Ще засегна само някои аспекти от моите виждания за БСП като лява партия. Ще се спра главно на нейната икономическа политика. Поради ограниченото време изложението ми ще бъде пестеливо и схематично, без да навлизам в подробна аргументация.

БСП е партия на лявата фразеология, когато е в опозиция и на дясната икономическа политика, когато беше на власт през част от последните 28 години. Сега е партия на острите разобличителни речи, които подкрепям, и на бледите, неизбистрени и несистематизирани леви идеи за алтернативна икономическа политика, която би провеждала, ако дойде на власт. Бедата е, че с такива неубедителни и неясни идеи, след като няколко пъти е лъгала избирателите преди избори, не се идва на власт. Гражданите на България очакват по-ясна, по-конкретна, по-категорична и по-убедителна алтернативна лява икономическа политика, на провежданата сега от ГЕРБ.

БСП е партия, която не умее да използва най-добрите си собствени професионалисти за лява икономическа политика. Ръководството на БСП се огражда с бледи, недостатъчно компетентни и неопитни личности, а когато партията е на власт се предоверява на хора с по-скоро десни или дясно-центристки разбирания и изолира свои способни професионалисти с леви убеждения. Често се доверява на хора, които са й изменяли в миналото и са прескачали от партия в партия, отколкото на лоялните си почтени професионалисти.

Икономическата платформа на БСП за последния конгрес и особено за последните избори беше адресирана главно към бизнеса, а не към трудовите хора. Това беше изрично подчертано при представянето на платформата от член на Изпълнителното бюро на Националния съвет. Предизборната латформа беше написана на сух, трудно разбираем, отвлечен професионален език. В нея нямаше конкретни ангажименти за съществени промени в политиката по заплатите, пенсиите, за възстановяване на необлагаемия минимум, за отмяна на „плоските” преки данъци, за диференциран ДДС, за данъците върху имоти и наследство и т.н., които да привлекат вниманието на левите и средни слоеве от избирателите. Някои десни партии имаха по-категорични и по-убедителни леви обещания.

БСП има противоречива, разкрачена политика по „плоските” данъци. Първоначално допусна много голяма грешка като ги въведе. По-късно обяви че ще ги отмени, а след това се отказа от намерението си да ги замени с умерено прогресивни. Напоследък отново се ориентира към умерено прогресивен данък върху доходите на физическите лица с необлагаем минимум. Продължава обаче да мълчи по „плоския” данък върху печалбата. В партийното ръководство има влиятелни заможни хора, заинтересовани от запазване на „плоските” данъци, защото са облагодетелствани от ниското облагане на собствените им доходи. И нищо чудно! Философите отдавна са доказали, че битието определя съзнанието. А световната и българската практика го е потвърдила категорично.

Още от началото на 1990-те БСП прие наложената ни отвън идея за форсирана поголовна приватизация и я прилагаше усърдно, когато беше на власт. По това тя не се различаваше от десните български партии. А трябваше и можеше да се застъпи за запазване и равнопоставено пред закона състезание под икономическото слънце между държавна, частна и кооперативна собственост. Нека преуспяват тези, които работят по-добре, задоволяват по-успешно обществените потребности и са рентабилни. Известно е, че двигател на икономическия прогрес е лоялната конкуренция, а не формата на собственост.

На българския и чуждестранния капитал можеше да се предостави възможност да изгражда собствени частни предприятия, а не да му се подаряват нормално действащи рентабилни държавни предприятия, чиято продукция се приемаше на нашия и чуждестранния пазар. Можеше да има някаква логика за приватизация само на лошо функциониращи губещи предприятия, за да бъдат оздравени и използвани от новите собственици. Нали казваха, че частникът е добър стопанин, а държавата е прахосник. Оказа се, че новите частни собственици съсипаха дори и рентабилните преди това, държавни предприятия. В годините на свое управление ръководството на БСП си затваряше очите пред тези безобразия, както правеха и десните партии. Избирателите трудно можеха да разграничат програмата и действията на БСП от тези на десните и центристките партии.Това беше недопустимо за лява партия.

