Със сигурност я помните. И цъкахме с език, след като за първи път узнахме какво направи през отминалото лято. Антония Григорова – усмихнатата бегачка, която преди шест месеца пробяга Ком-Емине – близо 600 километра по билото на Стара планина) за малко под 6 дни! Още веднъж адмирации за Усмихнатата рекордьорка!

Опитната ски-бегачка сега „е наточила“ ските за Пьонгчанг 2018. За 31-годишната Антония това ще бъде трета Олимпиада след Ванкувър 2010 и Сочи 2014. Пределно ясно й е, че няма шанс за медал, целта беше да завоюва квота за Игрите. И успя.

Вижте какво разказа Григорова пред камерата на БЛИЦ TV, докато кара ски със сина си на Витоша:

Оператор: СЪЙКО СЪЕВ/БЛИЦ

– Антония, откриваме те на Витоша. Как си, предстои ти трето участие на Олимпиада, готова ли си?
– Да, успях да се класирам и за тази Олимпиада. Чувствам се много добре. Очаквам заминаването. Имаме финални две седмици, докато отидем в Корея и да се климатизираме за стартовете. Всичко върви нормално, имаме сняг.

– Кога ще бъдат стартовете в ски-бягането, в които ще участваш? 
– Разпръснати са по време на цялата програма на Олимпиадата. Ще взема участие във възможно най-много стартове. Най-много залагам на 10 километра свободен стил. Това е дисциплината, която най-много ми харесва, и в която винаги съм имала най-добри постижения.

– Кога разбра, че печелиш квота за Пьонгчанг 2018?
– Преди Коледа вече знаех, че съм покрила норматива, който изисква да бъда под 100 точки. До последно обаче се борехме за втора женска квота, да може още една българка да бъде на Олимпиадата. Но за жалост не успяхме и само аз ще бъда от България в ски-бягането при жените.

– Колкото и да не ни се иска, но няма как да не го кажем, че в ски-бягането не можем да спечелим олимпийски медал. Толкова много ли изоставаме от другите държави? 
– Има доста фактори, които са лека спънка пред нас. Но определено класиранията ни напоследък са все по-добри. Младото поколение има доста качества, амбицирани са. Въпрос на време е да натрупат опит и да показват добри резултати и класирания. Говоря по-специално за Йордан Чучуганов при момчетата и Нанси Окоро при момичетата. Тя беше въпросното момиче, което също можеше да вземе квота за Пьонгчанг. И двамата са доста талантливи. Имаме и още добри млади ски-бегачи – Николай Виячев от Сапарева баня, Симеон Огнянов от Самоков и Мартин Пенчев от Габрово. Те също са състезатели от националния отбор, тренират с най-добрия ни ски-бегач – Веселин Цинзов, който също като мен ще бъде за трети път на Олимпиада.
– Помагаш ли им с ценни напътствия и съвети?
– Когато съм им от полза, винаги го правя, съветвам ги. В тренировките си помагаме. Младите доста се интересуват и питат.

– Как протече подготовката за Олимпиадата?
– След като приключих с летните ми предизвикателства и се възстанових от тях, се включих в националния отбор по ски-бягане. Проведохме лагер в България. След това имаше държавно първенство, което определяше състава на националния тим. Успях да се класирам добре. След това близо два месеца и половина бяхме в Австрия, тренирахме на глетчер. После дълго време бяхме във Финландия, където бяха и първите стартове за сезона. След това и в Централна Европа. Обиколихме доста из Алпите, за да участваме на състезания. И така до Коледа. След това подготовката беше в България. И допреди няколко дни бях в чужбина на състезания. Имаме доста добър колектив. Когато сме в чужбина с нас има масажист, ваксмайстор, двама треньори. И допълнително още треньори, когато се подготвяме в България. Пътуванията са малко повече и идват доста натоварващо, но нямаме много избор. Гоним всеки уикенд старт на различно място и пътуваме с бусове, тъй като багажът и екипировката ни не позволяват да сме със самолети.

