Водещ: Ще издържи ли енергийната система на страната и как се строят ядрени централи в България? АЕЦ „Козлодуй“ удължи живота си с 10 г. засега. Ще има ли живот в проекта „Белене“, който вече два пъти се провали? Ще говорим за всичко това. Започваме обаче с тема, която касае много българи – ЧЕЗ, която снабдява цяла Западна България с ток, вероятно ще бъде продадена на индийски консорциум. В студиото е министърът на енергетиката Теменужка Петкова. Според информация на чешките медии, става дума за индийски консорциум. Вярно ли е това, действително ли е така?
Теменужка Петкова: Трудно ми е да кажа категорично дали това е вярно. Вие знаете, че това е една процедура, която чешката държава провежда. Това са активи, които са собственост на чешката държава и тази продажба се извършва по реда и при условията на чешкото законодателство. Така че всяка една информация, която идва оттам, вероятно е с голяма степен на достоверност.
Водещ: Информация, обаче, която идва оттук, т.е. казвате вероятно е така?
Теменужка Петкова: По всяка вероятност е така, след като чешките медии са го съобщили, но ние официална информация нямаме.
Водещ: Не сте получавали?
Теменужка Петкова: Не.
Водещ: Защото по информация, която идва от България, зад този инвеститор стои български. Зад този консорциум индийски, стои български инвеститор – „Фючърс Енерджи“ и Валентин Христов. Имате ли какво да кажете за тази информация?
Теменужка Петкова: Знам, че много български компании са участвали в тази процедура, може би 6 или 7 български компании са взели участие в този търг. Знам, че това е компания, която се занимава с търговия на ел.енергия в България.
Водещ: На ток. Македония, Сърбия, доколкото знам.
Теменужка Петкова: Да, да. Доколкото и аз знам, те са едни от може би най-големите търговци на ел.енергия. Но по отношение на консорциума с индийската компания ми е трудно да говоря. Нямам детайли. Не зная точно каква е системата, по която са кандидатствали тези две дружества.
Водещ: Последен въпрос, защото това е голяма компания, която захранва в България един огромен процент електроснабдяването в България, Западна България минава през тази компания. И от тази гледна точка е въпрос и на национална сигурност кой ще бъде човекът, който ще управлява този бизнес. Ще бъдат ли проверени от тази гледна точка инвеститорите, които ще купят чешката компания?
Теменужка Петкова: Разбира се, че ще бъде направена такава проверка. Това, че чешката държава ще избере определени купувачи, не означава, че те ще бъдат одобрени на всяка цена от българските власти. Трябва да бъде направена проверка така, както предвиждат нормативните изисквания от Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за финансов надзор, Комисията за енергийно и водно регулиране. Както и вие споменахте, това е електроразпределителното предприятие с най-много и най-ценни активи, така че ще бъде направена много сериозна проверка. И ако тези нови купувачи не отговарят на изискванията и стандартите в България, то тогава съответно ние имаме право да кажем своето мнение.
Водещ: Добре. Беше обявено от правителството, че приоритет по време на Председателството на Европейския съюз /ЕС/ ще бъде изграждането на един газов хъб, който се казва „Балкан“ за пренос на природен газ. Това обаче бърка в доста интереси. Руските също. Докъде стигнахте с изграждането, изобщо разговорите за изграждането на такъв газов хъб?
Теменужка Петкова: Един от приоритетите на българското правителство в сектор „Енергетика“ е именно диверсификацията на източниците и на маршрутите за доставка на природен газ.
Водещ: Това означава повече опции за нас?
Теменужка Петкова: Това означава повече опции за нас. Повече източници за доставка на природен газ и съответно по-конкурентни цени. България, в рамките на предишния наш управленски мандат, разработи своя концепция за изграждане на такъв газоразпределителен център на територията на България. Този проект се ползва с безрезервната подкрепа на Европейската комисия /ЕК/. Ние получихме и финансиране, на базата на което в момента се провежда обществена поръчка, свързана с избор на изпълнител, който да изготви предпроектното проучване за този проект. Така че реализацията на този проект, според мен, ще бъде много важна. Тя е приоритет не само за нас, тя е приоритет и за ЕС.
