Ангел Джамбазки, евродепутат и заместник председател на ВМРО, в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“.

Водещ: Европейската комисия прие Стратегия „Надеждна перспектива за разширяване и засилен ангажимент на Европейския съюз за Западните Балкани“. Как въз основа на препоръките в документа ще се ускори евроинтеграцията на Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Македония и Сърбия? Въпросът е към Ангел Джамбазки, евродепутат и заместник-председател на ВМРО. Г-н Джамбазки, обнадеждаващ ли е за шестте държави документът, съдържащ стратегията на Европейската комисия?
Ангел Джамбазки: Определено, но повече е обнадеждаващ за България, защото е пряка положителна оценка за една от най-важните цели, които си постави България по време на шестмесечното председателство на Съвета на Европейския съюз. Вие помните добре, че когато ние формулирахме тази теза и когато я защитавахме като една от основните ни цели, имаше много ехидни, много скептични гласове на хора, които иронично се опитваха да ни казват, че това не може да се случи, че такъв разговор не може да има – явно с желанието по стара битова традиция да има провал.

Това, естествено, не се случи. Можем само да поздравим Комисията за тези шест стъпки, шест мерки, които днес прие, които са пряка оценка и за дейността на Българското председателство. Забележете – след това ще има Австрийско такова, което има същия фокус, който е договорен от нас, после ще има и Румънско такова, което има същия фокус. Т.е. ясният сигнал, който се изпраща и който формулираме за трите държави, които председателстваме в Съвета на Европейския съюз – ние, Австрия и Румъния – е следния: процесът на обединение и на разширяване на Европейския съюз в тази част на континента, говоря за нашата част, Балканския полуостров, трябва да бъде завършен. Разбира се, държавите, на които им предстоят тези преговори и на които им предстоят тези реформи, трябва да изпълнят всички необходими критерии – трябва да решат своите вътрешни спорове, трябва да решат териториалните си спорове. И да, разбира се, тук ще има много тежки проблеми, които едва ли ще бъдат решени наведнъж. Няма нужда да споменавам Сърбия и Косово, няма нужда да споменавам Босна – това са ясни неща. Например по отношение на Сърбия, както вече неведнъж им беше казано, те трябва ясно да решат за себе си на коя страна са, ще бъдат ли част от Европейския съюз или не, ще се съобразяват ли с правилата на този съюз или няма. Защото техният балкански сръбски тарикатлък този път няма да мине. Те ще трябва да се съобразяват с това, че на територията на Република Сърбия има признато от Сърбия българско национално малцинство – говорим за Западните български покрайнини – чиито права и законни интереси те императивно, ултимативно и без всякакъв коментар трябва да спазват до последната буква, точка и запетая, а не като сега да манкират, да се измъкват, да лицемерят и да се правят на интересни. Това просто няма да се случи.

Добрата новина в този разговор е Македония. Ние започнахме годината, започнахме нашето председателство с исторически момент – подписването на Договора за добросъседство с братската ни Република Македония, с който между другото прекъснахме десетгодишната линия на противопоставяне, на антагонизъм, която беше наложена от просръбското правителство на Груевски, което работеше по старата партитура, старите ноти на Белград и на Коминтерна. Това нещо вече е в историята. Македонизмът като антибългарска доктрина, измислен, изобретен в Белград от Стоян Новакович хиляда осемстотин шейсет и някоя година и налаган от 1912-1913 г., налаган после от Комунистическия интернационал в 30-те години на миналия век, е взривен и той рухва като взривена язовирна стена. И това е най-важната наша национална задача, защото целите на нашата организация и на Българското възраждане, и на българските усилия от началото на века е довършване на националното обединение, да няма граница от Охрид до Черно море. И това е на път да стане сега – това може да стане в рамките на Европейския съюз, да я няма тази граница.
Водещ: Какви са шансовете за евроинтеграция на Македония на фона на спора с Гърция за името?