– Със сигурност и на тази Олимпиада ще се чуват приказки от сорта, че едва ли не пак сме пратили туристи. Искаш ли да кажеш нещо на хората, които ще ви критикуват?
– Критики винаги има, едва ли са безпочвени. Но докато човек сам не се убеди какъв е спорта, какви усилия се изискват, за да бъдеш топ състезател, да си сред най-големите, оправдания винаги могат да се намерят. Аз съм сигурна, че всеки един участник на Олимпиадата ще даде максимума от себе си. Все пак това е Олимпиада, всеки го прави за себе си и за държавата. Ние сме отдали живота си на това нещо.

– Какви са спомените ти от предишните две Олимпиади – Ванкувър 2010 и Сочи 2014?

 
– На първата е най-вълнуващо, не знаеш какво те очаква. Заставаш на стартовата линия. Не просто с най-добрите, а и целият свят е вперил очи в теб. Това е четиригодишна подготовка за един-единствен старт, което е доста напрежение. Тръпката я има винаги, това е Олимпиада, уникално е.

– Практикуваш няколко спорта. Може ли да се каже, че ските са твоята страст?
– Спортът и движението са моята страст. Когато има сняг – обичам да го използвам. Когато се стопи – обичам много да бягам. Обичам да изпробвам всякакви други спортове. Просто движението е нещо, което ми доставя страхотно удоволствие, и докато мога, винаги ще го правя.

– Дори в периодите, когато не си на състезания и лагери, пак ли ежедневно спортуваш?
– Постоянно съм в планината. Опитвам се това да е примерът, който давам на детето си и на всички хора около мен.

– Къде обичаш да караш ски в България?
– Тук на Витоша има уникално красива писта, която за жалост е на малко по-ниско – на около 1400 метра надморска височина – „Лалето“, долната станция. Тя е с добър профил, но за жалост рядко пада сняг там. Тук на Витоша обичам да карам към Черни връх, ски пътят е доста често обработен. Има и няколко по-малки писти. Но към върха в това прекрасно време като днешното, винаги е удоволствие.

– Вижда се, че и в делничните дни има доста хора на Витоша. Край нас прелетяха няколко национали на Русия, с които се познаваш?  
– В България предстои да се проведе Европейско първенство по ски-ориентиране – от 2 до 8 февруари. В момента руснаците тренират на Витоша. Познавам ги, конкуренция сме.

– Отмина почти половин година от рекорда, който постави на Ком-Емине. Би ли се върнала отново в Стара планина и да тръгнеш пак по билото й?
– Да, винаги. Това е нещо, което никога няма да забравя. За мен това до момента е най-голямото предизвикателство и постижение, чисто физически, което съм успяла да превъзмогна и да се справя. Винаги бих се върнала там, дори и зимата. Прекрасно е, наистина. Ком-Емине е нещо, което остава завинаги в сърцето ми. 

– Как изобщо се роди идеята да изминеш скоростно Ком-Емине – 600 километра за под 6 дни (б.р. – рекордът на Григорова е 5 дни и 22 часа и 55 минути)? 
– Проследих преминаването на Кирил Николов – Дизела. Идеята се зароди от там. Той не успя да се справи от първия път, което някак си… познавайки го като състезател, предизвика страхотен интерес у мен. Казах си, че нещо, което е толкова трудно и дори той не може да го преодолее, опрделено искам и аз да се пробвам. (б.р. – година по-късно Дизела успя, записвайки рекорд – 4 дни и 13 часа). Така се зароди идеята. С треньорката Наталия Величкова, с доста приятели и познати успяхме да го направим успешно.

– Какви поуки извлече след това тежко изпитание?
– Че никога не трябва да се отказваме, дори и да пробваме, да започнем само. Започнал ли си веднъж нещо, натискаш докрай.

