Предприятията от групата на бизнесмена Христо Ковачки са на доизживяване, най-проблемните от екологична гледна точка активи – мини, тецове на въглища и др., ще бъдат закрити. Вероятно ще се източват публични пари за рекултивация на стари мини, или ще се търсят компенсации за закриване на електроцентрали. Предвид услужливостта на институциите в процеса на приватизация, вероятно интересите на Ковачки, който най-вероятно е подставено лице на икономическите и политическите групировки около ПИБ, ще надделеят и в процеса на изтегляне от бизнеса. Тези заключения се съдържат в доклад на неправителствената организация „Грийнпийс“, посветен на бизнеса на Ковачки и обвързаностите му с власт и институции и озаглавен „Финансовите мини на Ковачки“.

Според доклада, има някои принципи на управление, които са общи за предприятията от разгледаната икономическа структура. В по-конкретен и синтезиран вид, те са:

• Тези предприятия се обслужват единствено от български банки, предимно от ПИБ. Европейската комисия в документа за Европейския семестър изрично посочва Първа инвестиционна банка и ниското качество на корпоративните й кредити.

• Фирмите като цяло работят на счетоводна загуба. Така те не плащат данъци, освен това притискат служителите си с по-ниски заплати, а контрагентите и държавните агенции – със забавени плащания. Забавянето и ниските стандарти и заплати се обясняват с твърдени финансови затруднения на компаниите.

• Тези фирми работят като икономическа група, т.е. доставките на материали, на външни услуги, на кредити и на финансови услуги, логистиката и т.н. са от свързани предприятия. Формират се големи текущи вземания, които нереално надуват активите им.

• Не се инвестира, или се инвестира минимално в дълготрайни материални активи.

• Широко се използват офшорни компании. Фирмите се регистрират на най-различни лица, което прави проследяването трудно.

• Силно лоби в някои ключови публични структури: КЕВР, АП, КЗК.

• Хитруване на дребно (публикуват се нечетливи отчети в Търговския регистър, в приватизацията се подават сигнали за бомби, и т.н.). Систематично забавяне на сравнително малки плащания за доставки.

В документа има раздел, посветен на условията, при които работят хиляди българи в империята „Ковачки“. Работните места на миньорите и на много от енергетиците във въглищните райони така или иначе са обречени. На финала в жизнения цикъл на един мръсен бизнес, хиляди хора са принудени да търпят нечовешки условия на труд, мизерно заплащане и систематично унижение, само защото държавните органи дават приоритет на запазените финансови интереси пред нуждите от развитие на регионите.

Сумата на неизплатените заплати и осигуровки за цялата „Империя“ възлиза на 109 млн. лева към края на 2016 г., а само за „Брикел“ ЕАД задълженията към персонала достигат 17.5 млн. лева. Според медийни публикации, в последните години заплатите на заетите във въгледобива са били сериозно намалени и сега варират между 500 и 800 лв. месечно за работа на смени, като 800 лв. взимат малцина.

За 14 от разгледаните в доклада на „Грийнпийс“ 19 предприятия има някакви следи от получаване на финансиране от ПИБ – или за самото дружество, или за едноличния му собственик. Публикуваните данни в Търговския регистър не позволяват да се даде обобщена оценка за задълженията към ПИБ. Разследване на „Бивол“ твърди, че банката е отпуснала заеми на свързани с Христо Ковачки лица в размер на общо 300.822 млн. лева. Става дума за общо 17 заема с различен размер и формален получател.

„Бивол“ регистрират и 18-ти заем, в размер на 35.2 млн. евро, но най-вероятно при него става дума за прехвърляне между свързани лица на едно и също задължение. Срещу една и съща сума стоят имената на Десислава Филипова и на Красимир Чаврагански – бивш формален собственик на мините в Бобов дол.

