Хората, които са основали Гугъл и Фейсбук със сигурност са умни. Все пак са милиардери, а компаниите им се ползват от милиярди потребители по света. Но тези умни хора, заради правителствен натиска, са погълнали напълно идеята за „фалшиви новини“. Наскоро Фейсбук нае огромно количество хора, които да следят публикациите на сайта и да „филтират“ коя от тях е “fake news”.

Тази идея обаче не просъществува дълго, преди компанията да обяви, че се чувства „некомфортно“ да избира кои източници на информация са най-достоверни в един „толкова разделен свят“. Всеки един от нас би могъл да им каже същото преди да вземат такова решение…

Предходните опити на фейсбук да направи запитване до потребителите си, за да определи точността на различни новини не завършиха по различен начин. Миналата година компанията стартира нова приставка към сайта си, която позволяваше на потребителите да „слагат червен флаг“ на всяка новина, която сметнеха за невярна. Експериментът се провали напълно само след 9 месеца.

„Фалшивите новини“ обаче не са проблем.

Всъщност в близкото минало това е било практика – по време на Студената война ЦРУ е пишело цели напълно фалшиви материали и ги е изпращало за публикация в Латинска Америка, без индикация за произход и без да се споменава, че определени пари са платени на съответна медия. Някои от тези истории дори успяха да си прокарат път до Северна Америка.

Валиден пример за „фалшива новина“ са „оръжията за масово поразяване на Садам“ през 2003 г. И тук обаче е редно да се признае, че това е по-скоро кампания, водена от правителството, вместо от медиите. Основния проблем с медийното пространство днес, както и в миналото, е това, което НЕ СЕ пише в материалите – това, което се пропуска. В крайна сметка всеки следва някаква политическа линия, било то агресивно или завоалирано.

Да вземам за пример Муамар Кадафи. В западните медии той постоянно и безрезервно бе описван като „Либийският диктатор“. Точка. И той наистина си беше диктатор. Но също така бе човекът, който направи прекрасни неща за страната си (най-високият жизнен стандарт в Африка) и за континента като цяло (създаването на Африканския съюз)

Или примерът с Владимир Путин. Западните медии никога не забравят да ни припомнят, че той някога е бил лейтенант-полковник в КГБ. „Всички знаем какво значи това нали, хихи“. Но същото това хихикане липсва, когато се стигне до факта,  че бившият президент на САЩ Джордж Буш старши е бил… Директорът на ЦРУ.

Основателят на фейсбук сега казва: „Решихме, че най-обективният начин да преценим кои медии са най-достоверни е да се доверим на мнението на хората – най-достоверни са тези, на които най-голям брой потребители вярват“. Никой обаче не отсява хората, които да решат това.

Дали аз, ти, ние, ще сме част от „попитаните“? Малко вероятно. „Най-достоверни медии“? В това число ще се включат ли алтернативни източници на информация, които не са част от т.нар. масмедия? Още по-малко вероятно. На 19 януари Гугъл обяви, че ще приключи двумесечния си експеримент с името „Knowledge Panel”, който информира потребителите на търсачката, че определени новини „не са проверени от независими организации за достоверност“. Оказа се, че десните медии са страдали многократно повече от левите си колеги.

Да не би да има някакви политически предразсъдъци? Двете огромни компании се опитват да решат проблема с „фалшивите новини“, експериментирайки безспирно по различни опции. По-вероятното е те просто да не съществуват – плод на опита на едната страна да дискредитира другата.

Решението е да оставим нещата такива каквито са, защото няма автоматичен начин, който да отстранява въпросните предразсъдъци. В противен случай влизаме в територии, които са много по-близко до пълната цензура – ако пишеш против нещо, ставаш враг на нещото. А може би то управлява света.

Уилям Блум