– Това лято се очаква доста повече хора да тръгнат по Маршрута на дружбата, както е известен Ком-Емине. Какви съвети би им дала?
– Това е нещо, което съм сигурна, че всеки един човек, тръгнал по Ком-Емине, би искал да популяризира. Това беше и моята идея. Ще се радвам други жени да се пробват да направят рекорд. Подобряване на времето е напълно възможно. Ком-Емине е уникален туристически маршрут, който преминава през всичките ни красоти. Ще се радвам все повече и повече хора да срещам горе по билото. Времето ми наистина може да бъде подобрено от друга жена. Аз самата отчитам доста забавяния, след като анализирах бягането. Имах доста проблеми със съня. Това беше най-трудното нещо, с което трябваше да се справя. Сигурна съм, че хора, които могат да издържат повече без сън, ще се справят по-добре от мен.

– Какво смяташ да правиш след Олимпиадата? Ще те виждаме ли отново в състезания по планинско бягане и ултрамаратони?
– Със сигурност. Няколко пъти съм пробвала да спра със спорта, но вече съм сигурна, установих го, че няма как да се случи. Зависима съм от него, не искам да спирам. Ще продължа с бяганията. Имам набелязани няколко големи ултрамаратона, в България вероятно също ще се пусна. Имаме си домашната ултра – Витоша 100 (б.р. – 100-километровата обиколка на Витоша).

– Пак ли планираш Витоша 100?
– Евентуално. Всичко зависи от това какви други състезания ще имам по същото време, защото искам вече да участвам и на ултрамаратони в чужбина. Със сигурност ще бягам.

– След като вече си печелила Витоша 100, още ли я има тръпката?
– Винаги я има. Пък и има доста конкуренция при жените. Все повече и повече дами започват сериозно да бягат. На последната Витоша 100 не успях да завърша, което е повод да се явя на поправка. Времето не беше добро, валя много дъжд. Доста хора не успяха да завършат, както и аз.

– Някога взимала ли си допинг?

 
– Подлежим на допинг контрол. Дори елементарни лекарства и медикаменти, свързани със здравословното ни състояние, са забранени. Ако тръгна да се разболявам, има единици видове неща, които мога да приема, за да предотвратя това нещо. Което изиграва доста лоша шега, защото заради физическите натоварвания организма е доста изтощен и податлив на разболявания. Трябва доста да се пазим, да не бъдем в контакт с хората, когато ни предстоят важни състезания, да не бъдем на публични места. Стоим на високото, където се надяваме, че няма бактерии… на студено. Изключително много трябва да внимаваме. Преди броени дни минах отново през допинг контрол. Всички състезатели, които заминаваме на Олимпиадата, задължително минахме допинг контрол. Буквално можем да караме само на чай с мед и лимони. Аз имам една комична ситуация, в която докато бях бременна в шестия месец, дойдоха вкъщи да ми взимат проба. Явно имаше някакво недоразумение с Допинг асоциацията, защото не беше достигнала информация до тях, че вече не тренирам, че съм бременна. Но въпреки това дойдоха до дома ми и ми взеха проба. Мерките сега са още по-засилени покрай сериозните скандали с допинг, които имаше в нашия спорт – ски-бягането.

– Преди няколко дни ултрамаратонецът Краси Георгиев бяга 36 часа на пътека в столичен мол – 246 километра. Сигурно и ти си впечатлена от това, което направи?
– Не само съм впечатлена. Това беше изключително благородна кауза. Исках да взема участие, но се наложи да съм на последни финални стартове в чужбина и не успях да бягам до Краси. Това е изключително постижение. Поздравления за него и това, което направи – невероятен успех! Всичко, което успях да проследя по време на бягането, беше много добре организирано. Самият той се справи страхотно. Изглеждаше, че с лекота го постига.

– От малка ли си на ските? Би ли разказала малко повече за себе си?
– Израснала съм в спортно семейство. Баща ми е бивш колоездач, майка ми състезател по спортна стрелба. Три деца сме, но само аз поех по техния път. В началото започнах да се занимавам с плуване, което е най-доброто за всяко дете, навлизащо в спорта. Първите седем години плувах, след което се насочих към спортното ориентиране. Пробвала съм и биатлон, но в крайна сметка избрах ски-бягането, което съчетавам и със ски-ориентиране.

