Във Фейсбук попаднахме на коментар на  видния професор Петър Иванов! Коментарът му идва по повод сагата с ЧЕЗ.

Вижте какво написа той! 

Първо, кака Гинка каза, че Договорът тежал 15 кг. Един лист А4, който се използва за договори, е 8 грама (1/9 от 70Х100 осемдесетграмова офсетова хартия). Значи излиза, че договорът е от… 1875 страници.  Само за да се прочете набързо текста на тези страници (по 5 мин. на страница), са нужни 9375 мин., или 156 часа, или около 20 дни, ако се чете без никакво прекъсване по 8 часа на ден.

Допускам, че съставянето, консултирането, написването, проверяването, съгласуването и коригирането на въпросния договор от 1875 страници са отнели още поне 70 дни. Общо, поне 90 дни, или три месеца, че и повече, работа на определен персонал. Но това е друга тема. Та, следователно, само за да прочете написания 15-килограмов договор, престоят на кака Гинка в Златна Прага трябва да е около три седмици.  Ако приемем, че кака Гинка не лъже за неговия обем, което е много трудно, и чете свръх бързо (speed reading) тя или е седяла три седмици в Чехия да го чете, или не го чела въобще.

Второ, кака Гинка по някаква причина си изпуснала самолета, което не е обичайно за големите инвеститори и милиардери с тяхната прецизност и екзактност. Да приемем, че се случва всекиму, но…

Трето, след като си провалил един полет, вероятно поради твое закъснение или заради проблем с летищните власти (летищна проверка и др.), а при втория опит, пак със самолет, да се прибереш в Пазарджик, да си изгубиш багажа по авиолиниите (статистическата вероятност за конюнкция на двете събития е нищожна) на мен ми се вижда доста чудновато, неестествено и озадачаващо, и поставя въпроса за психичното състояние (моментно и/или постоянно) на пътуващия, както и за неговия соматичен статус.

Четвърто, кака Гинка каза с нескрита гордост (?!), че само куфара с договора (15 кг.) не си го била изгубила при втория опит да се прибере у нас. Значи той не е бил с останалия ѝ багаж, който се изгубил по пътя, бил е с нея, и затова не се е изгубил, и значи е бил ръчен багаж.

Относно причините да се окажеш в Пазарджик без част от багажа си, са възможни само три хипотези: а) самолетната компания е допуснала грешка, някой нейн служител не си е свършил работата; б) ти си забравил въпросната част от багажа си някъде – в ЧЕЗ, в хотела, в таксито, в чакалнята, в тоалетната, на летището и др.; в) нямаш въобще такъв багаж, който да загубиш. Втората и третата хипотеза пак поставят остро въпроса за психичното състояние на пътуващия.

И пето, след като установихме, че при пренасянето на договора става въпрос за “ръчен багаж”, то би трябвало да съобразим, че няма как 15-килограмовият куфар да е “ръчен багаж”, и да пътува с пътуващия, тъй като правилата за ръчен багаж в пътуващ самолет допускат тегло най-много до 8 кг., т.е. почти два пъти по-малко. След като кака Гинка твърди обратното – че е пренесла със самолета по въздуха като ръчен багаж договора (15 кг.) до България, има две възможности: а) да ѝ повярваме, което означава, че тя или има специален статут в авиокомпанията – нейн собственик (купила си я и нея), пилот, персона с особени пълномощия и др., или по самолетите не правят проверки и пускат всякакъв багаж; б) да не ѝ повярваме.

Аз предпочитам да приема втората възможност:

Кака Гинка лъже! Лъже!