БСП и сега не предлага реални мерки за възстановяване на поне част от ограбеното с приватизацията. Предложението „всичко на масата” по приватизацията, концесиите, държавните поръчки и т.н. е привлекателно и красиво, но е неизпълнимо. Дори цялата съдебна система да се занимава само с това, не е възможно да се ревизират над 7500 приватизационни сделки, с многобройни последващи анекси, голям брой концесии, хиляди държавни поръчки. Първоначалните собственици на много от тях са починали, а наследниците им едва ли могат да бъдат държани отговорни. Много от приватизираните дълготрайни активи са препродадени, т.е. препрани и новите честни купувачи не могат да бъдат наказвани и т.н.

Такъв свръхамбициозен подход осъжда предварително на провал добрата идея за ревизия на престъпните приватизационни, концесионни и други сделки, дори да отпадне давността върху тях. А след като не може да се осъществи такава свръхамбициозно формулирана програма, все едно че не се прави нищо или почти нищо! В мои публикации предлагам по-сромни, но реалистични подходи: първо, преглед на законосъобразността и целесъобразността на приватизацията на 80-100 най-големи и съмнителни обекти и, второ, пълна ревизия на имотите и доходите на 1000-1500 най-големи нови богаташи.

Известно е бедственото положение в здравеопазването. Причините за това са много. Една от главните е превръщането на болниците в търговски дружества. Тяхната работа сега се оценява не по лечебната дейност, а по финансовите им баланси. Това е безобразие! Напоследък БСП правилно критикува тези безобразия и внесе конкретни предложения за законодателни промени. Не е известно дали ГЕРБ ще подкрепи тази промяна в Народното събрание. Питам се, обаче, защо БСП не отмени този странен статут на лечебните заведения през годините, когато беше на власт? Защо допусна то да се бави толкова години? Това говори за неубедителна за лява партия политика в здравеопазването. Подобно е положението в образованието, в науката. И не само там.

Съществено подобрение в живота на хората е възможно само чрез ускорен догонващ растеж на производството с 8-10% средногодишно. Това обаче изисква многомилиардни инвестиции, повече и по-квалифицирани човешки ресурси, нови технологии и много време – 10-15 и повече години. Бедстващите милиони българи, лъгани до сега за щастливото бъдеще, обаче не могат да чакат толкова дълго. Ако през близките години не настъпят благоприятни промени, дори пословично търпеливият и робски покорен български народ може да сервира неприятни изненади на потъналите в охолство олигарси и самозабравилите се управници.

Скромно, но бързо начало на подобрение може да се постигне чрез нова доходна и данъчна политика. Най.общо казано, чрез разпределение и преразпределение на част от наличните блага от най-богатите към бедните и средните слоеве от населението. Защото сегашното съотношение е крайно несправедливо и вече непоносимо. Ръководителите на БСП произнасят прочувствени речи за бедността, но на практика не вникват дълбоко в тази елементарна истина и когато са на власт не предприемат необходимите радикални мерки за промени. А в последните си предизборни документи не поеха ангажименти за такива мерки. Това граничи с демагогия, която народът разбира и наказва.

Недопустимо е лява партия да постъпва така! А БСП го прави от много години с фалшивото оправдание че „няма пари”. Не е вярно че няма пари! В мои публикации през тази и предишните години съм оказвал, че чрез по-радикална нова доходна и данъчна политика могат да се осигурят годишно около 10 млрд. лева допълнителни ресурси в бюджета. Ако промяната е половинчата могат да се осигурят около 5-6 млрд. лева допълнителни приходи. Сега тези ресурси остават в най-богатата прослойка от 5-7% от населението, докато други 40-45% едва свързват двата края, а 50% мизерстват. Много от тях напускат България, за да търсят оцеляване в чужбина. А други преждевременно напускат този свят. Това е всеизвестна истина. Тя е известна и на ръководството на БСП. А то продължава да не реагира адекватно вече много години. Допустимо ли е това за една истинска лява партия?