– Олимпийската титла на Екатерина Дафовска от Нагано`98 все още е единственото злато за България от зимни Олипиади. Кога може отново българин да покори върха? Сега единствените ни надежди за Пьонгчанг са свързани с Радо Янков.
– Да, Радо Янков и Сани Жекова смятам, че са доста добре подготвени да гонят върховете и медалите на олимпийските игри. Пожелавам им успех. Ще бъде страхотно за цяла България и за тях, aко успеят. Специално в ски-бягането имаме един-единствен медал от Олимпиада – бронзът на Иван Лебанов. Виждам, че в България доста хора мислят по тази тема, но държавата ни е такава, че малко време имаме сняг. Това налага да си често извън България, свързано е с доста финанси и лишения, лично човешки – да не си близо до семейството си. Оптимист съм и вярвам, че с малко по-сериозна работа нещата могат да се случат. И с упорство и инат дори.

– Постоянно си на състезания и лагери в чужбина, би ли споделила при колко най-много градуса под нулата си тренирала?
– Във Финландия, например, живеем в условия, при които имаме едва 2-3 часа дневна светлина. Там слънце почти не изгрява. Което за нас, свикнали на прекрасното време у нас, е доста демотивиращо. Но в името на това да участваме на състезания и да се подготвяме, дори при студ и минус 20 градуса, се справяме. Концентрирани сме към тренировките и състезанията и не мислим за друго.

– Синът ти Натаниел (б.р. – 7-годишен) днес също кара ски с теб на Витоша. Продължава ли да тренира футбол?
– Засега не. Заради отсъствията ми се налага да бъде на детска градина извън София. Но при връщането ни обратно в столицата, ще тренира отново, има желание да се занимава с футбол. Той сам си избира пътя.

– Какво обичаш да правиш в свободното време?
– Да бъда в планината с любимите хора. Обичам да се виждам с приятели, с близки, да общуваме. Спортът и активният начин на живот на открито в планината ми доставя най-голямо удоволствие.

– Не само на теб. Виждаме и днес колко много хора има на Витоша?
– Виждам, че все повече и повече хората спортуват и живеят активно. В топлите месеци има страшно много хора, които бягат. Зимата виждам все повече хора на ски, това е страхотно. Днес е делничен ден, в работни часове, и въпреки това на Витоша има толкова много хора.

– Може би и ти донякъде имаш заслуга това да се случва, тъй като покрай Ком-Емине пролича любовта на хората към теб. Играеш ролята на силен мотиватор. Чувстваш ли се наистина такава? 
– Искам да бъда такава, да давам добър пример на хората и на младите, на децата след нас. Това нещо го правя с удоволствие. И заради това се старая да го показвам, защото това е най-доброто, което можем да направим за себе си и за здравето ни.

– Преди Ком-Емине беше затрупана с мотивационни писма…
– Много бяха наистина. В мен са, пазя ги и ги препрочитам. Всеки път имат един и същи ефект върху мен. Показват какво мислят хората за мен, показва любовта им. Това е много хубаво. Инициативата с писмата беше на треньорката ми Наталия Величкова, с която работихме заедно за Ком-Емине, беше доста вълнуващо. В момента точно такива мотивационни писма няма, но пък хората ми пишат съобщения, поддържаваме връзка, виждаме се, когато е възможно.

– В писмата, които получаваше, със сигурност е имало истории, които са те трогвали, просълзяваше ли се?
– О, да, много от тях ме трогваха наистина. След Сочи 2014 имаше една година, в която бях треньор на деца на спортно ориентиране. Получавайки писма от тях преди Ком-Емине, от децата, с които съм работила, чисто детският начин, по който се възхищават на това, което правя, това което споделят като виждане, винаги може да ме накара да се чувствам много добре и да плача от радост. Несъмнено след време ще се занимавам с треньорство, това е моя мечта. Обичам да работя с деца.

– Твърдо оставаш в България?
– Да, да, харесвам да излизам навън, но обичам България и да бъда с близките ми хора.

– Какво си пожелаваш за 2018 година?
– Най-вече здраве. Всичко останало ще бъде наред.
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