Кандидатите за президентските избори в Русия вече са ясни. Сред тях има опитни професионалисти и млади бунтари. Единственото, което ги обединява е фактът, че всички те нямат никакви шансове, пише Роман Гончаренко за „Дойче веле“.

На изборите през 2000 година, когато Владимир Путин беше избран за първи път за президент, имаше общо 11 кандидати. След това техният брой драстично намаля. Някои критици навремето казаха, че Кремъл е ограничил списъка на кандидатите. Изглежда, че сега Русия се завръща към старите времена. В публикувания списък за президентските избори на 18 март 2018 г. има общо осем кандидати – два пъти повече в сравнение с 2008 година.

Кремъл е загрижен за избирателната активност

Големият брой кандидати може да се обясни с това, че Кремъл е загрижен за избирателната активност. Защото само един кандидат изпъква пред останалите. Според анкетите на държавните социологически институти, Владимир Путин е еднозначен фаворит. Според анкетите, 70 процента от руснаците искат да изберат за четвърти път 65-годишния бивш офицер от КГБ за президент на Русия. При такъв рейтинг, неговите съперници изглеждат направо като джуджета.

По всичко изглежда, че руснаците не проявяват голям интерес към избори с предизвестен резултат. Още по време на изборите през 2016 година избирателната активност намаля драстично. В Москва гласуваха едва 35 процента от имащите право на глас. Наблюдателите смятат, че Кремъл се опитва да увеличи интригата около изборите с нови лица, без обаче да застрашава победата на Путин. Защото най-силният му конкурент, опозиционният политик Алексей Навални не е допуснат до изборите заради влязла в сила присъда срещу него. Самият Навални смята, че по този начин Кремъл иска да го изключи като съперник на Путин и призова за бойкот на изборите.

Павел Грудинин – новакът

Лидерът на комунистите Генадий Зюганов, който вече е на възраст, не се кандидатира. Сред кандидатите за президентския пост има както опитни политици, така и нови лица. Сред тях изпъква Павел Грудинин. 57-годишният политик и шеф на едно аграрно предприятие край Москва изненадващо беше номиниран от комунистическата партия, въпреки че не членува в нея. Анализаторите прогнозират, че той ще спечели шест процента от гласовете и може да се класира на второ място след Путин. Някои наблюдатели обаче смятат, че Грудинин може да спечели доста повече гласове, защото много руснаци харесват неговите умерени възгледи. Очевидно и Кремъл се опасява, че Грудинин може да вгорчи победата на Путин и държавните медии го атакуваха особено остро. И то не заради факта, че той величае Сталин, а заради негови банкови сметки в чужбина.

Владимир Жириновски – демагогът

Основният конкурент на Грудинин за второто място е Владимир Жириновски, който е и най-възрастният сред тазгодишните кандидати за президентския пост. 71-годишният лидер на дяснопопулистката либарално-демократичаска партия на Русия се кандидатира за президентския пост още през 1991 година. Жириновски формално е в опозиция, но отдавна е част от истаблишмънта и е верен на линията на Кремъл. Неговите изяви, при които той обича да заплашва Запада с ядрен удар, са неотменна чест от руските ток-шоута. В сравнение с него, Путин изглежда умерен и благоразумен. Жириновски обаче не е истински противник и конкурент на Путин.

Григорий Явлински – старият либерал

Също като Жириновски, и Григорий Явлински се опитва отдавна да стане президент. Той е на същата възраст като Путин – на 65 години. Явлински е в политиката от началота на 1990-те години. Той е съосновател на дяснолибералната партия Яблоко и през 2000-та година спечели седем процента от гласовета и се класира на трето място. Има имидж на либерал с прозападни възгледи, но така и не успява да спечели на своя страна широки слоеве от населението. Делът на неговите избиратели дори намалява.

Борис Титов – закрилникът на бизнесмените

Борис Титов е на 57 години и е един от най-младите кандидати за президентския пост. През 2000-та година той спечели 1,5 процента от гласовете. Вероятно този път ще постигне значително по-добър резултат. Той представлява младата дяснолиберална „Партия на растежа“, която не играе особена роля в руската политика и досега изобщо не е постигала големи изборни резултати. По поръчка на президента Путин, Титов се грижи за правата на руските предприемачи от 2012 година насам. В сегашната надпревара той се опитва да спечели либералните икономически слоеве от населението.

Сергей Бабурин – националистът

Сергей Бабурин се появява на тези избори като спомен от далечното минало. През 1990-те години той е заместник-председател на парламента. Впоследствие обаче известният консерватор остава в сянка. Бабурин е председател на националноконсервативната партия „Руски общонароден съюз“, която подкрепя вътрешната и външната политика на Путин.

Ксения Собчак – „една срещу всички“

36-годишната Ксения Собчак е особен случай, не само защото е единствената жена сред кандидатите. Тя е дъщеря на бившия кмет на Санкт Петербург Анатолий Собчак, който минава за политически ментор на Путин. Ксения Собчак стана известна първо в шоу-бизнеса. Впоследствие се разви като журналист с опозиционни възглади. Тя обаче не е професионален политик.

Ксения Собчак води предизборната си кампания под мотото „Една срещу всички“ и се опитва да спечели на своя страна протестните избиратели. Собчак има либерални възгледи и предпазливо критикува шефа на Кремъл. След като обяви кандидатурата си, тя има почти неограничен достъп до медиите. Мнозина оценяват този факт, като сигнал, че се ползва с протекциите на Кремъл. Наблюдателите предполагат, че Собчак трябва да спечели на своя страна недоволните млади поддръжници на Навални. Ксения Собчак обаче силно поляризира и едва ли ще спечели много гласове.

Максим Сурайкин – алтернативният комунист

Сред новите лица в тези президентски избори е и Максим Сурайкин. 39-годишният Сурайкин е председател на основаната през 2009 година партия „Комунистите на Русия“, която се предствавя като алтернатива на утвърдената комунистическа партия. Партията на Зюганов обвинява партията „Комунистите на Русия“, че е проект на Кремъл, чиято цел е да отслаби старите комунисти. Независимо дали са възрастни или млади, кандидатите имат нещо общо помежду си: те нямат никакъв шанс. Въпреки големия брой кандидати, сегашните президентски избори не се отличават от много предишни, спечелени от Путин.