Водещ: Обаче удря по някакъв начин интересите на Русия, защото тя традиционно в региона всъщност е със силните позиции по отношение на преноса на газ.
Теменужка Петкова: Русия доставя близо 42% от природния газ за Европа, за цяла Европа. Така че без руския природен газ, няма как да бъде реализирана и концепцията за газоразпределителен център на територията на България. Но за да бъде реализиран такъв хъб, трябва да са налице поне три източника, различни източника за доставка на природен газ и ние работим именно в тази посока. Като един от потенциалните източници, разбира се разглеждаме руския природен газ. Знаете, че строим интерконектора с Гърция. Има още една възможност за друг източник за доставка на природен газ от Каспийския регион.
Водещ: Т.е. в добри отношения сме с руснаците по отношение на този проект? Няма да се превърнем ние в държавата, която стои по средата на европейските и руските интереси?
Теменужка Петкова: Проектът ще се реализира изцяло при спазване на европейското законодателство. Такава е концепцията и това, което ние правим е изцяло съобразено с европейското законодателство и този проект ще бъде реализиран по този ред.
Водещ: Тази седмица бяхте в Брюксел, премиерът също. Има ли някаква промяна по отношение на газовата директива?
Теменужка Петкова: Миналата седмица бяхме в Брюксел с премиера Борисов и с колегите от кабинета имахме среща на правителството с Колежа на комисарите. Срещата беше по повод предстоящото Председателство от 1 януари 2018 г., на което България ще има честта да председателства за първи път Съвета. В рамките на тази среща беше проведен разговор и с комисар Каниете, с господин Шефчович и там те информираха премиера и всички нас, затова че в същия ден е направено предложение за промяна на газовата директива. Това е директивата, която регламентира изграждането на газопроводи на територията на ЕС и всъщност е от изключително важно значение за развитието на този сектор.
Водещ: Промяна в каква посока?
Теменужка Петкова: Промяната, за която ЕК информира и пусна официално съобщение в рамките на същия ден, показва че тази директива разширява своя обхват, променя се дефиницията по отношение на междусистемна свързаност, междусистемна връзка, като досега в директивата се включваше единствено и само връзката между държави-членки – изграждането на междусистемни връзки и интерконектори между държави-членки. Изискванията, които важат за газовата директива, се прилагаха по отношение на тези държави-членки.
Водещ: На разбираем език – сега може да се прави това нещо с държави, които са извън ЕС?
Теменужка Петкова: Сега ЕК казва – правилата на Третия либерализационен пакет ще важат и за трети страни. И когато се изграждат газопроводи от и към трети страни и преминават границите съответно на страни-членки на ЕС и за тях ще важат изискванията на третия енергиен пакет.
Водещ: Това прави нещата по-лесни, предполагам?
Теменужка Петкова: Това означава, че всяка една трета страна ще трябва да спазва изискванията, свързани с осигуряването, резервирането на капацитета на необходимите проценти, с определянето на тарифите, с отделянето по собственост. Това, което на пръв прочит показва тази промяна в директивата. Според мен, съдържа няколко основни акцента. На първо място, в съобщението, което ЕК пусна, става ясно, че тя счита, че не трябва да се прави оценка на въздействието на тези промени. Според мен, това ще бъде основната тема на дискусиите.
Водещ: Опитвам се да ви следя, обаче какво искате да кажете? Как оценка на въздействието на тези промени?
Теменужка Петкова: Промените, които се правят с тази директива, ще окажат определено някакво въздействие върху всички засегнати страни. Такава оценка, обаче Комисията счита, че не трябва да се прави, поради това, че тези условия са били известни преди това и те просто само ще се прилагат и по отношение на третите страни. Но тъй като се отнася и за сега съществуващи газопроводи, тези нови изисквания, те ще касаят и сега съществуващите, и новите газопроводи. Това означава, че ще настъпят много сериозни промени в рамките, както на общността, така и по отношение на трети страни. И трябва да се направи такава оценка. Според мен, това ще бъде основният дебат оттук нататък по тази директива.
Водещ: Нещо, което ще се развие в следващите месеци и години.
Теменужка Петкова: Да. Но тя трябва да бъде приета от Европейския парламент, за да стане факт.
