Българите в Чикаго попитали президента Румен Радев „за референдума на Слави Трифонов“. Хората ръкопляскали, а президентът казал: „Не знам защо депутатите решиха така“.  Г-н президент, нямахте ли доблестта да кажете в очите на нашите сънародници, че всъщност вие не подкрепяте волята на българските граждани, изразена на референдума? Че вие, избраният президент на втори тур от 2 063 032 души, неглижирате волята на 2 509 864 българи, които категорично поискаха да избират депутатите си с мажоритарен вот в два тура? Че вие, също като госпожа Корнелия Нинова, сте привърженик на немската смесена избирателна система, която, както се видя тези дни, е повече пропорционална, отколкото мажоритарна.

Г-н президент, нямахте ли честта да кажете в очите на нашите сънародници, че не са били добре информирани за особеностите на мажоритарния вот? Както твърдяхте в едно интервю по БНР след референдума.

Г-н президент, нямахте ли смелостта да кажете в очите на нашите сънародници, че сте против държавната субсидия за партиите да стане 1 лев на получен глас? Да ви припомня какво казахте при първата си реч в Народното събрание: „Парите за партиите следва да се ограничат чувствително, но с ясното съзнание, че лишени от разумно финансиране, партиите ще станат още по-зависими от лобисти и външни фактори“. Субсидията до ден днешен е 11 лева на глас.

Г-н президент, още с полагането на клетва в Народното събрание, вие се вляхте в редиците на прогнилата политическа класа. И убедено мога да заявя, че решенията от референдума не се превърнаха в закон, не защото депутатите решиха така, а защото всички вкупом решихте така.  Ако вие бяхте толкова загрижен за волята на българските граждани, изразена на реферeндума от 6 ноември 2016 г., можехте да направите това, което ви позволява Конституцията на Република България. Член. 98, ал. 2 от Конституцията казва: „Президентът на републиката отправя обръщения към народа и Народното събрание“. Народното събрание не спази законовия срок за разглеждане на резултатите от референдума. Този срок изтече на 14 септември. Ето защо, на 7 септември, примерно, вие можехте да се явите в Народното събрание и да отсечете достойно като президент: „Решете за референдума! Имате още една седмица!“

Преди време в предаването си казах нещо, което ще кажа и днес. Преди девет години на гости ми беше един генерал – смел, достоен летец. Мъж на място. Жалко, че президентът, който имаме днес, не е като него.