Водеща, Bulgaria on Air: …А има ли подходящи хора (за поста енергиен министър)?

Волен Сидеров, обединен патриот: Човек, който да е професионалист; който да бъде безспорно приет от парламентарните групи около управляващата коалиция. Сигурно има. Ще се намери. Ако питате мен и ако ГЕРБ са толкова кооперативни да ме попитат, аз мога да намеря, мога да посоча човек.

В-ща: Така на прима виста сещате ли се?

ВС: Да. Дано да бъдат толкова кооперативни. Ами сещам се. Сега не мога да казвам имена, разбира се, щото е прекалено рано.

В-ща: Да поговорим за отношенията ви с ГЕРБ. Ароматно ли беше кафето с Цветанов? И вече на какъв език си говорите? Тези комсомолски, комунистически закачки – какъв е тонът? Казахте – аз съм комсомолец.

ВС: Аз пих чай. Там, общо взето, нямаше нямаше много за пиене. Имаше водичка, чай. Говорихме си откровено.

В-ща: Разбирате метафората!

ВС: Да, да, да. Говорихме си откровено, защото имаше нужда. Това, което установихме със сигурност, е, че трябва по-често да се виждаме да говорим. Сега, нали, веднъж, единият пътува, другият, така… Случва се и чисто технически да не може да се виждаме всяка седмица, но според мен трябва по-често да се виждаме – както тримата лидери в „Обединени патриоти“, така и голямата коалиция. Защото невиждането и неговоренето, необсъждането на въпросите довежда до недоразумения. Понякога, някаква такава… някакви… някой почва да си въобразява, че нещо е станало, което всъщност не е. И така нататък. (…) В случая изостреният тон какво беше? Аз направих една бележка, че по темата за Народния съд например Цветанов не се консултира – и съм по-възрастен, и съм по-опитен. Щях да му кажа, че това е тема, която не трябва да я слага, щото тя е много сложна. Тя не е черно-бяла. Освен това – какво политически резултат, ако го гледаме така? Ами втвърдиха БСП. Втвърдиха даже този електорат, дето даже не е харесвал Корнелия Нинова. Сега той е там, защото казват: другари, нападат ни! Кому беше нужно? Защо беше нужно това? Да разсъждаваш върху Народния съд, да се правиш на антикомунист – сега това… На всеки от нашето поколение половината му живот е минал в комунизма, другата половина след това. Имаше и хубави, и лоши страни, дааа, така-така. За мене най-важното е да си имаме зачитането помежду си.

В-ща: Уважението, казвате вие.

ВС: Да. Уважението, зачитането – и към него, и към Симеонов и Каракачанов, защото нали тях ги върти – те пък са вицепремиери – тях ги върти една друга въртележка.

В-ща: Тази другата въртележка – след малко пак ще се върнем на голямата коалиция – но тази малката коалиция – какво се случи? Защо си говорите през медиите? Този изострен тон! Симеонов каза: от много отдавна имаме проблеми вътре в „Обединените патриоти“. Каза – следващите избори няма да бъда с Каракачанов. Волен Сидеров Балансьора не балансирал достатъчно добре. „Благодаря ти за оценката“ – такъв СМС нали имаше – от него към вас?

ВС: Така е. През медиите започнаха да си говорят, което за мене не беше правилно. Опитах се да го кажа, опитвах се да ги убедя, че това не е правилно. В крайна сметка бях принуден и аз през медиите да кажа някои бележки, забележки, за да привлека вниманието, както се казва. Но това не е правилният начин. Хем го осъзнават – като си говорим по-спокойно – хем понякога, де да знам, изнервеността ли, динамиката на всекидневието като че ли извежда напред тази емоция. Не е правилно да си говорим през медиите. Не е правилно да си правим бележки един на друг, примерно – кой участва в телевизии, кой повече, кой по-малко. Всичко това може да се регулира и балансира.