Финансовата зависимост от ПИБ може да намери различни обяснения, включително че кум на сватбата на Христо Ковачки е Ивайло Мутафчиев – един от собствениците на ПИБ. Но в случая не е ясно кое е причина, а кое следствие. На останалите 5 компании от групата, за които няма сведения, че ползват услуги на ПИБ, финансиране осигуряват отново български банки: Инвестбанк и КТБ, преди да фалира. Този факт следва да се разглежда паралелно с недопускането до приватизацията на чуждестранни играчи. Това може би сочи към широка колаборация между 1) стари енергийни сфери на влияние, 2) сенчести финансови ресурси, останали под български контрол, 3) сътрудничещи на 1) и 2) държавни институции.

4. Икономическа интеграция на активите. Макар и формално губещо и привидно хаотично, управлението на 19-те предприятия следва строго принципите на икономическата интеграция – хоризонтална и вертикална. (Вертикалната интеграция създава вериги на стойност от суровини до краен продукт, а хоризонталната е свързана с доставки на съпътстващи материали и услуги). Въглищните мини доставят продукцията си на ТЕЦ, които са част от групата.

Доставката се осъществява със собствена жп компания и с „бизнес посредничеството“ на фирми от групата: например, регистрираната на площадката на ТЕЦ „Брикел“ фирма „Дайнинг Енерджи“ доставя основното количество въглища за ТЕЦ „Русе“. Русенската топлофикация има 7 млн. лева натрупани загуби, „Брикел“ има ужасяващи финансови резултати, но „Дайнинг енерджи“ отчита умерена печалба.  След което произведената от групата електроенергия, която не се изкупува от НЕК, се реализира чрез свързаната „Гранд енерджи дистрибюшън“. Управлението на въглеродните квоти също е централизирано. Преди това, доставките на материали и горива за мините се извършват от свързана фирма. Ремонтните дейности в ТЕЦ и в топлофикациите, които значително надуват разходите за външни услуги, също се възлагат на фирми от групата (най-вече „Атоменергоремонт“).

Макар и в сравнително малък размер, показателно е как е интегриран най-малкият участник в групата – мината „Балкан 2000“. Според годишния доклад за 2008 г., тя получава кредити от „Брикел“, има значителни висящи взимания от топлофикациите в Габрово и Сливен и от мина „Бели брег“. Акционер е в Общинска банка. Мината в Твърдица плаща на „Минна компания“ ЕООД по договори за трудова медицина и за доставка на работно облекло, както и на „Мина Черно море“ за доставка на комбайн. През 2010 г. мината декларира заем от над 2 млн. лв. с 300 000 лв. годишни лихви към небанковата кредитна институция „Ню експрес финанс“ (с адрес в ИЗ „Орион“), друг заем към свързания с Ковачки „Порт Флот Бургас“, както и краткосрочни заеми към „Мах 2003“ ЕООД. Сред доставчиците на материали са „Ел ем импекс“ и дори „Гуми еко консорциум“ от с. Габер, доставил гранулат за 63 хил. лева.

Докладът на „Грийнпийс“ излага различните версии за произхода на богатството на Ковачки. „Източникът на богатството на Ковачки остава мистерия“, пише през 2009 г. във вътрешен документ американското посолство. Това се разбра от грамите, изтекли в Уикилийкс. Според информатори на Посолството, капиталите на Ковачки може да имат няколко първоизточника (версиите може да не се изключват взаимно):

•  Бил е близък с Константин Димитров-Самоковеца. След убийството на Самоковеца в Амстердам през 2003 г., Ковачки се разпорежда с неговото имущество и го инвестира в енергетиката;

•  Зад Ковачки стои руската организирана престъпност;

•  Част е от „обръча от фирми“ на ДПС и Ахмед Доган;

Медии лансират връзка на Ковачки със сръбската мафия. Според различни публикации, след 2005 г. той приватизира, източва и фалира 15 сръбски компании. Твърди се, че в Сърбия го е довела близостта му с мафиота Сретен Йосич. Възможно също така, че „Империята Ковачки“ не би била възможна без щедрото финансиране на Първа инвестиционна банка (ПИБ). Според Посолството на САЩ, към 2006 г. банката е отпуснала на Ковачки 130 млн. долара. От тази гледна точка, „Империята Ковачки“ всъщност може да се окаже „Империя на ПИБ“, а Ковачки е само неин управител. В такъв случай, версиите за връзки с чуждестранната мафия отвличат вниманието от действителните собственици.