Казано накратко, нова политика по доходите означава промяна в съотношението между печалба и заплати в новосъздадената стойност – намаление на дела на печалбата на капитала и повишение на дела на заплатите на наемния труд. Това не е проста работа. То засяга дълбоки интереси. Но е наложителна! Защото ако не настъпи промяна по нормален начин, в недалечното бъдеще дори пословично търпеливите българи ще излязат на улиците и ще направят промяната сами. Аз предпочитм промяна чрез демократичните държавни и обществени институции. Но ако това се окаже невъзможно, ще подкрепя и силовите методи на улицата.

Политиката на БСП по доходите е противоречива и бледа. От много години тя прави прекалено много реверанси на крупния капитал за сметка на трудовите хора: работници, специалисти, интелигенция, младо поколение, дребен и среден капитал, пенсионели.. Това приляга повече на десните партии. Имам предвид, че България е страната с най-ниските минимални и средни заплати, с най-ниските пенсии, с най-масова бедност, с най-голямото доходно разслоение в ЕС. Налагат се бързи радикални промени, но БСП не ги правеше, когато беше на власт. Преди последните избори дори ГЕРБ обеща по-голямо от БСП увеличение на средната заплата в края на мандата – до 1500 лв. Същото важи за заплатите на учителите. Нима това е допустимо за една действително лява партия!

Ръководителите на БСП произнасят вълнуващи речи за потъналата в бедност България, но когато са на власт, а и в платформата си за последните избори, поеха съвсем скромни ангажименти по заплатите и пенсиите, оплаквайки се с недостига на пари. За пореден път подчертавам – това не е вярно! В България има пари, но държавата не желае или не може да ги мобилизира за повишаване на доходите. В това отношение, когато е на власт, БСП не се различава съществено от десните партии.

Новата данъчна политика означава промяна в съотношението между печалба или доход на работодателя и това, което държавата отнема за финансиране на важни национални програми чрез бюджета. Сегашната държавна политика фаворизира работодателя за сметка на обществените интереси, чрез орязване на постъпленията в бюджета. Държавните разходи в бюджетите на страните от ЕС са между 45 и 50%, в някои западноевропейски страни и повече. А в бедната България – 35-36% с тенденция към намаление. Данъчните и осигурителните приходи в бюджетите на страните от ЕС са 40% от БВП (а в някои страни до 48%), а у нас – едва 29%. Разумен компромис би било повишението на държавните разходи в нашия бюджет до около 45-47% през следващите години.

Данъчната политика на БСП не се различава съществено от политиката на десните партии. Имам предвид общото равнище на данъците, съотношението между преки и косвени данъци, „плоските” преки данъци, единния ДДС, данъчно-осигурителните приходи в бюджета, данъците върху имоти и наследства и т.н.

Позорно за БСП е, че въведе най-ниските в ЕС „плоски” преки данъци, без необлагаем минимум и още не е признала тази груба политическа грешка. Продължават да твърдят, че за онова време то било необходимо и полезно. Нищо подобно! Тези антисоциални и антиевропейски данъци никога не са били необходими и полезни за България! И не случйно, никоя развита икономика в Европа не ги прилага. Рекордно ниските данъци у нас бяха полезни само за капитала и за заможните хора в ръководството на БСП.

Известно е също мекушавото поведение на БСП спрямо ДПС по „плоските” данъци, когато управляваха заедно. БСП се подчиняваше на диктата на либерални икономисти от ДПС, а не на ангажиментите си пред своите избиратели. БСП тогава трябваше да настоява за своята позиция, и ако е необходимо – да развали коалицията. Мнозинството от българите щяха да подкрепят такава национално отговорна постъпка. Поуката сега е – в бъдеще никога вече с ДПС! Тогава се допусна да доминират либералните възгледи на Сергей Станишев и неговия антураж. Десните сили в България и хора като Симеон Дянков продължават да са много благодарни на Станишев, че БСП свърши тогава „мръсната черна работа” за тях.

