„Tръгнали са българи юнаци да развяват трикольор байраци“, се пееше в култова песен преди 20 години. Заглавието бе „Наш’та система 4-4-2“. Преди 5 месеца едни други юнаци тръгнаха да се правят на опозиция, пък и трикольори развяха на Бузлуджа. Но номерът трудно ще мине. Системата им е „4-3-2-2“.

Тази нова чалга бе изпята от депутатите на БСП. Случи се миналата седмица при гласуването на съдебно-прокурорската квота на Народното събрание във Висшия съдебен съвет (ВСС). Даже и диригент изникна от нейде. Част от медиите описаха този фарс, но тъй като касае скучноватия парламентарен живот, пък и не всеки се вълнува от съдебната система, повечето българи не разбраха какво точно се случи. А събитията не само разкриват циничната паралелна реалност в държавата, не само обезсмислят понятията „власт“ и „опозиция“. Те вещаят да са мина в самата БСП.

Отряд вътрешно опозиционни миньори отдавна залага взривове под краката на лидера Нинова, сега тя сама си ги сложи.

Тази есен парламентът трябваше да избере своите представители във ВСС. Следваше да се случи до 3 октомври, когато изтича петгодишният мандат на досегашните членове. За първи път (след законови промени) изборът трябваше да се осъществи с квалифицирано мнозинство от 160 депутати, каквото ГЕРБ, „Обединените патриоти“ (ОП), дори заедно с ДПС нямат. БСП държеше златната акция. С нея можеше да бламира процедурата, която, всеизвестно е, под натиска на триото Борисов-Пеевски-Цацаров е в състояние да произведе единствено статуквото. БСП можеше и да съучаства. Случи се второто. Малцина, впрочем, са наивниците, които вярваха, че партията и Нинова не влизат в договорки с тях.

Те не само влязоха в пазарлъци за ВСС, но стана по грозен, почти неприкрит начин. Още преди месеци се говореше, че 4 парламентарни политически сили разпределят помежду си квотата, като от сметките е изключен Веселин Марешки. Системата бе: четирима за ГЕРБ, трима за БСП, по двама за националистите и ДПС. Разпределението се уточняваше на добре уговорени срещи, имената на кандидатите имаха значение толкова, колкото да се харесат на съответната партия. И да са сечение в интересите на горепосоченото трио. На финалната права БСП се опита да издейства четвърти представител за сметка на ДПС, но не успя. И така се стигна до миналата сряда, когато химикалката на депутатката Снежана Дукова (ГЕРБ) се превърна в диригентска палка, под чието ръководство парламентарната (фил)хармония произведе цял музикален ансамбъл – точните хора получиха точните гласове.

НС прати във ВСС магистрати съгласно предварително договореното разпределение. За парлама БСП издигна три допълнителни кандидатури, ГЕРБ, ОП и ДПС не положиха този труд. Така в крайна сметка, вместо да се опита да прочисти, лекува или поне настоява за изхвърляне на гнилоч от съдебната система, БСП стана коалиционен партньор – и на системата, и спрямо партиите, на които уж е опозиция. Честност, почтеност на процедурата, знания на кандидатите, конкуренция, морал… – нямаше ги. Депутатите социалисти дори не посмяха да задават въпроси при формалното изслушване на кандидатите. Такова снишаване е повече от емблематично.

Но темата не е сама на полето на морала. Чисто технологично с 80-те си депутати БСП бе незаобиколим фактор. За първи път за разлика от вотове на недоверие, парламентарен контрол или другите пособия на безобидното опозиционно живуркане социалистите можеха да ударят по масата тъй, че да разтресат задрямалия в сладък властови унес Борисов. Да поставят условия при раздаването на картите, сами да грабнат тестето. Изцяло можеха да блокират процедурата или поне до последно да я осуетяват.

Това вече наистина щеше да е опозиционно поведение, а и предвид качествените характеристики на ВСС (нов и стар) щеше да е и от обществена полза. Тепърва ще става ясно с какво БСП е била изкушена, или пък… не е била, влязла е в съвсем преднамерено съглашение. Младата червена надежда Крум Зарков се оправда, че ако партията бе сложила прът в колелото, щяло да настане конституционна криза, тъй като органът функционира само в пълен състав. Думите му щяха да хванат вяра само ако месеци наред журналисти, наблюдатели и всеки, който надава ухо, не бе наясно за течащите пазарлъци. Знаеха се имената. Също и схемата. Самите партийни представители свидетелстваха за целия този сценарий (разбира се, неофициално), който се сбъдна точка по точка.

Лидерът Корнелия Нинова, както си му е редът при такива „чувствителни“ гласувания, отсъства от пленарната зала. Но това няма особено значение. Важното е, че по единствения казус, в който партията можеше да се противопостави реално на ГЕРБ, не го направи. Това бе единствената възможност за истинска практическа опозиционност не само през този мандат, но и в последните няколко години. „Мачът бе свирен“, каза основателно бившият член на БСП Татяна Дончева. Мачът със сигурност ще има продължение, защото вътрешните противници на Нинова, сред които има доста юристи, получиха патрони. В старата футболна чалга Зума имаше тежката дума, обаче при настоящата не е ясно кой точно я има в БСП. Нинова уж, ама защо в синхрон с нуждите на Борисов, Пеевски и Цацаров?

През юни, при среща с мисията на Европейската комисия, тогавашните членове на ВСС направиха заключението, че новият състав ще има „много по-голяма представителност“. Ето, добрата новина се сбъдна – забележително мнозинство преодоля не само границата от 160 депутати, но и стори това чрез приятна екипна работа; каква по-голяма представителност от единение на власт и опозиция!? „Изборът бе изцяло прозрачен, никакви договорки не е имало“, заяви Цветан Цветанов. Тези дни се очаква нова порция цинизъм – рязка проява на опозиционност от Корнелия Нинова. Като например да напише остър фейсбук статус срещу Бойко Борисов или да почете жертвите на Септемврийското въстание.

Диян Божидаров