Вече пети ден гърми скандалът с приетата от Министерския съвет Истанбулска конвенция на Съвета на Европа, като част от националната програма за превенция на домашното насилие. Перфидната цел на въпросния документ не е толкова превенцията на насилието над жени и деца, колкото въвеждането на така нареченото „джендър-образование“, което не е нищо повече от официализиране на разврата в българската учебна система – от детските градини до гимназиалните курсове.

От проходилката до студентската скамейка българите ще трябва да учат, че полът не е биологическа детерминанта, както всички сме предполагали до днес, а субективно схващане относно социалната ни роля в обществото. Иначе казано, първичните полови белези на човека не са нищо повече, освен натрапени му от природата дрънкулки. Нещо като коледни играчки – когато искаш ги вадиш, когато искаш ги прибираш обратно в кутията, а пък ако ти скимне, можеш да си украсиш и коледната елха с тях…

Толкова за въпросната конвенция, за нея вече се изписа и изговори достатъчно. Това, за което си струва да говорим оттук насетне, е реакцията на обществото ни към тази политико-културна интервенция. За щастие по-голямата част от българските граждани имат негативно отношение към този и други подобни опити и това се забелязва с просто око. Един български политик обаче е особено активен в критиката на въпросния документ, поне на думи.

Иде реч за евродепутата Ангел Джамбазки. Ако човек гледа основните телевизионни канали и чете най-големите информационни агенции и печатни издания, би останал с впечатлението, че този човек е най-върлият противник на Истанбулската конвенция. То не са критики, то не са заклинания, то не са заплахи, че приемането на този документ е смъртна опасност за българския традиционно-културен модел, което е принципно е вярно, но…

Едно голямо НО! Както е известно, всеки документ, приеман от Съвета на Европа, преди това задължително бива гласуван от Европейския парламент. Такива са правилата. Джамбазки е евродепутат, гласувал въпросната конвенция в това си качество. Веднага изниква този въпрос: как той е гласувал по време на заседанието, на което се е приемал този документ?

Ако сме гледали последните му телевизионни изяви, бихме си помислили, че е гласувал с твърдото и решително „Против“. Дори не само това, може би е държал огнена реч срещу този документ или поне изказване, с което да убеди колкото може повече негови колеги да отхвърлят въпросната коневенция.

Нищо подобно не се е случило! Джамбазки, кротко и без да каже дума против разглежданото проекторешение, е гласувал с „Въздържал се“. Това обаче не е обикновено действие от негова страна, това е политическа присъда. Защото с неутралният си вот той е подкрепил привържениците на този документ.

Всеки, който разбира поне малко от парламентарна практика и кворумни правила, знае едно: вотът „Въздържал се“ е много по-близо до гласуването със „За“, отколкото до гласуването с „Против“. Защото дава числено преимущество на предложилите законопроекта. Тогава питаме: ако си толкова твърд противник на конвенцията, защо изобщо трябва да гласуваш с „Въздържал се“, а не с „Против“?

С „Въздържал се“ се гласува, когато не си сигурен дали да се приеме нещо или да се отхвърли. Което означава, че Ангел Джамбазки въобще не е толкова твърд противник на конвенцията, колкото се изкарва на думи. Който обаче си мисли, че това е някакво изключение в политическото поведение на Джамбазки, дълбоко греши.

Поради което се налага да припомним и други епизоди от политическото му битие. Като например, гласуването в Столичния общински съвет, когато се приемаше решение за поставяне на паметник на американските летци, бомбардирали София през Втората световна война и избили хиляди невинни българи. Как мислите, че е гласувал общинският съветник от групата на ГЕРБ по това време – „патриотът“ Ангел Джамбазки?…

Не, не е гласувал „Против“, както мнозина биха си помислили! Гласувал е отново „Въздържал се“. Да не говорим за членството му в групата на европейските консерватори, където членува и партията на Ердоган. Това също е висш пилотаж в политическия джендър-травестизъм. Веднъж правиш референдум срещу членството на Турция в Европейския съюз, в следващия момент сядаш до Ердоган и му пускаш ръка под масата. Той пък от своя страна какво му пуска, дори не смеем и да си помислим…