Осем месеца след предсрочните парламентарни избори, дистанцията между първите две партии е напълно сравнима с резултатите от последния вот. 37% декларират, че не биха гласували. Това сочат данните от национално представително изследване на „Тренд“ сред 1005 пълнолетни български граждани по метода „лице в лице“. Теренът на проучването е реализиран между 3 и 12 ноември 2017 г.

ГЕРБ запазва първата си позиция с 21,2% от всички анкетирани, подкрепата за БСП е 17,8%. Острото противопоставяне между двете основни партии води до консолидация и мобилизация на техните електорати, коментират от „Тренд“. Подкрепата за ДПС е 6,3 на сто, а коалиционните партньори на ГЕРБ от „Обединени патриоти“ биха получили 5,4%.

Според коментара на „Тренд“:

„Не се наблюдава и съществен спад в обществената подкрепа към Обединени патриоти, въпреки участието им в управляващото мнозинство и изпълнителната власт. Разликата в електоралните нива между „Обединени патриоти“ и ДПС е несъществена и трудно би могло да се направи категорична оценка дали Обединени патриоти или ДПС ще бъдат трета политическа сила в евентуална реална изборна ситуация“.

Партията на Веселин Марешки „Воля“ събира твърде скромна подкрепа от 1,8%, което при евентуални избори прави твърде съмнително влизането ѝ отново в Народното събрание.  „Този спад е логичен, най-вече поради факта, че Веселин Марешки се ползваше преди изборите от „бонуса“ на новия играч по терена“, смятат от агенцията.

Резултатите от изследването ясно сочат, че инерцията на Реформаторския блок (1.8%) все още се запазва. При „Да, България“ (1,4%) и ДСБ (1,1%) не се отчита съществена динамика на ръст или спад в подкрепата. От „Тренд“ уточняват, че теренът на проучването е осъществен преди да се даде старт на новата инициатива „Български манифест за Европа“. Традиционно оценката към работата на парламента е на най-ниски нива – 23% положителна; 68% отрицателна.

Регистрират се по-високи нива на положителни оценки към правителството, основно поради факта, че привържениците на ГЕРБ и „Обединени патриоти“ изразяват по-скоро положителна оценка върху работата на правителството. Над 80% от симпатизантите на ГЕРБ харесват работата на кабинета, както и над половината от привържениците на „Обединени патриоти“.

64% дават положителна оценка за работата на президента срещу 22% отрицателна. Ниското доверие към съдебната система като цяло е основната причина оценката за работата на съда и прокуратурата да бъде на ниски нива (малко над 20% положителни оценки). Традиционно армията и полицията събират по-висока подкрепа.

46% от всички български граждани са на мнение, че правителството ще изкара пълен мандат, близо една трета са на обратното мнение. Най-убедени в 4 -годишния мандат на това управление са привържениците на ГЕРБ, докато при избирателите на БСП доминира мнението, че то ще се провали.

67 на сто харесват Радев, 42 на сто – Борисов.

Не се наблюдава съществена динамика в отношението към различните политически лидери в последните 8 месеца. Румен Радев и Бойко Борисов продължават да са фигурите събиращи най-високи стойности на положително отношение, съответно 67% и 42%. Корнелия Нинова стои на нива от 28% положително отношение, като основната част от подкрепата за нея идва от симпатизантите на БСП, но й е трудно да мобилизира по-сериозна част от периферията.

Сред лидерите на Обединени патриоти Красимир Каракачанов е най-одобряваната фигура. Зад него остават Валери Симеонов с положително отношение 20% и Волен Сидеров с 13%. Стойностите на положително отношение към Веселин Марешки също се задържат на добри нива от 30%. Промяна обаче се отчита сред възрастовите категории. Варненският бизнесмен се ползваше с отчетливо по-високи стойности на симпатии сред най-младите възрастови категории, докато това проучване сочи практически идентични проценти във всички възрасти.