Ангел Джамбазки: Шансовете на Македония са нашето задължение да помогнем на братята си край Вардар и в Скопие, като ясно заявим на Гърция, че тези номера, които те се опитват да играят заедно със сърбите, няма да минат. Защото прощавайте, но Гърция си позволява неприемливо, недопустимо изнудване. Самата Гърция е пришълец, тя е нова на Балканите. Те се появява в тези части на Беломорието, които днес са в границите на гръцката република, 1912-1913 г., окупирайки български земи, избивайки, прогонвайки българско население. Това е историческа истина. Да напомня ли думите на видния македономах и андарт Павлос Мелас – между другото, загинал заради своята глупост в битка с турската армия? Павлос Мелас казва „Българин да не остане“. Така че нека да напомним тези неща, те са история и те трябва да се знаят. Голямата драма на Гърция в момента не е името на Република Македония и кой е Александър Велики. Не, напротив – те се притесняват от това, че когато се реши въпросът с името на Македония и тя стане част от Европейския съюз и НАТО и няма граница между Охрид и Черно море, тогава съвсем естествено ще се постави въпросът за правата и законните интереси на населението, което живее в Беломорието, което живее в Българския триъгълник между Костур, Лерин, Воден, които днес на гръцки език се наричат Кастория, Едеса и Флорина. Но местните хора, местното население, което живее в Костур, Воден, Лерин, Шестево и другите села, говори на нашенски. На нашенски говорим ние с вас и се разбираме с тях. Ние не говорим гръцки – аз поне гръцки не говоря, за вас не зная. Но аз с гърците на гръцки не мога да се разбера, а с тези хора, чак до Мала Преспа, до крепостта на Самуил, до църквата на Самуил, до гроба на Самуил се разбирам прекрасно с тези хора на нашенски език. И това напълно отговаря на въпроса, какви са тези хора. Защото аз пак казвам – с тях се разбираме до последната дума, аз гръцки език не зная. Село Шестево – родното село на Любка Рондова, е наричано от местните хора, които говорят на нашенски език, Малката София, не Малката Атина, не Малката Патра, а Малката София. Така че Гърция спекулира и злоупотребява и трябва ясно да им бъде казано да си знаят мястото. Хората, които пред очите на цяла Европа злоупотребяват с парите на немските данъкоплатци, и хората, които си мислят, че животът е сиртаки и суфлаки, трябва ясно да разберат, че са влезли в съюз, в който сиртакито и суфлакито имат своята цена, а цената е да съобразяват и да не пречат. Те нямат никаква работа, нямат никакво отношение, никакво право на отношение по темата с името на Македония. Оставяме безумния опит да решиш да пречиш на една съседна държава да се казва, както тя е намерила да се казва. Апропо, ако трябва да бъдем докрай политически коректни и опрятни, всъщност в днешна Гърция гърци съмнявам се, че могат да се намерят в смисъла на древните елини, защото населението на Гърция е всичко друго, но не и елинско, и претенциите с Партия и Атина са меко казано смехотворни и меко казано нелепи. Така че тук в случая Гърция и гърците трябва да разберат ясно и недвусмислено, че са влезли в съюз, който има правила, които те трябва да спазват, и тези номера техните с „охи“-та и подскачанията, и изнудванията не могат да минават и няма да продължат да минават, това няма да се случи.
Водещ: Г-н Джамбазки, но не се ли получава именно чрез стратегията на Европейската комисия принуждаване спрямо шестте страни от Западните Балкани да изпълняват критериите на Общността, а за страна като Гърция такова изискване няма?
Ангел Джамбазки: Да, и това е срамът на бюрокрацията в Брюксел, защото те позволяват една страна като Гърция, която има официално 26% безработица, която продължава да гълта огромни финансови средства, платени от немските данъкоплатци, без да има насреща работа, която раздава седма, осма, девета, десета, петнадесета, двадесета заплата на държавните чиновници, по едно агне за Великден, едно за Коледа, едно в петък, едно в сряда, която продължава да харчи безобразно европейските средства, продължават брюкселските чиновници да си затварят очите и да се правят на ни лук яли, ни лук мирисали от политическа коректност. И това е двоен стандарт, който няма как да не дразни обществата, защото на всички е ясно, че Гърция злоупотребява, на всички е ясно, абсолютно на всички е ясно. И това е голям проблем, това е един от въпросите за двойните стандарти. Защото не може България и Румъния да бъдат под наблюдение в темата „Вътрешен ред и правосъдие“, а Гърция да бъде в Еврозоната с този дълг, който има, и с тези пари, които харчи. И когато им хрумне – забележете – всяка зима по това време те си измислят нещо, за което да протестират и да блокират. Дали блокират българската граница и пречат на българския бизнес, дали се опитва да пречат на нашите братя българи в Македония, дали някаква друга такава щуротия си измислят – те, когато няма активен туристически и земеделски сезон, за които взимат европейски субсидии, сипят си по едно ципоро, хапнат по едно суфлаки и играят сиртаки. Това е чудесно, но не може да бъде за сметка на останалите европейски данъкоплатци. Ако искат да го правят за собствена сметка – нямам нищо против.
