Министър Нено Димов счита, че Глобалното затопляне е мит, посредством който зелените октоподи по света и у нас смучат с вендузите си обществени средства, спъват бизнеси и плашат народа. В Пирин природата се защитава посредством План за управление, който разрешава застрояване и нехирургичен лифтинг на половината планина. Затова ни беше особено приятно да научим какъв голям приятел на науката е екоминистърът и колко сериозно е поставил себе си и дейността си на строго научна основа. Той събира около министерството група учени, които ще го съветват, а после по вестниците ще пише: „Нено Димов загря. Група български учени откриха локално затопляне в черепа на министъра“.

Следва изрезка от интервю с министъра за Агенция „Фокус“.

***

Агенция „Фокус“: Министър Димов, днес се учреди Съвет на учените към министъра на околната среда и водите. Бихте ли разказали как се зароди идеята за създаването му?

Нено Димов, научен фундаменталист: Науката е един от фундаментите, на които се гради въобще човечеството и цивилизацията. Никой, който иска да взима устойчиви решения във времето, не може да елиминира приноса на науката. От тази гледна точка науката е безценна. Има още нещо, тя се развива. Тя винаги е търсеща, а когато търсиш, общо взето намираш. Тя е конфликтна. Тя търси противоречието, а в конфликта това е енергия, която ражда новото. Докато политиката се стреми към баланс, към консенсус, обратно – науката се стреми към новото, подхожда с недоверие и търси. Тя винаги търси и е търсеща. В Съвета тези два подхода са съчетани и може би ще дадат онази устойчивост, която е важна за взимането на решенията. Науката работи до голяма степен с обективни данни, които са много ценни при взимането на решения. Това са т.нар. информирани решения. Тоест колкото по-информирано е едно решение, толкова по-възможно е да е правилно то. Факт е, стана дума и днес в разговора, че много често взаимно изключващи се тези, всяка от които има своите достойнства, не могат да бъдат решени от науката. Там вече се включва решението, което трябва да направят политиците. Но това не омаловажава казаното от мен дотук. Това не означава, че трябва да се абстрахираме от науката. Това е един фундамент, който е в основата на развитието на човечеството въобще и би било грехота да не се възползваме. Нещо повече, ние като че ли през годините бяхме свикнали да търсим непрекъснато наука някъде отвън, докато ние си имаме специфика, конкретика в тази страна, която е позната най-добре на нашите учени. Затова те може би трябва да бъдат в основата и ако има нужда от международна експертиза, те със сигурност имат откъде и как да получат. (…)

АФ: В тази връзка, днес се проведе първото учредително заседание на Съвета на учените. Какви бяха основните заявки, които чухте от учените?

НД: Основната заявка беше, че е било крайно време да има такъв подход. Може би те разчетоха това като желание за работа на държавните институции с науката – нещо, което още в правителствената програма е залегнало – за наблягане все повече на образованието и науката.

АФ: По какво ще работите заедно в близкото бъдеще?

НД: Първото е чистотата на въздуха и тези конкретни проблеми, които са през последните няколко седмици от гледна точка на информацията. Тоест доколко това е обективно, доколко може да бъде по някакъв начин експонирано или направена връзка между една и друга система. При всички положения, това е първото нещо, което днес започваме да правим.