Погрешната политика личи още по-релефно от преглед по отделните данъци:

„Плосък” данък върху доходите – въведен от 2008 г. с най-ниския в ЕС – 10% и без необлагаем минимум. В ЕС данъкът е около 40% с необлагаем минимум В някои източноевропейски страни, които ги прилагаха или още прилагат, данъчните ставки са много по-високи (Чехия – 22%, Естония – 20%, Патвия -23%, Румънния -16%, Словакия -25%, Хърватска – 40% и т.н.) и имат необлагаем минимум. Спомнете си циничния лозунг на Станишев: с десни средства постигаме леви цели. Нищо подобно! Обещаните по-големи постъпления в бюджета не се случиха. Годишните инвестиции спаднаха от 29 млрд. лв. преди въвеждането им, до 17 млрд. лв. в 2016 г. Провалът с притока на преки чуждестранни инвестиции е пълен. БСП не отмени този „плосък” данък, когато беше на власт, с Фалшивите оправдания с ДПС. И до сега политиката на БСП по този данък е противоречива. Ту обещава да го отмени, ту се отказва, ту отново обещава. Ръководството на БСП не смее да посегне на него. Може би защото се грижи повече за интересите на богатите и пази интересите на някои заможни хора от висшето си ръководство..

Семейно данъчно облагане. Неговите предимства са безспорни и известни. То оставя повече средства на домакинствата и помага за повишаване на тяхното потребление. По него БСП дава обещания от години, но не го въведе, когато беше на власт. Къде е гаранцията, че сега ще изпълни обещанието си!

„Плосък” корпоративен данък – въведен от 2007 г. с 10%, при средно 30-32% в ЕС. България и тук е рекордьор с ниския си карпоративен данък. Виж Хърватска – 20%, Чехия 19%, Естония 20%, Унгария – 20%, Полша -19%, Румъния – 16%, Словакия – 22%, Словения – 17% и т.н. И до сега БСП не признава грешката си с въвеждането му, нито поема ангажимент за отмяната му. Доказано беше, че ниският корпоративен данък не привлича повече преки чуждестранни инвестиции. Техният приток се стопи до символичин минимум. Може би и тук БСП пази интересите на свои заможни високопоставени личности. И се грижи за интересите на крупния български бизнес.

ДДС – погрешно беше избрана единна ставка от 20%, докато в почти всички европейски страни тя е диференцирана, с няколко изключения в най-рзвити страни. Ръководството на БСП не обръща внимание на предложенията за запазване на основната ставка от 20%, съчетана с 5% за лекарствата, детските стоки и учебните помагала и 25-27% за екстравагантните стоки, купувани от най-богатите. По този начин ще бъде стимулирана раждаемостта, ще се улесни отглеждането и образованието на децата и ще се подпомагат възрастните хора, които са главни потребители на лекарства.

Имотни данъци и данъците върху големи наследства. У нас те са 2,0-2,5 пъти по-ниски от същите данъци в Европа. Бюджетните приходи от тези данъци у нас са много по-ниски, отколкото в Европа. Показателни са бюджетните приходи от доходи и имоти, като процент от общите приходи. Средно в ЕС са 32,4%, а в България – 18,5%. В Белгия са 35,1%, в Италия – 34,0%, в Австрия – 32,4%, в Испания – 29,3%, в Португалия – 29,2%, във Франция – 26,3% и т.н. БСП не промени и тази несправедливост, когато управляваше, нито пък възнамерява да го прави сега. И тук ръководството на БСП може би се грижеше главно за собствените си интереси и за най-богатите слоеве в нашето общество.

