На пръв поглед изглежда странно – треторазряден и компрометиран депутат от ГЕРБ да заплашва в ефир журналист на една от двете най-гледани национални телевизии. Преди седмица народният представител Антон Тодоров обясни в сутрешния блок на „Нова телевизия“ на водещия Виктор Николаев, че ако продължава да задава остри въпроси, ще бъде свален от ефир като неговата колежка Анна Цолова преди месец. Това предизвика вълна на възмущение, която доведе до оттеглянето на Тодоров в парламента, протести и, по всичко личи, няма да утихне скоро.

Защо обаче една реплика от наистина шумния, но все пак беквокал на управляващите доведе до такава реакция? На пръв поглед изказването му изглеждаше като злобно заяждане, но това, което го прави едновременно възможно и възмутително, е съчетанието на три проблемни факта.

– Единият е, че реалният „партньор“ на ГЕРБ във властта не са националистите, а задкулисната конструкция около ДПС, представлявана от Делян Пеевски. Тя кадрува и дава облика на управлението чрез депутатите на „Обединените патриоти“ и част от тези на ГЕРБ, без самият Борисов да има право на „вето“ дори срещу най-скандалните случаи. Само един пример: излъченият от тях министър на икономиката през последните седмици изигра водеща роля в опита за превземане на „Дунарит“ и така генерира гигантски отрицателен политически капитал за управляващата коалиция. Той обаче няма как да бъде спрян, защото не служи на официалното мнозинство.

– Другият факт е, че въпросната конструкция ДПС – Пеевски съществува и упражнява власт благодарение на машината за репресии, която през годините изгради – кафявите медии, прокуратурата, повечето регулатори и сериозни части от изпълнителната власт. В примера с „Дунарит“ отново ясно се видя как работи тази машина. Беше дадена поръчка да се атакува предприятието, последва проверка от МВР, отнемане на лиценза от комисия от три министерства, разваляне на договори от държавата, проверки и обвинения от прокуратурата Всичко това се случваше в идеален синхрон с атаката от медиите, контролирани от Пеевски.

– Третият факт, който направи репликата на Антон Тодоров толкова скандална, е, че тази машина за натиск отдавна е насочена към гнездата на независима журналистика. В този сезон наблюдаваме поредната и логична серия от потискащата поредица – подчиняване на големите телевизии. Поведението на Антон Тодоров е поредното доказателство, че машината за страх и контролиране на Пеевски и управляващите е една и съща. Това, че ГЕРБ или отделни фигури от партията се възползват от нея, е по силата на „съдръжието“ с Пеевски във властта. Този факт се е разчул до треторазредните депутати, на чието изпускане станахме свидетели преди седмица.

Разбира се, теоретично възможно е и друго – Антон Тодоров също да е един от представителите на групата около Пеевски в парламента. Между техните врагове – мишените на атаките им, има прекалено много, ако не и пълни съвпадения. По време на правителството на Орешарски Тодоров издаде най-известната си книга – „Шайка – Бойко, Росен, Цецо и другите“. По това време Пеевски помагаше в тоталната атака срещу Бойко Борисов. Сега двамата играят заедно и Тодоров беше депутат от ГЕРБ. Има и хора, които смятат, че стилът на разследващия политолог може да бъде видян и в части от книгите, които сега издават медиите на Пеевски и никога не са подписани.

Към кого точно е лоялен Тодоров обаче е нюанс без значение за голямата картина. Неговото изказване само показа ясно накъде в момента са насочени усилията на ГЕРБ и Пеевски – овладяването на националните телевизии. Сега фокусът е върху „Нова телевизия“, но интересът далеч не е само към нея.

Опитите тя да бъде подчинена на местната олигархия не са от вчера. В момента шведският й собственик – компанията MTG, се опитва да я продаде и през пролетта имаше сериозни съмнения, че зад офертата на тукашния ѝ мениджър – Дидие Щосел, стоят и капитали, свързани с Пеевски. Двамата очевидно се познават и в миналото са правили бизнес един с друг. Първата инвестиция на Щосел в България е в каналите под марката „Диема“. В дружеството, което притежава телевизиите, миноритарен акционер, преди да бъде изкупен при влизането на шведската MTG, е офшорна фирма, свързвана с Делян Пеевски. („Диема груп“ е собственост на регистрираната във Великобритания Nata Holdings, контролирана към онзи момент от офшорна компания от Бахамите. Nata Holdings е собственик и на „Алфа медиа груп“ – това е фирмата, която стопанисваше десетки имоти в България и Гърция, ползвани от Пеевски, и които през 2014 г. бяха прехвърлени официално към неговата „Балканска медийна компания“.)

Офертата на Щосел и потенциалните му партньори бяха отхвърлени от MTG, но опитите за натиск над журналистите в „Нова“ очевидно беше засилен. За това може да се съди по няколко случая:

1. През април миналата година vbox7 – част от групата на „Нова“, прекрати без никакво предупреждение договора на карикатуриста Чавдар Николов и изтри всички негови видеокарикатури от сайта си. В голяма част от тях главен герой беше Бойко Борисов, в някои – Пеевски, а в трети – главният прокурор Цацаров. „Нова телевизия“ тогава посочи като аргумент слабата гледаемост на видеата, а Дидие Щосел пое вината върху себе си и каза, че решението е следствие на негова грешна преценка. След избухналото недоволство и разговори с премиера на Николов беше предложен нов договор с „Нова“.