Водещ: Г-н Джамбазки, вие сте член на Европейския парламент. Как европейските структури ще помогнат на шестте държави от Западните Балкани да станат готови за членство? Как ще се справят с национализма в Гърция, с национализма в Сърбия, с външни влияния, които създават напрежение между самите държави, защото зад тези влияния стоят пари и интереси?
Ангел Джамбазки: Точно така, напълно сте права. По отношение на Гърция, справянето е много лесно и е въпрос просто на две думи и те са: или работите, или няма пари. Просто уверявам ви, че в момента, в който спрат европейските плащания към Гърция, тази държава ще фалира в рамките на една работна седмица, просто в рамките на една работна седмица и ще видят, че без тези пари няма да има оказаните удоволствия. Така че въпросът с Гърция е много лесен – въпрос на политическа воля от страна на брюкселските бюрократи. Да спрат да се правят на ни лук яли, ни лук мирисали и да почнат да спазват собствените си правила. По отношение на Сърбия нещата също са ясни. На Сърбия ясно трябва да бъде казано, че трябва да си избере страна – дали ще бъде част от Европейския съюз и лоялно ще спазва всички правила на този съюз, или ще сътрудничи и кооперира близо с да речем с Руската федерация. Става въпрос на избор на гражданите на Сърбия, никой не ги кара насила. Както се казва, насила никой хубост не може да направи, насила хубост не става. Ако искат. Ако не искат – това вече е друг въпрос. Но гражданите на Република Сърбия трябва да решат искат ли да живеят в Европейския съюз или имат за себе си някакво свое друго бъдеще. Това са много прости, много ясни, много честни неща. Може да не са съгласни някакви хора с тях, но те трябва да се казват по този начин – ясно, честно и спокойно, без емоция, без реваншизъм, без опит за унижаване на опонента на отсрещната страна. Просто трябва да се каже: искате да бъдете част от този съюз – той е политически, поемате политически задължения и ги изпълнявате. Не желаете да бъдете част от този съюз – чудесно. Има визи, охрана на границите, мита по границите, няма фондове. Не може да тъчеш вечно на два стана, не може вечно да седиш на два стола. Просто няма как да се случи. А това, че между Сърбия и Гърция е имало ос, която се корени още на тяхното сътрудничество от 1912-1913 г., когато забиват предателски, подло ножа в гърба на българската държава – и неслучайно има един боен марш, който между другото господин Узунов изнамери и възстанови „Съюзници-разбойници“ – това е именно резултат от предателството 1912-1913 г. И тогава, нека да напомним историческа истина: българските политици направиха непростимата грешка да оставят решенето за т.нар. „спорна зона“ Македония в ръцете на арбитража на руски императори, и той отсъди в полза на Сърбия. Така стоят нещата. Общо взето, т.нар. „православна ос“, която е абсолютно фалшива, между Белград и Атина, е много лицемерна.
Водещ: Тя тръгва от Москва?
