Цвета Караянчева, председател на НС: Ние (с г-н Жаблянов) сме ръководството на Народното събрание. Трябва да бъдем обрани в говоренето си. Сигурно сте забелязали, че аз също имам съвсем друг начин на говорене. Този мой емоционален дух вече малко от малко съм го обрала, защото ние представляваме една институция. Заместник-председателите, когато председателят отсъства, те го заместват. Те дават визията на тази институция и уважението към институцията. И това отношение трябва да бъде наистина много внимателно премерено, защото народният представител може да говори всичко. Но когато си председател и заместник-председател, ти трябва да пазиш авторитета на тази институция.

Антон Хекимян, bTV: Вие сте първи сред равни. За вас по същия начин важи, че може да кажете нещо, да не понесете дори последствия за думите си.

ЦК: Аз се опитвам да говоря, така, изключително акуратно. Опитвам се да бъда арбитър. Това би трябвало да правят и колегите, които са до мене на тази трибуна. (…)

Виждате, че и аз като председател на Народното събрание, макар че съм изключително емоционална, знаете в предни години как съм, дори тука преди да започне предаването си говорихме за дебата, който бяхме си спретнали с г-н (Александър) Симов за Кърджали, когато беше предизборната кампания.

АХ: Тогава аз не можех да взема думата!

ЦК: Да! Сега вече пред вас седи един различен човек.

АХ: А трябва ли да седи един различен човек, когато вие сте в тази роля? Това означава ли, че вие не сте Цвета Караянчева от преди, със емоциите, която я познаваме. Напротив, според мен човек трябва да си остане същият.

ЦК: Разбира се, че трябва да остане същият! Но от институционално ниво ти трябва вече да си арбитър. Ти трябва да си представител на институцията. Ти трябва да си човекът, който държи добрия тон в тази институция и държиш за изграждане на добър имидж!

АХ: Президентът и премиерът държат ли добрия тон между институциите, или напротив – пламнаха нови искри, което пък може да взриви и добрите отношения, каквито декларират един към друг. А те като че ли бяха взривени след интервюто с премиера и фигурата на Делян Пеевски, която отново се вклини между тях двамата.

ЦК: Вижте, президентът има отдавна някакви проблеми с институциите. Вие знаете, че самото изказване към Народното събрание, което той отправи още първата седмица, когато дойде да се закълне пред Народното събрание. Той ни заплаши, че имаме още една седмица. След това ни нарече беквокали.

АХ: Това означава ли, че президентът има проблем с Народното събрание?

ЦК: Аз мисля, че има и проблем с Народното събрание. Нарече ни беквокали, сега ни нарече нотариат. Аз искам да изясня някои, така, хммм, теми в тази посока. Народното събрание има едно мнозинство. Което мнозинство е избрано с гласовете на българските избиратели. Това мнозинство формира и правителство. Правителството има своята политика, мнозинството подкрепя политиката на правителството. (А водата е мокра – б.р.) Нормално е, когато има законопроект, който не харесва на президента, негово свещено право е да го върне, да му наложи вето. Но наше право е да отстояваме тази политика, която ние сме поели като курс за управляване на държавата.

АХ: Продължава ли с пълна сила войната между президента и премиера? Включват ли се отново вокали, беквокали, тенори?

ЦК: Не бих искала да има война между институциите. И те са големи мъже и мисля, че ще се разберат.

АХ: Той и Пеевски ги призова да се разберат като големи момчета. Ще успеят ли да го направят – и като генерали включително?

ЦК: Мисля, че ще се разберат. Президентът малко трябва да обере говоренето си, защото (пауза) малко махленски говори.

АХ: Има ли проблем премиерът да се среща с Пеевски?

ЦК: Народните представители непрекъснато търсят контакти с г-н Борисов, с премиера. Те са от съответни избирателни райони. Те получават задачи от своите избиратели да се свърши определена работа… Това е начинът народните представители да търсят подкрепата на институциите.

АХ: Президентът явно загатва за нещо порочно.

ЦК: Ако има нещо порочно; ако има нещо, което президентът знае, нека да информира компетентните институции! Нека те да си свършат работата.