2. Преди малко повече от два месеца Николай Бареков започна кална атака срещу водещата от сутрешния блок Анна Цолова. В нея той сезира и НАП, и прокуратурата – две от институциите, които често участват в кампаниите срещу противниците на статуквото. Абсурдните му обвинения – много от тях дори отвъд клеветата, бяха многократно усилени от медиите, близки до Пеевски. Ръководството на „Нова телевизия“ тогава не реагира по никакъв начин и не защити едно от основните си лица.

3. Нещо повече – само месец по-късно самата Анна Цолова беше свалена от ефир. Аргументите на телевизията тогава не изглеждаха убедително. Журналистката очевидно беше нарочена от групата около Пеевски – депутатът Йордан Цонев дори веднъж при влизането си в студиото се обърна към нея с „“Пеевски праща много поздрави и Ви желае творчески успех“. Така решението на „Нова“ остави впечатлението, че тя се поддава на натиска от управляващите.
4. При наглото поведени на Антон Тодоров миналата седмица „Нова телевизия“ все пак имаше реакция, но тя беше изцяло формална – едно изречение, лишено от всякакъв патос, което не засяга никого.
5. В скандалната вълна през миналата седмица се включи и вицепремиерът Валери Симеонов, който първо поиска извинение от „Нова телевизия“ (и още няколко медии), а после през сайта на Министерски съвет заплаши и че ще поиска да се спрат парите за еврофондовете за медиата. Ръководството на телевизията не намери за нужно да коментира което и да било от твърденията.

Стара телевизия

„Нова телевизия“ обаче не е единствената цел за подчинение. Под знака на същия натиск премина и „конкурса“ за нов директор на БНТ и през делата му в следващите месец ще видим доколко успешно обществената телевизия е приобщена в калната коалицията. Най-видимият кандидат на статуквото – Емил Кошлуков, не беше избран, но затова пък спечелилият Константин Каменаров предложи притеснителен Управителен съвет. Трима от неговите четири члена са имали нещо общо с медийните интереси на Пеевски. Факт от тази седмица е и че новият генерален директор не коментира по никакъв начин ултиматумът на Валери Симеонов, който беше насочен и срещу БНТ.

Един от важните въпроси в този сюжет е защо медии като „Нова телевизия“ се поддават на този натиск? Тя е печеливша и собственост на голяма чужда компания, която трудно може да бъде натисната от български играчи. Най-вероятното обяснение е, че там се правят непрекъснати опити за пробив през ключови хора в мениджмънта.

Това става по два начина – всъщност класическите морков и тояга. Има случаи, в които на акционери или управляващи се правят интересни „бизнес“ предложения. Например миноритарният акционер в bTV Красимир Гергов през свързвани с него компании беше получил преди няколко години сериозни кредити от КТБ. Тогава Гергов отговаряше и за политиката на телевизията в областта на новините и актуалните предавания. Известен в журналистическите среди пример от това време е как е било спирано разследване на bTV за имотите на Пеевски в чужбина с аргумента, че няма коментар от самия него. Депутатът, разбира се, никога не го даде. Малко по-късно обаче компанията, собственик на bTV – CME, разбра за тези практики и отне контрола на Гергов над новините. Разследването срещу Пеевски беше излъчено веднага и журналистите в bTV в момента се радват на доста голяма свобода. (Интересен факт е, че според журналисти от „Нова телевизия“ същият аргумент – че трябва да се потърси мнението на Пеевски – е бил използван скоро и от тяхното ръководство, само че по повод новина за това, че Цветан Василев е поискал защита по закона „Магнитски“.)

Като „морков“ (един мноооооого скъп морков) може да се определят и еврофондовете, по линия на които двете частни национални телевизии получават доста сериозни средства. За периода януари-август 2017 г. „Нова“ е получила 729 459 хил. лв. от европрограми. Като процент от приходите им те не са решаващо много, но при всички положения не са суми, които могат да бъдат отписани с лека ръка.

Битката за телевизиите е важна, защото на практика през тях се осведомява 75% от българското население.

Когато морковът не сработи обаче, има и друг инструмент – натискът от държавни органи, най-вече прокуратурата. Схемата работи съвсем просто. Натискът се осъществява директно чрез прокурорски проверки и досъдебни производства. И подобно на сцената на „Хлапето“ с Чарли Чаплин, в което момчето чупи прозорци, за да има работа за стъкларя, така и прокуратурата създава прокурорски проверки, за да може да предложи решение на проблема.

На прицел са хората, които взимат ключовите решения за редакционната политика в големите медии, собственици или техни близки като Силва Зурлева, Дидие Щосел, Вяра Анковa. Никой от тях не отрече да е бил обект на такава проверка.

