Самият факт, че Народното събрание гледа антикорупционен проектозакон означава, че и върховният орган в държавата официално признава наличието на огромна по размери корупция в България. Означава и още нещо – че той констатира и безсилието на съдебната власт да се справи с това явление чрез сега действащото законодателство.

Нека обаче не се заблуждаваме – корупцията е бич със световни мащаби. „Шампиони” в тази област са страните от Латинска Америка (изключвам тези от Африка, където тя просто е начин на живот). Но само преди седмици в Саудитска Арабия с подобни обвинения бяха арестувани тридесетина принцове. А миналата седмица в Турция гръмна и аналогичен скандал със сегашния шеф на ФИФА.

С малки изключения, корупцията не подминава и Европа. През 1994 г. бившият италиански премиер Бетино Кракси бяга в Тунис, за да избегне преследване на правосъдието. Сегашният (все още) президент на Каталуня Карлес Пучдемон също е разследван и за злоупотреби с около 6 милиона евро. Подобни обвинения бяха повдигнати и спрямо бившият президент на Франция Франсоа Митеран. Периодически скандали избухват даже и в Германия.

Да не говорим за бившите социалистически страни, където преходът към демокрация беше съчетан и с приватизация. И т.н.

Та от тази гледна точка ние определено не сме „пионери” в корупцията. Проблемът е, че досега май няма български политик, който да е понесъл някакви последствия.

Още по-големият проблем обаче е наглостта, с която хора от БСП и ДПС, за които има сериозни съмнения за участие в корупционни практики, се тъкмят да внесат вот на недоверие тъкмо по тази тема.

Кой го внася? Г-жа Нинова, чието участие в приватизацията на „Техноимпекс” съвпада по време с тази на „Каолин” на близкия приятел на бившия президент г-н Прокопиев. И за която, поне според СРС-тата от 2006 г., публикувани преди месеци в ПИК, излязоха доста нелицеприятни неща около „Фронтиер”? И дори беше освободена като зам.-министър от тогавашния премиер Станишев.

„Съвносител” е и синът на някогашния вътрешен министър Николай Добрев. Който през 1999 г. беше заловен на границата с едни пари и едвам отърва наказателното преследване. И който днес е доста заможен собственик на незнайно откъде натрупани иманета…

На свой ред пък депутатът от ДПС г-н Цонев уточни, че вотът няма да е „въобще”, а по „конкретни случаи” на корупция. Съмнявам се обаче, че е имал предвид (примерно) „сагата” с язовир „Цанков камък”, чиято цена нарасна трикратно от първоначално обявената. Или пък случаят с „батко и братко” от времето на съвместното им управление с БСП…

Сиреч, пак крадецът ще вика „дръжте крадеца!”

Вярно е, че според класическата дефиниция корупцията е на първо място „злоупотреба с власт”. Или, както казва народът, който държи ножа, държи и хляба.

Вярно е също така, че и при сегашното правителство корупционните практики се разпростират навсякъде – от обществените поръчки през разпределението на еврофондовете, та чак до „суджуците”.

Но вярно е и това, че срещу корупцията „бронебойни патрони няма открити”, както го рекъл поетът. И никакъв антикорупционен закон не само няма да я изкорени, дори и да пробие.

Защото според една стара източна мъдрост, „крадецът си мисли, че всички крадат”. По тази логика, след като на власт у нас се изредиха почти всички политически сили, значи всичките са и корумпирани крадци.

Е и какво ще последва? Ами поне три неща.

Първо, вотът няма да мине, доколкото едни корумпирани ще се бранят със зъби и нокти срещу други, не по-малко корумпирани.

Второ, ще бъдем свидетели на поредното взаимно вадене на кирливи ризи и взаимни обвинения кой е бил „по-по-най” в корупционните схеми.

И трето, че всичкото това ще се случи само ден преди официалното откриване на нашето председателство на Европейския съюз. Което ще бъде една добра българска „реклама” пред гостите.

Представяте ли си? На 18 януари 2018 г. министър-председателят тържествено открива първото заседание на премиери и президенти от почти цяла Европа. А само ден преди това не по-малко тържествено е оплют и обруган от парламентарната опозиция, че е начело на едно корумпирано и крадливо правителство…

Ама, както обяснило на собственика си магарето, дето ревяло пред множеството на мегдана, „че аз ако пред толкова народ не си покажа магариите, то кога друг път?”