БСП няма ясна политика по стратегията за догонващо икономическо, социално и научно-техническо развитие на България, поне до 2030 година. За това дори не се говори. Няма и идеи. . Не се обръща внимание на предложенията на някои български икономисти по изготвянето на такава стратегия. Дългосрочната стратегия е като дългите фарове на всяка икономика. Държава, която се движи на къси фарове с дистанция от един 4-годишен мандат, рискува да се спъва често с тежки икономически, социални и други последствия. Левите политически формации по света държат да имат дългосрочен поглед, между другото и с оглед на справедливото балансиране между интересите на труда и на капитала. Всички големи и средни корпорации имат дългосрочни стратегии.

Най-голямата опасност над България е демографската криза, която прераства в катастрофа. В 1988 г. бяхме достигнали почти 9 млн. души. Сега сме около 7 млн и сме се върнали до равнището на 1946 г., т.е. със 70 години назад. Към края на това столетие се очаква да спаднем до около 3,0-3,5 млн. души, т.е. до равнището на 1890 г. – с 200 години назад. Най-остра и най-опасна е кризата в българската етническа група, докато сред циганите такава криза няма – техният брой дори расте, поради високата раждаемост.

В БСП напоследък има най-обща тревожна демографска фразеология, но няма конкретни идеи как да се смекчи кризата. А това ще бъде много сложно и трудно. Под въпрос е оцеляването на България като народ и държава. Обявените от ръководството на БСП идеи в тази област са толкова бледи и символични, че не решават нищо важно. А когато беше на власт БСП не се отличаваше от другите партии с демографското си бездействие.

Навършиха се 11 години от присъединяването ни към ЕС. Членството ни в ЕС има както положителни, така и отрицателни резултати. Българите сега могат да пътуват свободно из Европа, да работят и да се учат там. Получаваме значителни безвъзмездни средства от европейските фондове. Работещите в чужбина българи могат да превеждат част от доходите си на близки в родината, което им помага да оцеляват. Нашите магазини са много по-добре снабдени с вносни стоки.

България обаче плати много висока цена за тези резултати. Бяхме принудени да отворим границите си за свободен внос на конкурентни стоки, далеч преди присъединяването, които смазаха неконкурентните ни производители в индустрията и земеделието. Българската икономика беше буквално разгромена. Наложиха ни да закрием преждевременно, при съмнителни обстоятелства, няколко ядрени блока, въпреки подкрепата на Международната агенция за атомна енергия във Виена. Два милиона българи бяха принудени да емигрират. Пропиляна беше квалификацията на стотици хиляди хора с висше и средно специално образование, за които държавата беше изразходвала над 100 млрд. лева. Настъпи масово изтичане на най-динамични млади мозъци и на изключително ценен генетичен потенциал. Тези млади хора създават там семейства, отглеждат деца, повечето от които никога няма да се завърнат в България. Годишният ни членски внос в ЕС вече е над един милиард лева. От Западна Европа ни налагат да живеем и мислим непременно като тях. Предизвикаха масово преселение на милиони мигранти от Африка и Азия, а сега ги разпределят със задължителни квоти по страните членки. Добре не сме привлекателни за тях, защото сме бедни. Лишихме се от голяма част от нашия национален суверенитет.

Като цяло, резултатите от присъединяването са противоречиви. По най-нови оценки на видни германски, полски, чешки, унгарски, австрийски и други автори „ентусиазмът на Източна Европа за Европейския съюз се заменя от разочарование”. Но ние нямахме друга разумна алтернатива в 2007 г. Такава нямаме и сега. Тревожно е, че изравняване между ползите и вредите(загубите) от членството ще се постигне някъде през втората половина на това столетие, ако въобще се постигне. Десните политици и икономисти твърдят, че членството ни е донесло само ползи и никакви негативи, във всички сектори. Това не е вярно. Суровите факти го опровергават.

