Отношението към пушенето е варирало през годините. Приемано е и като изтънчено, и като вулгарно, като полезно и като вредно за здравето. В наши дни навикът да се пуши е най-охулваният от всички навици.

Медицината вече е категорична, че тютюневият дим вреди. Затова случаите, в които той доказано помага, се споменават под сурдинка. Например установено е с научни изследвания, че умереното пушене предпазва от шизофрения, паркинсон и алцхаймер. Помага и за отслабване. Още през 1920 г. цигарите са рекламирани като средство за отслабване при жените, тъй като никотинът намалява апетита и ускорява обмяната. Телесните мазнини на умерени пушачи са 1,5 пъти по-малко от количеството им при въздържателите.

При пушене в кръвта се отделят ендорфини и те потискат чувството за глад. Съчетано с физически натоварвания, това е отличен начин за отслабване. Някои хора имат “застраховка” срещу рак на белия дроб, който се причинява от цигарите. Според лекарите съществуват т.нар. идеални пушачи – хора, чиито гени им позволяват да пушат колкото искат, без това да им вреди.

Вредата от пасивното пушене също се преувеличава, вероятно злонамерено. Установено е, че ако в помещение от 6 кв. м 6-има души пушат постоянно, един непушач трябва да остане там цели 100 часа, за да погълне дима от една цигара. Изненадващо, но се оказва, че пушачите мъже са по-малко застрашени да претърпят хирургическа подмяна на тазобедрената става от непушачите. Според учените пушенето подпомага действието на лекарството за сърце клопидогрел. Нещо в дима от цигарите активира един вид белтъци, наречени цитохроми, които повишават ефективността на клопидогрела. Американски изследователи твърдят, че никотинът подобрява паметта, изостря ума, засилва концентрацията и помага на фините двигателни умения.

Всяко прекъсване и последващо пропушване носи повече вреди от равномерното пушене. Екипът на британския учен Бо Ланбейк е изследвал белодробната функция на 1116 мъже и жени от 35- до 68-годишна възраст. Оказало се, че при пушачи, които не са прекъсвали, тази функция е влошена само с 3%. А при прекъсналите и пропушили пак след година белодробната функция е влошена с 5%. Изследване, публикувано през 2010 г. в сп. “Неврология”, показа, че рискът пушачите да се разболеят от Паркинсон е с 44% по-малък от риска при непушачите. Учените обаче не успяват да открият защо е така. Непушачи, ползвали никотин под формата на дъвки или лепенки, казват, че чрез тях се борят успешно със сънливостта, леността и липсата на концентрация.