Поемането на Европредседателството от България на 1 януари 2018 година е тема на статия във „Файнейшъл таймс“.  Според изданието, официален Брюксел е доста предпазлив и притеснен въпреки прегръдките с премиера Борисов.

Авторът Алекс Баркър коментира, че България остава най-бедната страна в ЕС, има високо ниво на корупция и слаби институции, което така и не й позволява да се присъедини към Шенгенското пространство и Еврозоната.
Цитира се изказване на албанския премиер Еди Рама отпреди година. „Ние в Албания отдавна искаме да се присъединим към ЕС. Но никога не съм си и помислял, че Борис (Джонсън) ще напусне, а (Бойко) Борисов ще управлява Европейския съвет“.

За европейските лидери, Бойко Борисов се оказа надежден и прагматичен съюзник, пише още в статията.
„В Брюксел фирменият стил на дясно-центристката политика на българския премиер се възприема не като проблем, а като помощ. Той много прилича на словашкия премиер Роберт Фицо, който също съчетава силно националистична политика с клетви за своите проевропейски намерения“, анализира Баркър. Въпреки това в Брюксел има опасения за шестте месеца на българското председателство. Те се увеличиха, след като в София при различни инциденти бяха убити високопоставен служител на данъчната администрация и бизнесмен с връзки във властта.

Според изданието, България се стреми да влезе в Шенген и Еврозоната. Но макар страната на хартия да е изпълнила изискванията, официалните лица в Брюксел се страхуват, че институциите в София далеч не са готови за това. Десетките чуждестранни журналисти, които бяха в България за старта на европредседателството, тези дни публикуваха своите впечатления от чутото и видяното, съобщи Дойче веле. В началото на статията си в „Шпигел“ Петер Мюлер пише:

„Не, Бойко Борисов със сигурност не може да бъде обвинен в липса на самочувствие. Още в началото на европредседателството българският премиер ясно дава да се разбере, че неговата страна си е поставила големи цели за идните шест месеца. Борисов, който е бивш треньор по карате, след падането на Желязната завеса първо направи кариера с частна охранителна фирма, а после си проби път до върха на българската политика. Сега той не оставя място за никакво съмнение: най-бедната страна в ЕС иска да използва шанса, който й дава половингодишното ротационно председателство. В съответствие с това водещите български политици се представиха много проевропейски на срещите си с журналисти от Брюксел. На което ЕС реагира с облекчение. През изминалите месеци председателят на еврокомисията Жан-Клод Юнкер непрекъснато се опитва да заглади нарастващите противоречия между Изтока и Запада, включително и с поканата си към България (и Румъния) да се присъединят към еврото. Но проблемите с източноевропейците си остават.

Тепърва ще видим колко струват дружелюбните послания на София. Защото десет години след приемането й в ЕС България все още е под наблюдение от страна на Еврокомисията заради трайните си проблеми с корупцията. Напоследък имаше и няколко драматични убийства, както и демонстрации, на които гражданите скандираха „Оставка“ и „Мафия“. Освен това, както почти цяла Източна Европа, България е изправена пред демографска катастрофа. Статистиката на ООН показва, че никъде другаде по света населението не намалява толкова бързо, колкото в България“, четем в публикацията.

„Франкфуртер алгемайне цайтунг“ пише на свой ред, че председателят на еврокомисията Жан-Клод Юнкер изрично подкрепя желанието на България да влезе в шенгенското пространство и да приеме общата валута: „За него страната е проевропейско предмостие на източната външна граница на ЕС и противотежест на опърничавите (от брюкселска гледна точка) вишеградски държави.“

В обширната статия става дума още за различните приоритети на българското председателство, но и за протестите през изминалите седмици. Към края авторът Вернер Муслер пише и за перипетиите около антикорупционния закон: „В България това е позната схема: вече от години все се приемат нови закони и се създават служби или длъжности, които уж трябва да помогнат за намаляване на корупцията.“

Под заглавие „Съмнително лекарство за българските болежки“ швейцарският „Нойе цюрхер цайтунг“ между другото пише: „България навярно ще трябва още да почака, докато Брюксел вдигне режима на наблюдение – същото важи и за влизането в шенгенското пространство и въвеждането на еврото. Поради всичко това много българи се чувстват като втора категория членове на ЕС. Но все пак в допитванията демонстрират силно доверие в европейските институции, а ръководството в София – за разлика примерно от Унгария и Полша – рядко се противопоставя на Брюксел.“

В друга публикация на същия вестник четем: „България е най-бедната държава в ЕС и в този смисъл по отношение на благоденствието и конкурентоспособността има да извърви още дълъг път. Гръцката криза показа какво може да се случи, когато една икономически слаба страна бъде подложена на изпитание заради правилата на валутния съюз и не може временно да си помогне чрез девалвация на националната валута. () Вместо обаче да настоява за предпазливост, Юнкер подхранва амбициите на България. На фона на Брекзит и на напреженията Изток – Запад за ЕС е много удобно България да направи нова стъпка към интеграция. Очевидно политическите цели за пореден път ще надделеят над икономическите съмнения – на принципа „Мижиш и даваш напред“.

За амбициите на България да влезе в Шенген и в еврозоната пишат и два германски вестника. Заглавието в „Тагесцайтунг“ гласи: „Българите се чувстват подготвени за еврото“, а в „Зюддойче цайтунг“ – „Защо не България?“. В тази статия между другото четем: „Докато национално-консервативните правителства в Полша и в Унгария не щат и да чуят за еврото и заради собствените си цели превръщат ЕС в образ на врага, на източната граница на евросъюза България може да докаже, че и там е възможно нещо такова като евровъодушевление. Занапред концерните ще трябва сериозно да си помислят къде точно в Източна Европа искат да инвестират. Могат да избират между страна като Полша, която погребва върховенството на закона, и България, която непременно иска да влезе в еврозоната“, посочва „Зюддойче цайтунг“.