Една жена, чието дете беше убито, беше безмилостно досъсипана от разследващите бруталното убийство. 4 дни тя беше държана в ареста, разпитвана, подозирана, обвинена. Никой не разбра оказана ли й бе психиатрична помощ, посъчувства ли й някой, направи ли опит чисто по човешки да я успокои. Вероятно не. Вместо това 4 дни слухове, че тя е убила детето си, обикаляха цялата страна, без никой да ги отрече. Напротив – от полицията в Момчилград обилно течеше неофициална информация, която официално не бе опровергавана.

Ясно е, че в такива случаи най-близките са сред първите заподозрени. И все пак в криминалистиката със сигурност трябва да са чували, че хората са невинни до доказване на противното. Разследващите сигурно очакват похвала за това, че за много кратко време стесниха кръга на заподозрените и в крайна сметка повдигнаха обвинение на 25-годишния първи братовчед на жертвата.

Как обаче се стигна до това?

Първо, наложи се главният прокурор Сотир Цацаров да ходи до Кърджали, за да стяга редиците. Можем само да предположим как е било „оплескано“ разследването до тоя момент, щом криминалните шефове от София бяха спешно командировани на местопрестъплението. На кадрите чудесно се видя как окръжният прокурор стои чинно до шефа си и не смее дума да обели. Страшно е да допуснем, че в провинцията разследващите имат капацитет, колкото да опънат полицейските ленти и евентуално да не унищожат доказателства. Като второто не е толкова сигурно. И че ако не се стигне до протести и напрежение, които да трябва да бъдат туширани, нищо не се върши.

Второ, преди да повдигне обвинението за убийството, прокуратурата задържа майката, за да я обвини, че е оставила 7-годишното момиченце без надзор в нощта, когато убиецът е влязъл в дома им. За вината на жената ще реши съдът. Ако изобщо делото й стигне до там. Истината е, че Наказателният закон приема това престъпление за леко. Делата по тях дори не се внасят в съда с обвинителен акт, а с предложение за освобождаване от наказателна отговорност. И когато някой родител бъде признат за виновен, бива санкциониран с 1000 лева глоба. Обикновено на съд се пращат хората, които оставят децата си да се скитат сами  или да мият прозорците на колите по кръстовищата. Но прокуратурата за едни е майка, за други – мащеха.

Трето, ако пък задържането е част от някаква оперативна комбинация, за да се стигне до обвинението на племенника, остава доста неприятно усещане за начина, по който се използва майка, която току-що е загубила детето си. И че повдигнатото й обвинение е само за да няма претенции после, че арестът й е бил незаконен.

Четвърто, все още има твърде много въпросителни около задържания извършител и неговите мотиви. Прокуратурата съобщи, че той е направил пълни самопризнания, но тепърва те ще трябва да се подкрепят с доказателства в съда. Не е ясно присъствал ли е адвокат на разпита. И какви други улики са намерени.

При всички случаи решението да бъдат оставени слуховете, инсинуациите и лешоядската псевдожурналистика да се вихрят, не е от полза за никого. Населението в Момчилград е настръхнало и се люшка между двете крайности. Част от хората се съмняват, че е заловен истинският извършител – и когато бе арестувана майката, и когато бе задържан племенникът. Друга част иска да линчува 25-годишния обвиняем, защото смята, че съдебната система няма му даде справедлива присъда. Общото между двете групи е, че не вярват на институциите – нито на полицията, нито на прокуратурата, нито на съда! И искат да вземат правосъдието в своите ръце. Което е най-сигурният признак за пълния разпад на държавата.

По-страшното е, че Момчилград не е изключение, а правило. След всяко битово престъпление в провинцията местната общественост се вдига на протест, окупира сгради, прегражда улици, вика медии… Защото хората знаят, че ако не привлекат вниманието на управляващите на най-високо ниво, случаите ще бъдат претупани, а виновните няма да бъдат наказани!

Доротея Дачкова