Водещ: С 10 г. беше удължена експлоатацията на АЕЦ „Козлодуй“, на Пети блок на АЕЦ „Козлодуй“. Според руснаците в централата има общо около 30 г. живот още. Обаче, ще успеете ли да убедите в това Европа?
Теменужка Петкова: Аз мисля, че ние сме убедили Европа, след като преди броени дни Агенцията за ядрено регулиране /АЯР/ връчи официално лиценза на АЕЦ „Козлодуй“ за удължаване на живота на Пети блок с още 10 г. Ние сме направили всички необходими обследвания.
Водещ: 10 г. е едно, 30 г. е друго, обаче?
Теменужка Петкова: Да. Съгласно закона, АЯР може да удължава живота с 10 г. Т.е. ние имаме опция оттук нататък животът на Пети блок на АЕЦ „Козлодуй“ да бъде удължен още 3 пъти по 10 г.
Водещ: Три пъти по 10 г. През това време обаче се чуха гласове затова да бъде реанимиран проекта АЕЦ „Белене“. Въпросът е и вече излизат експерти, които казват, че България няма необходимост за реанимацията за трети път на този проект. Какво мислите вие?
Теменужка Петкова: Това е много сложен въпрос, но това което трябва всички ние да мислим и това, върху което трябва да се обединим, за да намерим решение, как по най-добрия начин да се използва оборудването, което ние вече притежаваме, платихме в края на миналата година, бяхме осъдени от Международния търговски арбитраж. Платихме 1 милиард 176 милиона лева. 1 милиард и половина са инвестирани досега на площадката на АЕЦ „Белене“. Така че всички ние трябва да решим какво да правим с тези близо 3 милиарда разходи на българските данъкоплатци.
Водещ: Въпросът е те дали трябва да станат още по-големи като се инвестира още в такъв проект и реално дали има нужда от него? БАН прави доклад в момента, но експерти атакуват и този доклад.
Теменужка Петкова: Ние сме заявили, че един такъв проект трябва да се развива на пазарен принцип. Т.е. държавата ще участва в един такъв проект, ако се стигне до неговата реализация, тя ще участва с определен дял, но по отношение на възможността за осигуряване на допълнителен ресурс или предоставяне на държавни гаранции, българската държава не бива да се ангажира повече с един такъв проект.
Водещ: Инвеститори има ли обаче?
Теменужка Петкова: Има инвеститорски интерес определено към този проект.
Водещ: От кого?
Теменужка Петкова: Това е най-голямата китайска ядрена компания, държавна ядрена компания CNC, проявяват много сериозен интерес. Има и други сигнали за инвеститорски интерес по отношение на този проект. Така че аз, смятам че ако обявим една публична и прозрачна процедура по реда на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, това ще бъде и най-ясният отговор на този въпрос дали има реален инвеститорски интерес.
Водещ: На финала, последен въпрос, който касае обаче и много хора – дали ще бъдат закривани ТЕЦ-ове в България? Защото това са големи региони, в които много хора работят и техните семейства се препитават от това.
Теменужка Петкова: Така е. Това е другата много голяма тема и много голямо предизвикателство пред българския енергиен сектор. Знаете, че ЕК прие такъв референтен документ през април месец тази година, който поставя много високи изисквания към така наречените въглищни централи. Но за България това е много сериозен проблем, защото тези въглищни централи дават 41% от ел.енергия на страната. Това, което пък българското правителство прави е да работим за дерогация – нашите централи да получат дерогация от тези завишени норми. В Министерството на енергетиката е създадено координационно звено. Ние координираме работата на всяка една централа, но ангажиментът да се подготвят по максимално най-добрия начин, за да защитят една такава дерогация, е на централите. Ние подпомагаме всяка една от тях.
Водещ: Т.е., да – такива закривания ще предстоят?
Теменужка Петкова: Не. Такива закривания целта ни е да не предстоят, защото както вече споменах, това е свързано пряко с нашата енергийна сигурност. Ще работим за дерогация, т.е. нашите централи да получат изключение от тези завишени правила, защото смятаме, че са налице определените в директивата изисквания затова.
Водещ: Благодаря ви.
Теменужка Петкова: И аз благодаря.
Водещ: Министър Теменужка Петкова в студиото на „Събуди се“.