Ангел Джамбазки: Точно, и се поддържа от тази столица, и се развива. Неслучайно македонизмът като политическа доктрина беше постановен на събрание на Коминтерна, Комунистическия интернационал 1932-1933 г., не другаде, а в Кремъл. Това е ярка политическа антибългарска доктрина. Но всъщност идеята за тази доктрина да се поддържа тази ос Север-Юг, Белград-Атина. Нашият интерес, българският интерес, е да поддържаме оста Изток-Запад, от Черно до Адриатическо море. Затова трябва да работим добре с Албания, затова ние подкрепяме Албания. Албания трябва да влезе в Европейския съюз. Между другото, Албания е държава за образец и за пример, защото е мюсюлманска държава, но е по-секуларна, по-светска от много други. Абсолютно по-светска е примерно от Германия, защото в Албания не може да видите да се разхождат някой Мюмюн заедно с 12-те съпруги отзад, облечени като пингвини – това не може да се случи по никакъв начин. Просто там албанската полиция, която е обръсната до синьо, ще вземе мерки още на тротоара и няма да остане ни бурка, ни мурка, ни нищо. Там няма такива работи. По същия начин стои въпросът в Косово. Аз съм правил разговори, срещи, ходили сме в рамките на Външната комисия на срещи и с господин Харадинай, и с господин Илир Мета, и с господин Байрами, и с господин Весели, Кадри Весели, и с Еди Рама, и всички тези хора, политици, функционери в Албания и в Косово, които имат своите политически противоречия, имат едно нещо, по което са напълно обединени, и това е секуларността и недопускането на радикализация. Нито в Косово, нито в Албания ще видите радикални мюсюлмани. Напротив, православната Сърбия, славянската Сърбия имат най-голямото ядро на радикални ислямисти на Балканите – това е Санджак. Там са най-яростните, най-радикалните ислямисти, най-големият контингент – бойци на Ислямска държава в Сирия са от Санджак. И те, между другото, са със славянски православни имена – Петър и т.н. Само че са радикални ислямисти, салафити и мюсюлмани. Ето ви разликата.
Водещ: Защо след стратегията няма никаква официална реакция от шестте страни, за които се отнася? Реакция има от България – премиер, президент, външен министър, от останалите държави – нищо.
Ангел Джамбазки: Защото България все пак следи отблизо този процес и държи на пулса на протеста. Нормално е и поздравявам и Външно министерство, и министър-председателя, и другите институции…
Водещ: И президента.
Ангел Джамбазки: И президента категорично. Тук не е въпрос на деление, тук се работи заедно. По външно политическите теми трябва да се работи заедно. Нормално е, днес бяха обявени тези мерки. Нормално е в момента да ги изучават, да ги превеждат, да ги четат. Всяка една от тези държави има своите вътрешни проблеми. Знаете, в Македония сръбската пета колона, която е върхушката на ДПМНЕ, продължава да саботира и продължава да пречи. Те няма да се откажат, няма да се предадат лесно. Там стоят 100 години финансиране в сръбско и белградско. По същия начин стои въпроса и за другите държави. Сърбия се ослушва и се чуди как да бъде едновременно в Азия, Евразия и Европа. Нали, това няма как да стане географски, но те си мислят, че ще играят номерата на Тито от Студената война. Само че Тито умря, както е добре известно, а с него умря и титовизмът, а с него умря и Франкенщайн-ът Югославия. Както се казва, никой от нас не плаче за тях. Така че е ясно, тези държави ще шикалкавят и ще се измъкват. Ние трябва да имаме отлични отношения с братска Република Македония, крепка десница там трябва да се подава, да се помага, да се дава път. Питахте как Европа помага. Ето ви най-прекият и най-пресният пример: Европейската комисия отпусна необходимите средства за проектирането на чаканата повече от 100 години железопътна връзка между София и Скопие. Повече от 100 години България не успя да построи тази железница – 200 км по права линия. И е знаково. За да отидеш с влак, когато нямаше автомобили, от София за Скопие трябваше да минеш през Белград – 500 км нагоре, 300 още надолу и така. Знаково – до Скопие през Белград. Европейската комисия даде парите за проектирането на линията и тя вече се проектира. Какво по-ясно доказателство за ясния ангажимент? Нито една друга държава не влага там пари. Няма да видите там пари нито на Китай, нито на Руската федерация, защото те не искат този път да се осъществи. Но нашият пряк интерес е да има железопътна, електропреносна, газопреносна, нефтопреносна връзка, автомобилен път, железен път – всякакви връзки между България и Македония, защото ни делят 200 км, които се пътуват с автомобил 5 часа, което е геополитика. Виждате директния ангажимент – отпуснати пари. Това е. По-голямо и по-ясно доказателство от това не може да има.