До сега не сме чули цялостна и обективна оценка на БСП за резултатите от досегашното ни членство и за бъдещето на ЕС. Пасивното поведение на БСП по такъв кардинален за България проблем е трудно обяснимо. Разбира се, БСП трябва да настоява не за напускане на ЕС, а за по-добра защита на националните ни интереси там, за извличане на по-голяма полза от членството ни и за превръщане на ЕС в демократично обединение на народите, а не на корпорациите, каквото е сега.

Вместо това, се хиперболизира предстоящото ни ротационно председателство на ЕС и се представя така, като че ли ние ще управляваме Европа през следващите 6 месеца. А това е много далече от истината. С риска да опростя малко нещата и да си навлека умразата на някои запалени евроатлантици, смея да кажа, че през следващото полугодие България ще предостави за използване помещенията на НДК и доста свои хотели. Добре че на времето беше построена тази прекрасна сграда. Българи ще председателстват заседанията на Европейския съвет и на различните комисии и ще дават думата на желаещите да се изказват. Както и до сега, решенията ще вземат ръководителите на няколко най-големи страни членки, с помощта на опитния и обигран персонал на Европейската комисия със символично участие на наши представители. Не знам с какво това ще стопли живеещите в бедност българи. Освен, че малко ще ги охлади, защото ще похарчим може би 100 или повече милиона лева и някакви милиони в евро. Всичко това изобщо не се обсъжда в ръководството на БСП. Поне не е известно на българската общественост.

БСП няма ясна позиция по такъв фундаментален проблем, като цивилизационния избор на България. Цивилизационният избор на държавите се прави и проверява от правителствата и народите при много сурови обстоятелства, а не с подписването на договор за членство, примерно в НАТО. Членството в НАТО, както беше направено бързо, без да се пита нашия народ, така бързо може и да се развали. И дано се развали по-скоро!

България направи своя цивилизационен избор като част от Славянската и Православната цивилизация преди векове и го затвърди през последните 150 години.

Традиционните ни приятелски отношения с Русия са сърцевината на тази цивилизация и на този наш избор. Русия изигра решаваща роля за възстановяването на българската държава през 1878 г., въпреки откритата или прикрита съпротива на тогавашните западни цивилизации и техните държави. Всички големи европейски държави към 1875-76 г. са били за натиск върху Турция, но никоя не е пожелала да изпрати войски. Само Русия се е съгласила да го направи, като пожертва стотици хиляди свои синове. Добре е това да се знае от сегашните фанатични български русофоби. И от любителите на пренаписване на историята.

Съветският съюз ни помогна след Втората световна война на Парижките мирни преговори в 1946-47 г. България, като една от победените държави (заедно с Германия), да се запази в предвоенните си граници. Въпреки териториалните претенции на Гърция за 10% от нашата територия (Родопите и Пирин), с подкрепата на Великобритания, САЩ, Франция, Австралия, Индия и други. Нашите граници останаха непокътнати, благодарение на твърдата подкрепа на Съветската делегация, начело с Молотов. Това у нас почти не се знае в по-широките кръгове, и особено от младото поколение. Властите грижливо премълчават тези факти. Зачертават се и от учебниците, с цел да се изтрие от националната памет след няколко поколения.

Съветският съюз ни помогна между 1944 и 1989 г. за превръщането на България от изостанала земеделска в средно развита индустриално-аграрна страна. През последните 28 години голяма част от изграденото през тези години беше разрушено.

Без колебание, познавайки добре историческите факти, мога да заявя, че без активната роля на Русия през последните 150 години България сега едва ли щеше да я има на картата на Европа, в настоящия й вид. Ние вече почти загубихме Русия като приятел в най-голяма нужда. Не знам на кого ще можем да разчитаме в бъдеще при нова сложна ситуация на голяма нужда. Знам само, че не можем да разчитаме на НАТО и на ЕС.

На този фон ми е трудно да разбера двояката, витиевата, на моменти противоречива позиция на ръководството на БСП спрямо Русия, през последните 20-25 години, въпреки желанието на над 75-80% от българите за приятелски отношения с тази страна. Срамно беше поведението на българското (уж социалистическо) правителство през 2014 г. по конфликта в Украйна, а също и прекратяването на строителството на АЕЦ Белене и на газопровода „Южен поток” , под американски и европейски диктат!