В случая с някои от журналистите тази схема сработва малко по-трудно, защото често те няма къде да бъдат атакувани. Тогава започва тяхното окалване. Неслучайно този подход беше отчетен като негативна тенденция в доклада на Freedom House за свободата на словото в България за 2016 г.

В този механизъм ключова роля имат герои като създадения с пари от КТБ политик Николай Бареков. Още преди три години прокуратурата е образувала досъдебно производство за парите от банката, стигнали до него, което (за разлика от делото за източването на банката) така и не стига до съда.

До Бареков можем да подредим Волен Сидеров. Само преди четири години той обикаляше софийските улици с тезата, че „Бойко Борисов, Цветан Цветанов, Румен Николов-Пашата (който има общо минало с Борисов в групировката СИК, бел. ред.) и други гангстери, които работят за Борисов в момента, подготвят терористични актове“ и хулиганстваше над репортерите на телевизията на Валери Симеонов – СКАТ.

Тогава Сидеров беше златен пръст на кабинета „Орешарски“, а прокуратурата беше оставила на трупчета делата за хулиганство срещу него. След като „Борисов 2“ дойде на власт, той беше принуден да се признае за виновен и да сключи три безобидни споразумения с прокуратурата, по които беше наказан с това да ходи да се подписва всяка седмица на ул. „Развигор“ в София.

Впоследствие това тежко наказание беше значително намалено с решение на пробационната служба в София. Която от своя страна е пряко подчинена на тогавашния министър на правосъдието Екатерина Захариева.

Нищо чудно именно тези динамични събития да трасират пътя към сегашната коалиция, в която Захариева и Валери Симеонов са вицепремиери, а Симеонов и Сидеров крепят управлението на Бойко Борисов и прокарват назначение на хора, свързвани с Пеевски.

Картинка, която най-добре може да се обобщи с подвикванията, които Волен Сидеров отправяше към журналистите през 2013 г., когато беше питан защо подкрепя Пеевски: „К***и на Бойко!“

Това не е началото, няма да бъде и краят

Опитите за превземане на електронните медии са просто фаза от отдавна започнал процес. Когато през 2011 г. Огнян Донев и Любомир Павлов купиха от германската ВАЦ някогашната „Пресгрупа“ („Труд“, „24 часа“ и др.) машината за натиск беше включена срещу тях на пълни обороти. Причината беше, че те си позволиха да купят вестници, а не бяха част от формиращия се тогава монопол на властта. Срещу двамата бяха повдигнати обвинения от прокуратурата за пране на пари и документни измами. По късно те продадоха медиите (за да се случи това, трябваше прокуратурата да свали част от обвиненията).

Под непрестанен натиск е и собственикът на Overgas Сашо Дончев, който издава в. „Сега“. „За мен стремежът да бъда свободен в моя бизнес ме е довел до това да бъда свободен с медията, която издавам. Опасно ли е? Да, опасно е.“ За същото могат да говорят и издателите на „Капитал“, срещу които имаше прокурорски проверки, обвинения в съда, данъчни проверки Във всички тези случаи има и друго общо – освен прокуратурата срещу тях задължително се включват и медиите на Пеевски с целия си арсенал от клевети, полуистини и намеци.

Ефектът от всичко това е катастрофален

Случаят с Антон Тодоров в частност и опитите да се контролират големите телевизии е само един от признаците на заразата, която е превзела държавата. Изказването на депутата доказа и направи отново видима цялата мрежа от обществени институции – прокуратура, партии, правителство и дори премиер.

Всичко това създава проблеми в три посоки:

– Обществена. Заглушаването на истината води до очевидни щети на различни нива. То пречи на хората да се ориентират какво става в държавата и ги прави по-малко граждани. Корупцията се чувства много по-добре. Токсичната среда в медиите отказва много качествени хора да се занимават с каузата на журналистиката и това носи допълнителни загуби за професията – по-ниско качество и съответно смисъл за хората.

– Политическа. Всички партии в момента са едно. „Патриотите“ са изцяло овладени от задкулисието, но същото важи и за ГЕРБ. Борисов в някакъв момент може и да е бил мажоритарен партньор с Пеевски и ДПС, но в момента изглежда като обикновен заложник. Той, дори и да искаше, нямаше да може да направи нищо срещу тях – нито да махне проблемните министри, нито да прокара назначения на ниско ниво. Тук въобще не говорим за такива задачи като реформа на съдебната система, която например да създаде механизми за контрол на прокуратурата. За тях вече дори не се е и говори. Особена надежда няма и при опозицията. БСП се бори с абсолютно същите зависимости и до момента не е показала с нищо, че е алтернатива на този модел. Все пак в нейното ръководство има хора като Драгомир Стойнев, който като министър в кабинета на Орешарски се бореше със зъби и нокти за най-скъпия проект на Пеевски – строежа на „Южен поток“.

– Икономическа. Разрухата в медиите и политиката има и ще има катастрофални последствия за икономиката и благосъстоянието на хората. Превзетите държави са бедни. Богати са само превзелите ги.