Държавата е готова да се споразумее с бившия премиер Симеон Сакскобургготски не само по тукашните дела за имотите му, но и за четирите му иска срещу България, подадени в Страсбург. Според юристи Сакскобургготски има всички шансове да осъди държавата в Европейския съд по правата на човека.

В Министерството на правосъдието е създадена работна група, ръководена от зам.-министър, която от началото на месеца заседава по темата. „Има работна група, която работи за варианти за доброволно уреждане на спора между държавата и Симеон Сакскобургготски и когато имаме готови предложения, те ще бъдат огласени“, каза тя пред „Сега“. Тачева беше правосъден министър в кабинета на Сакскобургготски и минава за един от най-приближените му хора. В момента е директор на Националния институт на правосъдието.

Първото дело в Страсбург беше заведено от бившия премиер през 2010 г., след като през декември 2009 г. парламентът прие мораториум върху правото му да се разпорежда със земи и имоти, върнати на него и сестра му като наследници на бившите царе. Мораториумът трябваше да е временен, но действа и досега.

Преди години Страсбург присъди 13 млн. евро на бившия гръцки крал Константин пак заради имотен казус. Претенцията на Константин беше за 560 млн. евро – оценката на земя, сгради и имоти. В другите три дела, водени от Сакскобургготски, се оспорва решението на българския съд резиденциите „Кричим“, Ситняково“ и „Саръгъол“ да бъдат върнати на държавата.

Много е вероятно на бившия премиер да му бъде предложена сделка да се откаже от претенциите си пред Европейския съд, а в замяна да получи обезщетение за имотите. Друга възможност е да получи доживотно право на ползване на дворците, които сега обитава, срещу отказ от делото в Страсбург. Готвеното споразумение има връзка и с европредседателството на България, казаха пред „Сега“ запознати. Сакскобургготски е член на политическия му борд и напоследък медийните му изяви по темата зачестиха.

„Сега“ прати въпроси до Министерството на правосъдието и до Сакскобургготски по темата. До приключването на броя отговори не дойдоха. В началото на седмицата Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) изненадващо прати в съда молба за спиране на делото за собствеността на „Царска Бистрица“. Две съдебни инстанции дотук решиха, че имението е на държавата. Миналата седмица това се случи и с делото за „Врана“, което обаче все още виси на първа инстанция.

В сряда „Сега“ прати и въпроси до МРРБ, но отговори още няма. Според Гражданския процесуален кодекс съдът спира производството по съгласие на страните. Спряното по общо съгласие производство се прекратява, ако в шестмесечен срок никоя от страните не е поискала възобновяването му.

Задължението на парламента да реши въпроса с царските имоти датира още от 1998 г. Тогава с решение №12 Конституционният съд (КС) обяви за противоконституционен Закона за обявяване за държавна собственост на имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници от 1947 г. Конституционните решения обаче нямат реституционен ефект. Правните последици от обявените за противоконституционни актове трябва да се уредят от органа, който го е постановил, т.е. от парламента. Но стъпвайки на това решение на КС, Сакскобургготски и сестра му предявиха претенции за именията „Кричим“, „Царска Бистрица“, „Врана“, „Ситняково“ и „Саръгьол“, гори в Рила и земи край софийското с. Лозен. Сакскобургготски получи дворците „Царска Бистрица“, „Ситняково“ и „Саръгьол“ през 2002 г. с решение на правителството на НДСВ, а областният управител Олимпи Кътев, който по-късно стана депутат от НДСВ, ги деактува. Дворецът „Врана“ му бе върнат от тогавашния столичен кмет Стефан Софиянски. Имението „Кричим“ му бе отказано, а след това и съдът прие, че собственик е държавата.

На три инстанции държавата спечели делата за „Кричим“, Ситняково“ и „Саръгъол“. На две инстанции МРРБ спечели делата за „Царска Бистрица“ и бившето стопанство на УБО край Врана. Без решение на първа инстанция са само споровете за „Врана“ и за 16 500 дка гори в Рила.