Отделните бледи, дори половинчати положителни стъпки спрямо Русия напоследък, не могат да изтрият натрупаните съмнения. Трудно ми е да забравя посещението на Вигенин в Киев няколко дни след въоръжения преврат или изказванията на нашия министър на отбраната (социалист) за уж „провокационните” полети на руски самолети над международни води в Черно море. Още повече, след публичното изявление на Бойко Борисов, че ако има война ние ще воюваме срещу Русия на страната на НАТО. С други думи, да направи това, което Цар Борис III не посмя на извърши през Втората световна война, въпреки натиска на Хитлер.

За голяма част от изброените грешки в икономическата политика на БСП е виновно нейното ръководство. По редица елементи на тази политика то няма избистрени леви концепции. Има обаче направления, където, според мен, то би желало да провежда по-категорична лява политика, но за това му пречат различията с коалиционните партньори, които имат други схващания. При по-категорично настояване, в някои случаи ръководството на БСП би могло да убеди коалиционния си партньор в своята правота, но в други случаи не умее да го прави или коалиционният партньор е непреклонен. При коалиционно управление, особено със силен партньор, сериозни компромиси са неизбежни. А възможностите на БСП за маневриране при избора на коалиционен партньор у нас са силно ограничени, почти липсват. Достатъчно е да се прегледа списъкът на сегашните парламентарни партии.

Избистрено категорично ляво управление е възможно само при самостоятелно управление. Това обаче в нашите настоящи условия е много трудно постижимо. То предполага постигане на около 125 депутатски места от БСП. Това е възможно, но много, много трудно! Само ако ръководството на БСП предложи на избирателите категорична лява, социално ориентирана предизборна платформа. И то ако ги убеди, че програмата е реално осъществима и спечели тяхното доверие, че предизборните ангажименти ще бъдат изпълнени. Че никога вече няма да допуска лява предизборна фразеология в опозиция и дясна реална политика, когато е на власт. Няколкото отклонения в миналото се помнят и лесно няма да се забравят. А и политическите противници на БСП ще ги напомнят на избирателите.

Едно от важните условия за успешна лява социална политика са тесните връзки на БСП със синдикатите. За съжаление, през последните 28 години БСП не успя да установи такива връзки. Не могат дори да се договорят за съвместно честване на 1 Май. А камо ли за общи акции в защита на наемния труд! И двата големи синдиката държат да поддържат дистанцирани независими отношения с БСП. Вместо да са топли, отношенията на БСП със синдикатите са леко хладни. Нужни са усилия да се позатоплят!

Много е важно идеите на БСП да достигат до избирателите в оригиналния им вид. Дори и брилянтните платформи, формулирани в кабинетите, не струват нищо, ако не достигнат до ушите и мозъците на избирателите. Идеите стават материална сила само ако овладеят масите. За това може да помогне създаването на собствена интелигентна телевизия на БСП. Ръководствата на БСП все още не са убедени в това.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Към БСП има недоверие в обществото. Тя загуби голяма част от електоралната си подкрепа. Това стана не защото е лява партия, а понеже не е достатъчно лява! БСП също носи част от отговорността за престъпната реставрация на дивия балкански капитализъм у нас. Ръководството на БСП не провеждаше твърда политика в защита на трудовите хора, на младото поколение, на интелигенцията, на малкия и средния бизнес, на пенсионерите. Вместо това то правеше твърде много реверанси пред крупния капитал. Няколко пъти излъга избирателите си – обеща едно в опозиция, а правеше друго, когато беше на власт.

БСП се нуждае от радикално ляво избистряне в най-висшето си ръководство. Тя трябва да се отличава категорично от другите партии с по-големите си грижи за трудовите хора. Засега не го прави. И да има пълно единство между думи и дела!