Водещ: БСП и ДПС внасят вот на недоверие заради корупцията на 17 януари. ГЕРБ го коментира като саботаж на председателството. Следва анализа на политолога проф. Александър Маринов. Проф. Маринов, първият вот срещу правителството ще бъде в началото на годината, дни след като официално започва Българското председателство. Можем ли да избягаме от подозрението за преследван пропаганден ефект?
Александър Маринов: Тук има две страни на въпроси, ние мисля, че сме ги обсъждали. Не бива председателството да се разглежда като някакъв щит или алиби на управляващите. Друг е въпросът, че те търсят някакъв начин така да се каже да се оградят от евентуални критики, а също така да консумират някакви тактически политически ползи. Няма саботаж тук на председателството по много причини, най-вече защото БСП и ДПС не са партии, които са антисистемни и целят да подкопаят влиянието на България. Така че това е слаба теза. Но има нещо друго, което е по-важно, което честно казано ме интересува повече – това е неспособността на БСП и на ДПС, най-вече на БСП да подготви и да внесе един вот на недоверие, който е убедителен за обществото. За мен това е най-важният въпрос, защото вотът на недоверие не е някакъв PR ход, това е един от най-важните елементи на политиката и трябва да бъде много добре аргументиран. И ако не ме лъже паметта, ние с вас сме обсъждали това, че цялата тази процедура с произнасянето на конгреса за какво да бъде вота, с фиксирането на едни фиксирани позиции е доста странна. Ние виждаме сега, че БСП и ДПС имат съвършено различни идеи, имат различни интереси, което е напълно обяснимо, и това води до естествено отлагане, тъй като не могат да постигнат споразумение. Обаче от друга страна, така съвпадат и други събития. Тоест, тук проблемът е по-скоро свързан с неориентираността, неспособността на опозицията да предложи един убедителен набор от политически аргументи. И оттам нататък вече имаме и съвпадение на обстоятелствата.
Водещ: Да, но съгласете се, че да се говори за корупция звучи ефектно, популистки и доста размито?
Александър Маринов: Да, аз съм имал възможност няколко пъти да заявя, че темата за корупцията е много неподходяща за вот на недоверие, защото тя предполага изключително силни конкретни доказуеми аргументи. Разбира се, корупцията е изключително тежък проблем на нашето общество, но тук само с общи приказки не може да се мине, ако става дума за една все пак отговорна парламентарна процедура. И най-лошото – възможно е да започне едно разтягане на локуми, едно взаимно „замеряне“. И това обезсмисля самата процедура, защото смисълът на вота на недоверие не е само в това да падне правителството, смисълът е обществото да получи възможност да осмисли някакви ключови политически въпроси и да си изработи становище.
Водещ: И не само проблемът е в темата на вота, а и в избора на дата. Прекалено се комбинират, съгласете се, обстоятелствата. Известно е, че в началото на председателството и медии чуждестранни, и български са фокусирани върху всяко нещо, което става в България. И това, което ще се чуе в Народното събрание, ще бъде тиражирано, мултиплицирано, преувеличено според ситуацията. И това не е ли търсеният ефект?
Александър Маринов: Дори да допуснем, че някой може да му мине през ума да търси такъв ефект, което според мен е малко вероятно и би било доста глупаво, нали е ясно, че неубедителният, незащитеният, преминал на ниско ниво вот на недоверие се обръща срещу тези, които са го поискали. Та същите тези външни източници, европейски институции, чужди политици и медии, които наблюдават, ще стигнат до изводи, които не са добри за тези, които са поискали вот. Тъй като чуждите медии, чуждите източници те не са повлияни и предубедени от някакви наши собствени вътрешни аргументи, интереси и т.н. Там е нормално, като се следи една парламентарна процедура, след това медиите са безпощадни – знаете как е почти навсякъде.
Водещ: Да, свирепи.
Александър Маринов: Свирепи са. Като се изложи опозицията в искането си на вот, нея я правят на парчета. Защото тя е призвана да защитава интереса на обществото. Това е форма на контрол на обществото чрез опозицията върху управляващите. Следователно, опозицията, която не е в състояние да подготви убедителен вот на недоверие, не значи винаги печеливш, но убедителен, тя е дезавуирана, тя е опозорена е в изместен смисъл пред обществото.
Водещ: В собствения си ли капан е на път да падне БСП?
Александър Маринов: Да ви кажа, дали е в собствения си капан, се затруднявам да определя, но БСП допуска грешки поради недостатъчно сериозно обмисляне и недостатъчно сериозна подготовка на основните си политически стъпки. Не знам дали слага капани – не бих се ангажирал с подобно твърдение, но хайде да използваме една по-обичайна, по-фолклорна метафора – има опасност БСП като рие да пада на гърба й това, което изрива.
Водещ: То не е ли същото?
Александър Маринов: Е, по-иначе казано, по-простонародно казано. Защото залагането на капани все пак предполага някакво обмисляне. Наистина е много глупаво да заложиш капан и да се хванеш в него.
Водещ: Ама това май не е за първи път на БСП, ако си говорим честно. Има традиция.
