите. В Германия видях какво значи солидарност, справедливост и правила.

ЛК: По-късно разказахте ли тази история на Ангела Меркел, когато се срещнахте с нея?

РП: Много пъти, кхъ, кхи, хи. Моята първа среща с нея изглежда по следния начин. „Г-н президент, много се радвам. Къде научихте такъв добър немски език? – Ами в Германия. – А къде по-точно? – Ми, на строителни обекти. – А кой по-точно? – Вашта сграда, г-жо канцлер.“

(Общ непринуден смях.)

ЛК: Така ли?!

РП: Да.

ЛК: А, добре, значи… Градили сте основите за Меркел там.

РП: Искам да кажа, че това винаги отваряше много врати в Германия. Много хора цитират този мой разговор с Германия там и отварят. Наистина много…

ЛК: Имате интересна история. Всъщност, по същия начин може да се каже явно и за България, че дава шансове, защото ако вие сте били на строителния обект тогава, години по-късно станахте президент на държавата.

РП: Така е.

ЛК: В трудни времена.

РП: Точно така, точно така!

__________

* Рубрика за спомени с добавена стойност.