Александър Маринов: Честно ще ви призная, аз не съм сигурен дали това е умишлено така нагласено или просто БСП се движи по някаква инерция, по хода на събитията, и много често в резултат на някакви моментни не много добре калкулирани импулси. Вижте, аз съм казвал и пред вас и съм го писал и другаде, Нинова независимо от това, че наистина допринесе БСП да се върне в мача, както се казва на спортен език, нейният стил има своите недостатъци. Тя е един импулсивен, емоционален човек, и според мен, много често казва „А“, без да е помислила какво ще каже след това. Това е, за съжаление, в дадения случай през последните няколко седмици, ние сме я обсъждали, не искам да се връщам към тези теми, не един и два пъти БСП най-вече по инициатива на своя ръководител, инициира спорове, полемики, които след това се оказва, че не работят в нейна полза, че тя не е убедителна, или най-малкото не печели така, както би се очаквало, когато инициираш един сериозен политически ход. Това е проблемът на БСП. Сега дали е добре премислен капан или е просто е някаква стихия на емоцията, не мога да ви кажа. Трудно ми е да преценя.
Водещ: Въпросът е защо ДПС им се хващат на играта? Защото един вот за корупцията, за да бъде качествено подготвен, трябва да бъде доказателствено аргументиран желязно.
Александър Маринов: Да, съгласен съм с Вас. Но аз в случая мисля, че ДПС не се хваща на тази игра, играе своя игра. И накрая пак БСП ще опере пешкира, както се е случвало неведнъж. ДПС, разбира се, няма никакъв интерес да напада сериозно ГЕРБ – това е очевидно. Целта на ДПС е много ясна – да натири Патриотите от властта и да заеме тяхното място. ДПС са съвсем наясно, че в обозримо бъдеще БСП няма да има куража втори път да прави коалиция с тях. Мисля, че никой в БСП не би му минало през ума такава идея. Сега надлъгването върви не само по оста управляващи и опозиция, но и между двата сегмента на опозицията. Както знаете, ДПС предложи друга тема първоначално. В случая БСП използва обстоятелството, че поради решението на конгреса е практически много трудно да се смени темата. Но предполагам, че ДПС така ще извъртят нещата, и най-вече така ще участват в дебата, че ще се стремят да насочат своите атаки към строго определени неща в управлението, и строго определени фигури в управлението, което за тях е изгодно. Всъщност, ДПС обвинява ГЕРБ само в едно-единствено нещо, а именно, че е вкарал Патриотите във властта. Иначе между ДПС и ГЕРБ няма почти никакви съществени различия в ключовите политики.
Водещ: И можем да се досетим кой вицепремиер ще бъде толкова много атакуван от ДПС.
Александър Маринов: Ясно е, че ударът ще бъде по ключовите фигури на Патриотите. Не е нужно да сме ясновидци, за да го предвидим.
Водещ: Проф. Маринов, една информация днес се прокрадна, ама така, между другото, в потока. БСП пита Централната банка, Комисията за защита на конкуренцията и Агенцията за приватизация за ключови приватизационни сделки. От партията искат договорите и документите за произхода на средствата на купувачите. Обаче, забележете, „Сибанк“, „Пампорово АД“, „Булгартабак холдинг“, Българска телекомуникационна компания, „Химко“, „Кремиковци“ и една част от тези предприятия са приватизирани при правителство на БСП.
Александър Маринов: Ами да, това не би било зле. Ако БСП наистина приложи един подход, при който каже: „интересува ни истината, пък ако ще и да ни засегне нас – така би трябвало да бъде“. Който и да иска да извършва някаква ревизия, така би трябвало да постъпи. Не знам, може би това е някакъв разчет какво ще излезе и какво няма да излезе. Но смятам, че те си дават сметка, че ако подходят прекалено избирателно.
Водещ: Основно са се фокусирали към „Сибанк“. Там искат мотивите за приватизация, искат от Комисията за защита на конкуренция и БНБ дали въпросните са се произнесли за даване на разрешения за извършването на сделки със „Сибанк“ и т.н.
Александър Маринов: То е ясно, че по този начин атаката е срещу Борисов. Това е съвършено ясно. Те искат по някакъв начин да намерят връзка с настоящото. Защото, общо взето, по-голямата част от спорните приватизационни сделки са извършени преди ГЕРБ да се появи. Борисов е бил някаква фигура, но ГЕРБ не е съществувал. Според мен, ако някой, който и да е той, се опита да приложи някакъв избирателен подход, само ще загуби от това, тъй като обществото е много чувствително и да не кажа дори настръхнало на тази тема. И когато се отвори кутията на Пандора, дали е кутията на знанието, не знам, всички сметки могат да се окажат криви. Така ми се струва.
Водещ: Може ли след вота БСП да тръгне на атака именно за тези сделки?
Александър Маринов: Зависи какви аргументи има. Зависи, не е изключено. Само че въпросът е кого ще атакува. Тъй като на практика от сегашното управление кого би могло да атакува? Каква е ползата на БСП да води една историческа битка? Тук политическите дивиденти от това не са особено големи.
Водещ: Защо го прави?
Александър Маринов: Не мога да ви отговоря.
Водещ: Още един алогизъм.
Александър Маринов: Затруднявам се да разбера политическата логика на БСП в момента. Не във всичко, но в някои неща се затруднявам. Честно. Признавам си.
Водещ: Благодаря ви за времето, което ни отделихте. До нови срещи, защото очевидно ще имаме много поводи. Чухте анализа на политолога проф. Александър Маринов.